ПИНГ-ПОНГ

Аз съм нощен изстрел, пронизал съня ти с чутовен замах.

Кратък спомен, белязал твоя подреден житейски алманах.

Дежавю съм. Случвам ти се често и без логично обяснение.

Непридвидим съм. Ще дойда неочаквано и в твоето усамотение.

Пътуване ми подари. Недей да търсиш в мен уседналост.

На танц те каня. На младостта. Не на порядъчна улегналост.

Ще правиш ли със мене грешки – дори възмутимо нарочни?

И радостта, и грешките ни искам да са реципрочни.

Взаимност безусловна търся. Пинг-понг да ни е любовта.

За твойто щастие всичко аз ще дам. Това ми е потребносттта.

 Photo: Pinterest

КОРОНАВИРУСЪТ - ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ? (Моите съвети и рецепти за преодоляването му)

2020 г. Пандемията, която нанесе непоправими флуктуации на пазарите... и върху здравето на хората. Знаете – здравето е твърде общо понятие, така че в днешната статия ще го фрагментирам в контекста на продължаващата криза. За да проследим проявленията на коронавируса върху нас като био- и физиология.

Ще започна от това, че и аз изкарах вируса. Признавам, преди няколко години за кратко ме повали нещо много по-страшно по същността си. Буквално не можех да стана от леглото, но онзи вирус тогава премина без трайни последици за мен (поне така се надявам). Докато с коронавируса ситуацията бе и е диаметрално различна. Защо? За него казват, че младите хора го изкарваме по-леко. Има логика в тези съждения, но все пак да не забравяме, че видяхме и други млади хора, които не успяха да го преборят и краят за тях бе фатален. Макар и някои от тях да не са имали съпътстващи заболявания. Т.е. – Ковид е непредсказуем и протича във времето. Затова е изключително важен процесът по дълготрайно въстановяване.

От няколко месеца насам се опитвам да си обясня поразяващия ефект на Covid-19 върху човешкия организъм. Стана ясно, че различни по вида си коронавируси по света датират отдавна – публикации за това има дори от 1995 г. В интернет се появиха статии от сканирани вестници, засегнали темата. Интересно е, че тогава не се е дала такава гласност. Защо точно през 2020 г. коронавирусът се превърна в световна пандемия?

Според мен една шепа самозабравили се милиардери ползват вируса като параван, за да прокарват целите си за съкращаване на населението и установяване на нов световен ред. Ваксините са част от плана им. Но за това ще пиша по-късно. Сега това не е фокус в изложението ми.

Проблемът е налице, всестранен е и е важно да се научим да живеем с него. При мен заболяването протече с болки в гърдите, тежест в областта на челото и слепоочията, отпадналост, задух и с най-интригуващите за мен симптоми – загуба на обоняние и вкус. Дали е лабораторно „пуснат“, „изпуснат“ и „разработен“ в Ухан, не се наемам да коментирам. Тревожи ме обаче мисълта, че този вирус не е естествено мутирал, а е изкуствено „пипнат“. Знаем, че природата може да е безпощадна, но вече и човешката намеса не е за подценяване. Никога досега вирус не е увреждал до такава степен обоняние и вкус. Зная, че повечето преболедували възвръщат тези си сетива до две седмици или месец, но има едни 10%, сред които попадам и аз – на хора, които вече половин година не успяваме да възвърнем нормалността в този план. Пробвах дори и рецептата на канадския блогър с изпечения портокал, но при мен не проработи. 

Аз се сблъсках с Ковид в края на октомври, началото на ноември. За коледните празници имах частични проблясъци на аромати и вкусове, което осезаемо ме успокои. С идването на новата година обаче настъпи рязък обрат – някои вкусове и аромати тотално се притъпиха, други се видеоизмениха генерално. Знаем, че обоняние и вкус се едни от основните ни възприятия. Съвсем нормално е човек да се изнерви при липсата им.

