Хей, любов

 

 Хей, любов възможно-невъзможна, къде ме запокити пак?

Намери ме, издигна ме и срина ме, обгърна ме във земен грях.

В разпенени вълни ме хвърли, упои ме със сластен еликсир.

Прегърна ме, разнежи ме, а сетне разпиля надлъж, нашир.

Хей, любов, възможно-невъзможна, какво направи с мойта власт?

Погали я, заключи я, изпепели я в опияняваща от съблазън страст.

Където и да идех, ти все преследваше ме неотменно като сянка.

Пътувах, крих се, бягах – но ти нахлуваше и в мойта дрямка.

Кажи, любов, какво желаеш? Сълзи, молби, убежище да бъда?

Триумфи на по чаша вино, пияна съвест – накрая тежката присъда.

Не мога с тебе да се боря, далече си от мойто скромно полезрение.

Аз съм подножие, а ти високо горе – ела и дай ми свойто благоволение.

 

Тина Търнър - щастливият бегач на дълги разстояния

 

 

Има личности и личности. Нечии истории те покоряват. Биографията на Тина Търнър е една от тези, които ме покосиха в хубавия смисъл на думата. Защо ми даде отскок. В последно време се чувствах като на дъното в някои аспекти и не ми се четяха книги. Съвсем спонтанно, отивайки до книжарница "Хермес", където работех преди, грабнах книгата на Тина. Не знаех нищо особено за нея - знаех само определени песни и че я харесвам като изпълнител и темперамент... Е - дойде време да се сблъскам с нейната история, която се оказа едно сюблимно вдъхновение за мен и моя сегашен свят и живот.

Обожавам парчета като "The Best", "We don't need another hero", "What's love got to do with it" и още няколко от по-известните през годините. Тина Търнър е огън жена, на която винаги съм се възхищавал, тъй като, освен че пее като змей, тя е вулкан от емоции. Твърде много са безличните, скованите изпълнители, чиито приеми минават вяло. Тина е друга Вселена. Характерна, нетипична, смела, в същото време царствено женствена, одухотворена и благородна. Нейната книга изповед ме инспирира неистово. Човек с безпощаден първи брак, преживял редица премеждия, които сякаш са я направили още по-земен човек.

На голямата сцена Тя е безкомпромисна, респектираща и магнетична. Безумно отдадена на музиката. Изненада ме приятно нейната връзка с будизма. Малко световни знаменитости оцеляха непокварени. Тази жена не е погубена от славата - тя дава урок как се носи тежестта на популярността.

И макар към днешна дата да не е действащ изпълнител, нейната почивка вече е повече от заслужена. Може да се каже, че Тина е минала през деветта кръга на ада в рамките на житейската си траектория. Винаги със страст, никога огъваща се пред изпитанията, изпълнена с благодарност.

За мен най-силните фрагменти в биографията са свързани с разказите за нейния първи мъж - Айк, както и с моментите, в които открива своите заболявания.

Безспорно Айк Търнър, починал през 2017 г., е белязал живота на Тина Търнър. Тя е трябвало да го срещне - това от онези съдбовни, неизбежни връзки. Смятам, че тя като жена в онзи период е била силно уязвима от присъствието на този мъж. Само че мъжът във връзката несъмнено се оказва тя.

Разхвърляното детство, липсата на обич от страната на нейната родна майка я кара по-късно да търси утеха във връзката си с този мъж, да компенсира своите по-ранни липси в грижи за него и общо четирите им деца - уви, обаче от него не получава отношението, което заслужава. Но именно това я изгражда като характер. За да може по-късно тя да е непоклатима.

 Мнозина биха си казали, че е била мазохист и безгръбначен човек. Не. Тя многократно е давала шанс с надеждата този мъж да реабилитира образа си в нейните очи, а когато вече опитва да се измъкне, е доста късно - свързва ги музиката като обща дейност. Те творят, пътуват - така се наливат основите на "Тина Търнър", макар тя да не го разбира. Този път е бил необходимото зло.

Насилието, което претърпява върху себе си, се изразява в многобройни физически и психически посегателства. Освен това Тина страда от факта, че не е най-перфектната майка предвид работата си. В онзи период публиката и музиката я крепят.