Клетките имат памет. Чрез нея се опитвах да си припомня някои миризми и вкусове. Но ако сред вас има хора, които още имат този проблем, а са изкарали вируса отдавна, бих ви посъветвал следното – не се мъчете да си припомняте, не се напъвайте да вдишвате насила и да усетите пълнотата на вкуса. Засегнати са неврони, поне така бях започнал да си го обяснявам. Тъй като мозъкът подава сигнали надолу по веригата и някъде по пътя нишката се пропуква. Вирусът се настанява в протеиновите клетки, близко до нервните. Смятам, че малко или много бива покосена нервната система. С това си обяснявам и пристъпи на гняв у хората, както и на безсъние – това също е друг пост-Ковид симптом. Да не говорим за социалните и психически последици от самата изолация. Ето това вече е политика, и то съвсем съзнателна, защото тя бива налагана от хора. А дали те имат това морално право да си играят със съдбите на цялото човечество?

Бивайки заразени клетките в устата и слюнката, устната кухина предава вируса към белите дробове и храносмилателната система, пише в своя онлайн публикация от 28 март Българското национално радио, базирайки се на становище на американски специалисти от Националния институт за дентални и черепно-лицеви изследвания в САЩ.

Отделно, в своя статия, Nova.bg се позовава на изследване на европейски учени в три университетски клиники в Белкия, според което при загубата на обоняние в резултат на коронавируса най-ефикасни са натриевият цитрат и тренировките за носа. „Назалните спрейове, пероралните стероиди или овлажняването на носа не помагат при тези случаи. За да бъде възстановен усетът за миризми, медиците препоръчват тренировка на системата за обоняние, което на практика означава пациентът да се научи отново да различава аромати“, се допълва още в публикацията. Но за това е нужно време и търпение. А кой знае, може и да е необратимо. Все още уши-нос-гърло специалистите не са наясно с проблема и го отдават на "особености на организма".

В този ред на мисли аз се сдобих с малък свещник, над който се слага вода, която свещта отдолу нагрява, а в самата вода се сипват няколко капки от различни етерични масла. Продават се във всички дрогерии. Като за начало може да започнете с аромати като бор, канела, евкалипт, лимонова трева. Добре е да тренирате усещането на аромати на билки и цветя – особено в пролетно време, както е в момента. Затваряте очи, вдишвате и издишвате дълбоко поне 15 минути или по 5 минути през паузи, но пак подчертавам – без напън. Доста здравни експерти се появиха на телевизионния екран напоследък, говорейки за алвеоларна вентилация.

По принцип в зависимост от условията и промените в обема и капацитетите на белия дроб човек може да вдиша или издиша различен обем въздух. Вдишаният обем въздух може да варира, например от 200 до 2000 милилитра, а обемът въздух, който се издишва, може един път да е 500 мл, друг път 1500 мл и т.н., пише framar.bg. 

Графика: Framar

Важно е дробът да не се издува излишно, особено след претърпян коронавирус – необходима е мярка при дихателните упражнения. Същото важи и за фитнес маниаците и отявлени спортисти. Натоварванията следва да са премерени и съгласувани и с медицинско лице, не само с треньори и инструктори. Препоръчително е плуването – аз също не съм спирал да плувам, но си разпределих посещенията равномерно така, че да не се изсилвам. Защото човек, ако не диша правилно или нещо го възпрепятства, има риск да натовари повече сърцето. Вдигания на тежести също е добре да се ограничат за известен период.

Tialoto.bg пише, че загубата на вкус и мирис е индикация, че ни липсват важни витамини в услуга на имунитета.

Определени състояния и лекарства, които се предписват, водят до понижаване нивото на дадени витамини. Например А, В6, В12 и минералът цинк са свързани с вкусовите рецептори. От тази гледна точка е добре да се консумират много плодове и зеленчуци, включително и имуностимулатори, успокояващи чайове. Добре е да се уточни обаче, че не е препоръчително да се прекалява с лекарства от рода на Изопринозин. Нито е добре личните лекари да мерят с един аршин и да предписват на всички заболели само Азакс и Левокса. Трябва да се проследи внимателно състоянието на всеки отделен пациент и съобразно него да се приемат съответните антибиотици, още повече, че те са при бактериални инфекции. Мнозина си самоназначават лечение, състоящо се главно от парацетамол, уплашени от висока температура. Особено е необходимо да внимават хората с пневмонии и ангини. Има риск да се стигне плеврален излив и какво ли още не. Разбира се, пациенти с диабет и други остри и хронични заболявания са в още по-рискова група, без значение от възрастта.