В един момент все пак успява да избяга. Именно този обрат ме изпълва и мен с жизнени сили, четейки въпросните редове. Защо? Защото може би и аз трябва да избягам от нещо, а нямам смелост. Да, понякога не можеш - чувстваш се безпомощен и разчиташ на висша сила да пренареди картите, а ние имаме и свободна воля, да не забравяме. 

Трябва да изживееш каквото има. То не идва случайно, а с предназначението да се обърнеш към себе си и да си кажеш: "Хей, та аз съм си най-важен за самия себе си, стига толкова!". Но как се бяга от човек, с когато те свързват контракти, ангажирани концерти и впоследствие - пропуснати ползи?

Тина успява да избяга. За мен тя е бегач на дълги разстояния. Именно от това бягство започва нейното ново, истинско начало. Животът ѝ не е лесен за понасяне. Най-вече заради здравословните проблеми, които я съпътстват в по-късни години. За звездата Тина се е писало много, всички знаем нейните постижения. Но аз не знаех, че тя е толкова силна и позитивна, преминавайки през инсулт, хипертония, бъбречна трансплатация и рак на червата. Дори и вертиго.

Историята на Тина ми даде друга гледна точка. Здравната система в Швейцария, където последно живее тя, е на високо ниво, така че е безумно да правим паралели с тази в България, но общото, както и спрямо навсякъде другаде по света е, че съществуват доста противоречия - ако страдаш от две заболявания и трябва да пиеш две лекарства с противоположни на организма действия, залагаш на карта живота си. Още повече и когато си самопредпишеш лечение, било то и хомеопатично. Тя разбира грешките си и ги признава.

Тя е тук, тя е жива... Изпитанията обаче не приключват. Въпреки фееричните мигове на сцената, тя погребва майка си, сестра си, единия си син - който се самоубива... Самата тя също се докосва до смъртта в един момент, когато животът ѝ минава на лента. Но оцелява. Явно за нейния дух има още земен път. Тя прекалено много обича живота. Следват прекрасен брак с нейния съпруг Ервина Бах, който е и неин донор при бъбречната трансплантация - впечатляваща история за взаимност. Впоследствие реализира и мюзикъл и филм. 

И така до 2018 г. Може би ще ни изненада с още нещо. Но дори и да не го направи - тя се е оттеглила с достойнство. Тя никога няма да бъде от онези, порицаните, обруганите, самонаранилите се "преялите" със слава. На Тина Търнър се гледа със страхопочитание. Нейната история ме накара да се оттласна от моите съмнения, заблуди, слабости. Тази биография е пълна с живот. Не е преиграна.

Тина Търнър - живот без наркотици и подобни стимуланти, присъщи на тщеславието, без признаци на безпардонен егоцентризъм. Живот със смели мечти и една стремглава кариера. Тя е пример за това, че една жена може да се еманципира и като личност, и като изпълнител до неподозирани върхове и в по-зряла възраст. Нейният живот, както самата тя го описва по аналог на едноименната си песен - е "River deep, mountain high".

Завършвам с една фраза от текст на нейна песен "Раят е тук", както е преименувана и последната глава от биографията - The future is this moment, not some place out there. Раят наистина е тук и сега, всичко е в настоящия момент - добре е всички да го знаем. Благодарен съм, че и Тина Търнър - щастливият бегач на дълги разстояния, ми го припомни чрез редовете на своята устойчива биография.

https://hermesbooks.com/tina-t-rn-r-mojata-ljubovna-istorija.html

Ще ме обичаш ли (Възкресение)

Часовникът е спрял. Отмервам миговете на безвремие.

За теб съм закъснял. Сега ме гледаш празно, с отегчение.

Животът ни е чернова. Прегъната на две стара хартия.

На теб не мога да се упова, от теб не мога и да се скрия.

Обичам топлотата на твоята гръд и този дълбочинен ум.

Уханието на нежната ти плът, на целувките сладкия шум.

Ще ме обичаш ли, дори като спасение? От тук до края на света.

Любовта ти ще е мойто възкресение. Сега и след смъртта.

КРИВОРАЗБРАНАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

2020 г. стартира кротко и минорно - поне до началото на март. Пазарите се събуждаха за поредното ново начало. 2019 г. бе белязана от различни събития, но сякаш всяко едно от тях имаше кратка давност. Или може би вече нашата психология е програмирана с код „всяко чудо за три дни“. Преди се учудвах как е възможно толкова бързо да забравяме терористичните прояви в различни европейски градове и държави от последните години. Сякаш вече нищо не е в състояние да ни трогне дългосрочно. Да, но всички тези големи и малки събития, които ние инстиктивно изтикваме някъде в удобните кътчета на паметта си, създават девиации и флуктуации.