Мога да похваля продуктите на магазин Лечител, тъй като те в по-голямата си част са на билкова основа и хомеопатия. По-долу ще прикача снимка на някои от продуктите, които аз приемах. Освен тях бих препоръчал и Кордицепс пак като вид имуностимулатор, подпомагайки и дихателните процеси. За сън и позитивна нагласа съдейства Релаксор, пак от магазин Лечител – най-добре се усвоява на капки. Освен това - Кандимин и също така познатите ни цинк, селен, масло от крил, шуслерови соли, магнезий, витамините на Центрум груп. Ако не ви помогнат, поне няма да навредят.

Желателно, да не кажа задължително, е да се изключи употребата на цигари и наргилета, да не говорим пък за други субстанции. „Употребата на кокаин, например, има разрушителен ефект върху сензорните клетки в носа. Затова хората, които употребяват наркотици, могат да имат проблеми с носа и загуба на обоняние и вкус. Същото причинява и контактът с опасни химикали като хлор, разтворители на бои и формалдехид“, напомня още tialoto.bg.

Алкохол също е добре да се изключи, понеже в такъв период на интензивно лечение, било то домашно или болнично, човек натоварва черния дроб повече от обичайно с лекарства. Пийте вода! В един скорошните репортажи за темата на Нова видяхме колко от някога добре функциониращите белодробни болници в планинските местности у нас отдавна вече ги няма и как само изоставените им сгради напомнят за тях. В такова смутно време на здравни катаклизми, когато и самите здравни системи са допълнително разклатени и издишат, подобни лечебни заведения щяха да са от изключително значение в борбата с коронавируса. Но уви, няма ги. Въпреки това аз горещо ви насърчавам да търсите повече досег с природата, и особено с планините. Излишно е да споменавам предимствата на чистия въздух за преболедувалите. Също така насърчавам йогата и ходенето пеша на ситни и бързи крачки - лично аз правя средно по 10 000 до 20 000 крачки на ден, когато разполагам с това време.

 Снимка: Puls.bg

Както споменах и в началото, не се ангажирам с позиция относно казуса как и къде е възникнал вирусът.

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че мисията за проучване на произхода на Covid-19 в Китай е била твърде прибързана в оценката си да отхвърли хипотезата за изтичане от лаборатория, като правителствата на САЩ и други редица други държави се присъединиха към вълната от критиките във връзка с разследването, съобщава Bloomberg.

Тедрос Аданом Гебрейесус посочва, че разследването не е анализирало адекватно хипотезата за лабораторен инцидент, преди да стигне до заключението, че най-вероятният сценарий е разпространяването от прилепи върху хора чрез друго животно. В брифинг за страните членки Гебрейесус посочи, че е готов да ангажира допълнителни мисии с участието на специализирани експерти, посочва още Bloomberg.

Сериозно препятствие се оказва и неравномерното разпределение на ваксините, което може да се приеме и като вид война между съответните производители и геополитически колизии. Преди всичко е правилно да се мисли за здравето на хората, а не за печалбата, която явно вдъхновява доста магнати. Спорен е статутът на ваксините към момента, на твърде ранен етап от изпитването си са. Лично аз съм ваксиниран, има издаден сертификат, но не съм го оповестявал чрез снимки и апели – мисля, че не е редно. 

Не съм имал странични ефекти. Тепърва ще разберем за успеваемостта на ваксините. Най-големите притеснения са свързани с евентуална стерилизация. Все пак всяка от ваксините действа на различен принцип и отново стигаме до момента, в който всеки организъм е индивидуален и реагира по свой начин на промяната, която настъпва в него. Предпочитам да вярвам в медицината и науката, но най-много вярвам в духа си.