Едни от тях оформят заблуди и балони, други наслагват перманентен страх и отключват болести, трети размиват ценности. Преди време защитавах дипломна работа на тема за мултикултурализма. Сега все повече виждам, че глобализацията ни е криворазбрана. Не само защото идентичностите се размиват в рамките на самите граници. Суверенитетът все някак ще бъде запазен, доколкото е някакъв вид формалност. Въпросът е в душевността, а тя се обърква, страда, разпилява се. На каква цена, в какви условия и среда да оцелеем, когато вече не сме същите? Средствата – те са много по-важни от целта понякога, противно на схващането, че тя ги оправдава.

Винаги съм се опитвал да разбера генезиса на усещането за принадлежност и първичността на произхода. Защо толкова много хора се отъждествяват с родните си места? И тук ще се опитам да потърся балансираната гледна точка. От една страна, генетиката е свързана и със съответните географски ширини. Климат, бит, здраве, труд, историческа унаследеност – те бележат даден регион, държава, континент. От друга страна, именно ние придаваме смисъл на местата, не те на нас. Все пак трябва да живеем в рамките на някаква установена общност – тя има територия, граници, законов ред. Но може ли или не може те да са по-силни от нас като отделни личности? И трябва ли индивидът в нас да е по-силен от личността?

За да си личност, трябва да космополит, първо в светоусещането си. Но и космополитът е редно да има ясни очертания на личността си и да не излиза извън нея, без значение доброволно или не. Трябва да знаеш кой си, трябва да познаваш корените си и да не се отричаш от тях. Всеки един досег до чужда култура е кредит. Кредит на знание. Кредит на доверие. Държавите и външните им очертания са тук, за да ни диференцират. Всъщност измерението е едно. Просто ние не можем да се справим с подялбата му. Все още властва кредото „Разделяй и владей“. Разделяме и владеем имагинерности – собствените си химери. За да запазим характерологията си, трябва да приемам себе си и да се сприятелим с различията, дори да заживеем в задружие с тях. Очевидно всеки има свой прочит за света. Длъжни сме да разберем чуждата гледна точка. В същото време не трябва да забравяме, че сме част от един свят за всички – и ние го правим такъв, какъвто е, ние сами създаваме тези особености. Глобализацията днес ни е нужна, защото нашата цивилизация съзрява за по-духовно развитие. Но ако пускаме примитивността в позиция на свободно падане, значи не сме подготвени.

Гледайки какво се случва на турско-гръцката граница, в провинция Идлиб в Сирия и в Либия, например, си давам сметка, че в тази епоха все още не сме си научили урока. Явно винаги ще имаме нужда да воюваме и ще имаме потребността от противник. Съвсем не става дума само за територии и енергийни ресурси. Ясно е, че Близкият изток е апетитна хапка за такива суровини. Притеснителни са формите на автокрацията при някои лидери като турския президент Реджеп Ердоган. Хладнокръвието определено не е сред качествата на Ердоган, но и хегемонията не е начин на управление. В последните години Турция изпитва сериозни сътресения във вътрешно- и външнополитически план. Всичко това идва от кризата в доверието, както и от арогантността на ислямския фундаментализъм.

Партията на справедливостта и развитието бе дискредитирана в рамките на парламентарните избори. Още тогава Ердоган не може да понесе с достойнство загубата, вместо да използва момента да преосмисли приоритетите си. Фискалната и монетарната политика, която страната провежда от близо 10 години насам, се отрази на пазара там. Дефицитът и ускорената инфлация спомогнаха за това. След силни години като 2004 за турската икономика, когато икономическият растеж бива подхранен, през 2009 г. той се свива с 4,8%. С цел на възстановяването се стартира пакет от фискални стимули, които в перспектива не са печелившата стратегия, тъй като това е изкуствено напомпване от страна на Турската централна банка – сваляне на лихвите и наливане ликвидност. Потребителите посагят към кредитите, а нямат реалните спестявания, които са естественият фундамент-двигател на икономиката. Печатането на пари е инструмент, но не и панацея. През 2019 г. турската лира се обезцени, стойността ѝ с 40%. Отделно, страната премина и през опит за държавен преврат през лятото на 2016 г., в чиято подготовка все още не се знае дали е участвал турският проповедник и ислямовед Фетхуллах Гюлен, или дали самият Ердоган не го е инсценирал и предотвратил впоследстие, за да сплаши съперниците си. Всеки лидер има его и нужда от подхранване на властта си – това е тщестлавие, сладка перверзия и абстиненция.