 

Снимка: Capital.bg

 Духът, мили хора, оздравява и духът разболява. Оттам насетне е много важен генът и начинът на живот. Ако сме достатъчни стриктни, не мисля, че ваксината ще е нещото, което ще ни повали, особено ако вече сме прекарали вируса и имаме изграден имунитет. Разбира се, не е ясно какъв е процентът на антитела и дали не продължаваме да сме преносители, НО нека не забравяме, че и самите тестове грешат. Всичко, което е създадено от хора, може да бъде подложено на съмнение. Това са просто сведения. Ценното в случая е, че всеки може да се вслушва в сигналите на собственото си тяло. Ние сме енергия, душа и съзнание. Мисълта и духът в комбинация могат да бъдат достатъчно силни и да изолират други странични фактори. Коронавирусът е непредвидим. Но дори и с появата на ваксините той няма да изчезне бързо и безвъзвратно. Ваксините не са панацея. Да, те са средство, за да можем да пътуваме, подчинени на новите, взети незнайто от кого, правила. Не смея да твърдя дали трябва да се подчиняваме сляпо или да роптаем срещу правилата. Само знам, че е извънредно важно да бъдем спокойни и да не живеем в паника или гняв, тъй като това срива преждевременно имунитета и риска да се разболеем от коронавирус или нещо ново, дори много по-страшно, да засилим стари болежки дори. Продължавам да следя темата. Надявам се тепърва и много здравни и други специалисти да излизат с нови научно доказани твърдения и разкрития.

Възможно е и някой да си прави експеримент с нас. Възможно е да сме жертва на нечий пъклен план. Много от в момента случващите се събития не следват никак естествен ход. Те дори са закодирани като уж конспиративни теории и планове в книги като „Нещата, които не би трябвало да знаете“. Става леко подозрително, нали?  Но нали знаете, че няма как да го докажем документално? Всичко остава в сферата на хипотезите. В същото време природните ни ресурси се топят. И да – някои групи хора и богати фамилии се изкушават от това. Жаждата за пари и власт е неизкоренима. Възможно е да е извършено най-голямо морално престъпление в историята ни. Много неща са възможни. Но каквото ни е дошло до главата – дошло е, и трябва да го преодоляваме. Аз не гледам на коронавируса като враг, въпреки че изпитвам последствията от него върху себе си. Може би никога няма да бъдем същите. Но кой знае – може пък и да станем по-силни и по-добри. Нека нагласата ви да е за добро бъдеще... и то ще бъде такова. Аз ви го пожелавам. Духът ни – той разболява, той оздравява. Ако духът е горе, ще се справим.

МАСКИТЕ

По улиците пъстри, шумни реят се лица несъпоставими.

Образите им – инертно тъжни, слети са в една неразличимост.

Неохотно, болно време – в невежество и подчинение преминало.

Нравствено деградирало бреме. Човещина и дух изстинали.

Днес говорят само очите ни, с отчуждение и сълзи напоени.

От съзаклятия пренаситени, душите ни дълбоко са омаскарени.

И само маските останаха ни – да притъпяват всички сетива.

Зад тях усмивките ни сподавени жадуват да си върнат любовта.

НАРАНЕНИ

Всички сме наранени. Ограбени, отхвърлени и неразбрани.

Нечия жертва сме в чуждия или в своя спектакъл.

Страдаме от недадени обещания, от любови самозвани.

И се самозалъгваме кой кого пръв е прецакал.

Изчисляваме колко внимание някому да отдадем.

Предпазливи сме, крием се, бягаме от отговорност.

Страхуваме се някой уж отново да не ни предаде.

И се пускаме по пързалката на всепомитаща безтегловност.

Облицовани във замъци от илюзии разбити, предпочитаме комфорта на префиненото си его.

Живеем плахо във емоции неразкрити, робувайки сляпо на своето кредо.

Всички сме наранени. Все някой ни е смазал, изоставил и изневерил.

Ако всичките сме наранени, мамка му – кой тогава ни е наранил?!

 

Фолклорните послания в "Българийо една" - красота, любов и доброта

Когато говорим за фолклор, е редно да се отбележи ролята му по отношение на запазване на българщината в условията на днешния ден - забързан, угрижен, безпощаден, обезличаващ. Българският фолклор е едничкият способ, който безусловно и мигновено може да ни обедини като нация. Каквито и разделения да имаме помежду си - политически, религиозни, етнически, възрастови, полови, социални - той, фолклорът, е неразрушимият мост на единство и доверие сред нас. Той ни сплотява навсякъде по света. Той стопява ледове. Ако има традиции и нагласи, които не са закостеняла отживелица, то те са свързани пряко и косвено с него. Фолклорът е залегнал в бита, етнографията, музиката, народопсихологията, в поколенченската приемственост и в непокварения патриотизъм. Тази част от него, която докосва най-силно моето сърце като българин обаче, е МУЗИКАТА. Още повече, че аз 7 години от живота си съм играл народни танци.

През миналата година на крехкия вече пазар у нас се появи един албум с фолклорна насоченост, чието съдържание озари музикалния небосклон в условията на пандемия. Неговото заглавие е "Българийо една", а песните вътре са изпълнени от... РАЙНА. Следя нейните албуми отдавна и знаех за издаването на този, но честно казано, появата му ми убягна именно заради извънредното положение. И сега на обложката на диска виждам, че продуктът е регистриран в Министерството на културата на 9-и март - няколко дни преди първото пълно затваряне на държавата. Не разбрах дали възникнаха някакви логистични пречки, но в спомените ми е, че имаше проблем. Мина малко време и съвсем забравих. Можете ли да си представите как ни е зашеметила тази пандемия тогава? :) Това обаче няма значение сега, когато преоткривам албума. Купих си го и го прослушах със закъснение. Но не съжалявам - сега е бил моментът за това. Не ми беше много до музика миналата година, не вярвам и на някого да му е било. Сензитивен човек съм и усещам ритмиката и проблематиката в обществото.

Райна заслужава да бъде поздравена за смелостта в такова смутно време да издаде поредния си албум. Недоумявам защо много от нейните колеги въобще спряха да издават музикални продукти и се позиционираха изцяло в социалните платформи за потребление на музика. Първо, ние не сме държава с уредени закони и авторски права в този аспект. Работи се в тази посока, но този процес не е довършен. Второ, едва ли точно българските изпълнители печелят милиони в паричен размер от стрийминг. Тоест - продължава да е от значение за доходите на певците именно появата им в заведения. Болно ми е да го кажа, но концертната дейност е отписана много преди пандемията. Това е политика на продуценти, диджеи, изпълнители, спонсори, политици, публика дори, и изобщо хора на всякакни нива. Отговорността е колективна.

Поп-фолкът от голямата сцена залитна отново в кръчмите. Не че има нещо лошо в кръчмите като кръчми. Можеш да бъдеш на висота и в механа, можеш да бъдеш профан и дилетант и на най-бляскавата сцена. НО... аз говоря за посланията, които изпълнителите от този жанр започнаха да прокарват в песните си... които съвсем целенасочено и съзнателно ги отведоха в нощните клубове... и ги заключиха там до второ нареждане. И се започна едно консуматорство, хиперпродукция за ширпотребата и стагнация откъм музикантлък. Борбата за оцеляване на моменти беше безмилостна. Така те изгубиха ценна аудитория в желанието да се правят на мейнстрийм. Хубаво, ама дойде пандемията, клубовете затвориха... и най-много започнаха да реват онези, които преди това си мислеха, че са безсмъртни и на гребена на вълната. Накрая оставаш сам с милионите си гледания - купени или не, прашасалите си статуетки, творческата си импотентност и спомените от салфетки в някой клуб... и пиеш една студена вода. Защото нямаш актив зад гърба си. Нямаш дискография, нямаш биография, нямаш концертна история. Хубавото на такива кризи - без значение изкуствено или естествено създадени, е, че отсяват човек от човека, в случая и певец от певеца. Който си го може, си го може - и оцелява.

Райна спечели. Ще ви кажа защо. Успешният човек е бегач на дълги разстояния. Той мисли в перспектива и не търси сигурното и комфорта. Този албум ще има дълъг живот. В него има и тематично, и звуково разнообразие. По-различен от предходните ѝ фолклорни. Не е изцяло македонски. Повечето песни са народни, но има и от северняшкия край. Заглавната композиция - "Българийо една", е изключително въздействаща и красива, чува се още от първите акорди с гласа на изпълнителката. Направо те побиват тръпки. Тъжна е, тежка е -  плаче ти се. На позната тема - за емигрантите, но поднесена по много изразителен начин. "Вечно към тебе връща ме кръвта, моя Българийо една" - никой не би могъл да остане равнодушен пред тази фраза. Другата песен, която ми носи известна меланхолия, е "Пролетно слънце". Мисля, че и тя се хареса от доста хора. Въобще, интересът към фолклора преживява своеобразен Ренесанс и това вдъхновява все повече изпълнители.