Самонадеяността на Ердоган продължи и сега с шантажа му над Европейския съюз, отваряйки границите на Турция към ЕС за преминаване на мигранти и бежанци. Вероятно Турция наистина не може да удържа този натиск. Притокът на мигранти от Сирия е огромен. Актуализацията на бежанския пакт между ЕС и Турция да бъде като условия ще покаже вероятен напредък в дипломатическите отношения и вероятно сега всяка страна ще получи дължимото. Турция иска повече средства за бежанците, а ЕС – Турция да се ангажира с прибирането на бежанците и задържането им.

Здравко Попов от Института за публична политика твърди, многополюсният свят не се организира около някакви ценности и принципи, а около старото класическо разбиране за доминация на силата и зоните на влияние. Има девалвация на международното право и нездравословно съперничество на сили.

Ердоган играе рисково и влоши отношенията си със своите досегашни партньори в НАТО и Европейския съюз (ЕС), доверявайки се на Русия, с която впоследствие също изостри отношения. Наложи се отново да потърси подкрепата на НАТО и САЩ, въпреки че САЩ не искат да се намесват в Сирия, макар там да имат общи интереси с Турция. Руският президент Владимир Путин действа според своя стратегически интерес. За Русия равностоен партньор могат да бъдат САЩ и Китай, а в Сирия тя застава на страната на Башар Асад, за да укрепи статуквото си в Близкия изток. В същото време Турция закупи руски противоракетни системи, заради което Вашингтон заплашва Анкара със санкции, тъй като тези системи могат да са заплаха за тези на НАТО. Русия и Турция са на различни позиции по отношение на либийския конфликт и дивидентите, свързани с източноевропейския газ.

Политическият възел се заплита. Днес си стратегически партньор с някого, утре – не. Правила има, докато не бъдат променени в хода на играта. Ердоган иска да пренасочи бежанския поток към Идлиб. Освен това не признава сирийските кюрди, които пък са съюзник на САЩ. Но понякога си противоречи, заемайки дихотомни позиции по отношение на това с кого е съюзник. Военните операции на Турция в Сирия доведоха до разхищаване на изключително много ресурс.

Турция изпитва зависимост от Русия в енергийния сектор – Северен поток 2 и Турски поток, а Русия от Турция - заради Босфора. Така че сътрудничеството е от интерес да продължи. От друга страна, Русия иска да се наложи като фактор в Европа. България и Румъния обаче се превръщат във фактор в Черноморския регион.  Те са средство за противодействие от страна на НАТО срещу руското настъпление. Русия обаче има други сподвижници – Сърбия е неин съмишленик, както и източноевропейските държави. САЩ се сближават и с Израел, а Израел и Саудитска Арабия се сближават по отношение на Иран. САЩ ги подкрепя, тъй като очакват мобилизация на иранските прокси милиции в Йемен, Палестина, Ирак и Сирия.

В цялата тази конфигурация къде се намира Европа и кои са нейните предимства и недостатъци?

Европа разполага както с инструментариума на дипломацията, така и с механизма на санкциите, които в момента налага срещу газовите сондажи на Турция в изключителната икономическа зона на Кипър.

Проблемът на Европейския съюз по-конкретно е несъответствието между националното и наднационалното. Наблюдават се структурни проблеми, бе казал преди време дипломатът Здравко Попов в интервю за Bloomberg TV Bulgaria. Политологът Петър Щурм пък изразява становището, че националпопулизмът в ЕС е свързан с проблемите на идентичността. Десният популизъм бива все по-екстраполиран в идеологията на съвременния европейски свят.

Експертът Страхил Делийски, преподавател по политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски“, отбелязва, че разслоенията в Европа предизвикват затварящи се в себе си групи. Това усложнява постигането на общ европейски консенсус. Възниква носталгия по социалната държава. Евроскептицизмът се проявява като проекция на демократичните дефицити.