Повечето песни са игриви, жизнерадостни и придават особен колорит на албума. Завършекът е поставен от "Мъка ме налегна" - когато я чуя, кръвта ми закипява. В изпълнение на Райна и нейните колеги е страхотна. Мисля, че именно подобни решения са в основата на приемствеността между поколенията. А Райна, сама по себе си, успява да приобщи огромна част от младата аудитория към фолклора. В този ред на мисли нейните заслуги заслужават признание. Тя успява да намери тънката граница и баланс и по отношение на визията. Нейните клипове и тв версии са автентични, цветни, изразяват младостта и свежестта, обхващат приказни кътчета от страната. Невинаги е със строго регламентирани носии, но винаги запазва елементите от тях и не се отклонява в посока бални рокли и високи токчета. От едно нейно по-старо интервю ми направи впечатление, че си признава свои грешки относно облеклото отпреди време, които е поправила. Когато човек е млад, му е простено. Важното е да се усети навреме.

Сещам се за първите стъпки на Райна на голямата сцена - по стечение на обстоятелствата едни от тях бяха свързани именно с Пирин фолк Сандански. "Вековна земьо" и "Самодива" са прекрасни композиции, фестивални, с грандиозно звучене. С Иван Дяков създадоха чудесен дуетен албум тогава. Харесвам много и "Послание" - от нейното послание настръхвам, както и "Горо ле", "Мой роден край", "Тамбуро моя". За успехите в поп-фолк жанра е излишно да говоря - те са видими. За фолклорните свидетелства интересът към "Тежко мина младостта", "Кога падна над Пирина", "Машала", "Що имала късмет Стамена" и т.н. Това се забелязва по фолклорните надигравания и събори у нас, както и зад граница. Райна не пести усилия и това се усеща от хората, които са пренаситени от "повярвали си изпълнители с флашки", които постоянно си гледат часовника, досадно им е и търсят да си приберат хонорара.

Райна очевидно е заела своя ниша, следва плътно личната си концепция... и успява. Въпреки всички трудности. Въпреки извратените вкусове. Защото аз вече наистина не разбирам какъв е вкусът на българина. Понякога се изумявам. Но както казах - едно такова време отсява, а фолклорът винаги ще ни спасява.

Пожелавам на Райна още много вдъхновение и дръзновение, което да претворява във и чрез фолклора, да продължава да бъде радетел за съхраняване на българщината и защо не и в скоро време да ни зарадва с някоя поп-фолк песен като "Написано с любов"... Пожелавам много хубави идеи, късмет в реализирането им и една по-осъзната публика, която да подкрепя качествената продукция. Заставам на страната на всеки изпълнител, който твори и издава такава, без значение от жанра. Бъдете здрави! :)

2020 - годината, която ще запомним

 

2020 – година на житейски изпитания, които закалиха човечеството до неузнаваемост. Ние никога няма да бъдем същите. Капитализмът ни беше направил коравосърдечни, безпардонни, безспирни в бясното преследване на материални цели... Глобализацията се оказа криворазбрана. Ето такива години са ориентир за душевността ни. Там, накъдето се бяхме насочили, щяхме да бъдем изпепелени. Стремежите на едно консуматорско общество няма как да са безгранични. Ние, хората, се вкарваме в някакви рамки и си мислим, че от нас зависи всичко, но не е така. Знаете мисълта „Човек предполага, Господ разполага“, в която мнозина, междувпрочем, не вярват. Всеки избира в какво и дали да вярва. Аз вярвам в това, че Вселената може да се „самоактуализира“, да се ъпдейтне до една нова своя, по-модернистична и хуманна версия.

Не зная дали новата версия включва само роботизация, зелена енергия и инвестиции, криптовалути или тоталното изчезване на парите като платежно средство... Та именно парите ни докараха до тук. Мислехме си, че паричното изражение на щастието ни прави щастливи отвътре, но когато бръкнахме надълбоко, се натъкнахме на морални нечистотии и нравствена деградация. Те също си имат предел. Низките страсти, информационното и визуално „раздуване“ в социалните мрежи, изкривяването на истината, посегателствата срещу природата... Всичко това нямаше как да остане безнаказано.

Всички ще запомним 2020 г. Водещата тема бе коронавирусът. Имах честта да работя в авторитетна медия като Bloomberg TV Bulgaria, в чийто сайт почти цяла година следях и пишех за развитието около пандемията и финансовите измерения на коронакризата. Не ми беше лесно, тъй като следях процесите изкъсо и не просто ги констатирах, а ги преживявах. За мен ролята на журналистика е да бъде граждански будител, да внимава какви послания поднася и изобщо да поднася смислени послания, а не сквернословия. Нужна ни е журналистика в търсене на истината и решения на проблемите, не удобна журналистика. Далеч съм от всякакви теории на конспирацията за възникването на коронавируса – дали е било в лаборатория в Ухан, или е изкуствено разработен от една шепа магнати с цел да редуцират броя на човечеството и да завземат още по-апетитни парчета от „баницата“, не мога да кажа. Нещо, на което не съм бил свидетел и за което няма преки доказателства, не мога да коментирам. Може би ще разберем някой ден... Но това, което видях, е, че много държави не знаеха как да се справят с пандемията, което може би е нормално. Вирусът бе използван за разпределяне на средства по линия на всякакви програми. В Европа най-коментираната от тях бе фондът за възстановяване от кризата под формата на грантове и заеми.

Държавите, които подцениха вируса, се провалиха – коя по-рано, коя по-късно. САЩ е един „блестящ“ пример в това отношение. Доналд Тръмп стана известен с нихилизма си по отношение на защитните мерки. Но на изборите може би това му навреди – резултатът бе налице. Хората се умориха от шоу- и бизнесмени, които искат да управляват с цената на всичко. Ще дойде време, в което профаните в политиката ще бъдат отсети и елиминирани от властовия елит. Произволите, сътворени от Тръмп, му се върнаха като бумеранг и той плати цената за това. Швеция също подцени вируса, Жаир Болсонаро също неглижира здравния проблем. Словосъчетанието „малък грип“ стана популярно, но по-късно и той обърна дискурса. Тежко се справяха с вируса страните в Африка, Близкия изток, Индия и Латинска Америка. Тръмп се провали и по повод сблъсъците с афроамериканци. Показателно бе убийството на Джордж Флойд.

В България насаждането на извънредност формира един форсмажорен психилогически нюанс, който изкуши властта да разгърне наличния си инструментариум и да се закичи с лаврови венци. Тя яхна вълната на популизма и зад фасадата на юридически помпозната риторика и заявката за извънреден алтруизъм накара всички да се изгубят в превода и разсея вниманието им от други наболели казуси. Разпределяне на концесии, обществени поръчки, стопанска непоносимост. 

След всичко, което стана тази година, се замислих – колко удара може да понесе една една уж правова държава? Какви цели си залага тя по презумпция? Установяване на граждански права и свободи, върховенство на закона, спазване на конституцията, справедливо правосъдие и безупречна съдебна диалектика. Колко показателя от тези покриваме? Стана ясно, че не отговаряме на някои от Маастрихтските критерии, но пък влязохме в ERM II и банковия съюз, което е отлично постижение за репутацията на България, заради което тя ще бъде наблюдавана много внимателно оттук нататък.

Протестите това лятно са паметни. Те се отличават с особена характеристика. Не са като тези през 2013, 1997 или 1991. Идейните им внушения са други. Много млади образовани хора, завърнали се от чужбина българи, показаха, че имат отношение и искат рокади сред управляващите. А техният глас следва да се чуе – те наистина подпомагат двигателя на икономиката ни.

Президентската институция не спря да си „разчиства сметките“ с прокуратурата, НСО и ГЕРБ. И обратно. Когато интересите им съвпадаха, бяха заедно... когато не – вече ставаха врагове. Това са прозрачни постановки, които вече сме гледали – още от времето на Тройната коалиция, когато стартира нова форма на съглашение на политическата класа с банковия и други сектори. От тогава насам все по-често лъсват корупционни практики, скандални чатове, недвусмислено потдърждаване на злоупотреби на евросредства. После се потулват, заглъхват. Цялата тази история заприлича на дребнобуржоазна политически скотомия. Над нея прелетя някой и друг дрон и съвсем олекнахме пред света. Но аз вярвам, че България ще „изчисти“ дилетантите и ще се заяви пред света. Ние имаме прекрасни таланти – математици, инженери, изкуствоведи. Въпрос на адекватен маркетинг е да станем разпознаваеми, и то със своите достойнства – природни, научни и интелектуални. България е уникална страна за привличане на нови инвеститори. Не заради евтината работна ръка и данъчния рай. А понеже разполага с добра инфраструктура и за стартъпи, и за компании с традиции, които да развият своето knowhow на местна почва по един аваргарден начин.

Не е време за журналистически сервилност. Добре би било да спрем парада на безалтернативността и да си създадем нова реалност с повече континуитет.

В световен план станахме свидетели на поредните атентати и природни катаклизми – земетресения, пожари, наводнения. Това допълнително стресира всеки един отделен индивид. Някои от световните лидери бетонираха позиции за по-дълго време – като Владимир Путин, а Реджеп Ердоган стана още по-радикален в позициите си по отношение на геополитически проекти и религиозните възгледи. Случаят със „Света София“ и нейното превръщане в джамия е наскърбяващ за християнския свят и дори спрямо намеренията на Кемал Ататюрк за една светска Турция, но... това е положението.

Великобритания и Европейският съюз установиха исторически сделка във връзка с Brexit. Отношенията България-Северна Македония, която влезе в НАТО, по линия на евроинтеграцията на втората ескалираха. Ябълката на раздора вероятно е изпълнението на Договора за добросъседство. В дипломатически план България се провали, а отделно ЕС и Европа като цяло трудно постига eфективност в уякчаване на дипломатическите си връзки и по-твърда позиция по важни въпроси. 

Определени мигрантски и хуманитарни кризи се задълбочиха. Имаше напредък в преговорите между Афганистан и талибаните. Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха споразумения за оздравяване на отношенията с Израел. Търговската война, както и някои енергийни проекти все още са в standby позиция, но пък се реализираха смели технологични постижения. Да, бяха отменени редица културни и спортни мероприятия. Смятам, че сега ще оценим липсата им, а след време те ще са със съвършено нова концепция и постановка. Може би за добро.

Мащабът на икономическите криза и рецесия е неизмерим. Трилиони евро и долари бяха мобилизирани в подкрепа на бизнеса и засегнатите от пандемията. Златото като актив убежище ескалира до над 2000 долара за тройунция. Волатилността на пазарите постоянно променяше инвеститорския интерес и бизнес климата. Но пазарите все пак не се огънаха съвсем и посрещнаха кризата по-подготвени след последния голям финансов спад за света през 2008 г. Мнозина преориентираха бизнес моделите си към нови направления. И спечелиха. Други изгубиха безвъзвратно. Но аз вярвам, че финансовият свят ще се стабилизира.

Вярвам, че хората ще запазят сила на духа и ще са устойчиви на промените. Вече се случиха някои доста сериозни, които ни трансформираха. Ала ние все още си оставаме просто човеци. Човешкият фактор остава значим. Точно заради това не бива да злоупотребяваме с властта си – тя не ни е дадена, за да сме узурпатори. Може би блюстители на установения от нас ред – да, но не и световни покровители. Правилата не са това, което бяха.

Смислените, силните, смелите – те ще сглобят парчетата от пъзела, който ни е даден. Консуматорите, злосторниците и егоистите ще бъдат наказани. Това е естественият кръговрат.  В година, изпълнена с неизвестни в уравнението, алгоритъмът за решаването на житейските задачи е любов и само любов. Любовта ще надмогне страха. Нямаме нужда от фалшиви герои, яхнали вълната на бездарието и демагогията. Светът се нуждае от чисти и сърцати хора. И ще си ги получи. Жалко за хората, които изгубихме тази година. Но се случват и добри неща, има и добри хора.

Пожелавам ви здраве през новата година, а тя самата да ни донесе основата за една положителна промяна, която да започне с нея. Защото промяната никога не се случва мигновено. Тя е процес, който, ако сме единни, ще постигнем по-бързо, отколкото ако продължим да живеем по стария начин.