Неопопулизмът е заболяването, което Европа трябва да излекува. Старият континент трябва да заложи на меката дипломация и афинитета към прилагане на ефективно посредничество, тъй като напоследък липсата на твърда позиция по много въпроси не я поставят в светлината на арбитър, а не отшелник.

В брой 208 на списание „Икономист“ експертът по международни отношения и сигурност Димитър Гърдев посочва, че турските офанзиви в Сирия са спукали пет информационни балона:

1.       Турция и Русия имат стратегическо партньорство в Сирия

2.       Турция може да играе самостоятелно в Сирия

3.       Ердоган контролира изцяло ситуацията в Турция

4.       ЕС може да разчита на бежанския пакт с Турция

5.       България може да е медиатор между ЕС и Турция

"Нашата някогашна красива родина вече е необитаема. Прекалено опасно е да се ходи по улиците, да се шофира, да се ходи на гости на приятели. Мнозина вече напуснахме Сирия. Рискувахме живота си в открити води. Дадохме всичко, което имахме, на бруталните опортюнисти, които търгуват с валутата на човешкото нещастие. Всички похарчихме малкото пари, които имахме, за да достигнем на някакво безопасно място и нов живот, далеч от кървавите локви, бомбите и убийствата. Без безопасност какъв избор имахме? Европа трябваше да ни даде надежда. Границите обаче се затваряха една по една. Дадохме всичко, напуснахме всичко. Живеем на открито, без пари и без никаква надежда. Аз съм тук, в капана на „Джунглата“ в Кале. Не знам къде е съпругата ми. Полицията ни третира като животни. Всеки ден ни бият и ни пръскат със сълзотворен газ. Не можем да продължим, не можем и да се върнем. Трябва да се измъкнем оттам. Взирам се в очите на този лагер и я виждам. Празнотата на отчаянието. В един друг живот бях учител. Сега съм бежанец. Името ми е Аднан."

Това е извадка от интродукцията на филма „В един друг живот“ от 2017 г., посветен на военното положение в Сирия от 2011 г. насам. Време е да се замислим за тези хора, които са в ничията земя. Хора, които също имат човешки права. Никой не бива да използва никого като разменна монета. Големите политически играчи не осъзнават отговорността си като такива. Някъде назад в анализа пощадих руския президент Владимир Путин, който очевидно възнамерява да бетонира властта си до 2036 г. по един комплексен и хладнокръвен начин. 

„Авторитаризмът ще се засилва и политическите и икономическите свободи ще намаляват. Това се случва през всичките 20 години на управление на Путин, но ще става все по-осезаемо“, казва Наталия Новожилова, журналист и бивш член на ръководството на партията на Немцов ПАРНАС, в интервю за Цветан Кръстев от Bloombergtv.bg в контекста на настроенията около марша в памет на руския опозиционен политик Борис Немцов, убит преди 5 години.

Виждаме какво се случва в Афганистан. Някои медии твърдят, че споразумението между САЩ и талибаните е чисто признание за капитулацията на Запада пред тероризма и исляма и изолацията на Афганистан от това решение. Наблюдаваме конфликтите между Израел и Палестина – продължават да се нанасят удари в ивицата Газа, както и ситуацията в Либия, където се пресичат енергийните интереси на Франция и Италия, а Халифа Хафтар отново продължава офанзивата си там, което изненада и Русия. Това е игра за надмощие. Срив в цените на петрола, ескалации и деескалации, военни интервенции, неправомерни гранични преходи, заплахи, атентати, споразумение и отмятането от тях... Целият този цикъл на взаимодействие между отделните държави ги представя като непоследователни. Но в политиката и живия живот, а не този с цветя и рози, място за милост и пощада няма. Само ми се ще покупко-продажбата на съвест да отпадне и чувствата на невинни хора да не бъдат накърнявани. Ние живеем в един свят, ползваме едни и същи ресурси и блага, място и дял има за всекиго въпреки пренаселването.

Ще завърша със следните думи на Жан-Жак Русо и Спиноза от книгата "Морален ли е капитализмът" с автор Андре Конт-Спонвил, че суверенната власт не може да надхвърля ограниченията на общите споразуменията. Тя не може да е в ущърб на природните закони и разума. Полудялата демокрация не може да е трайна. Това важи и за народите, но важи и за политиците. Всичко сме част от една цялост. Няма значение кой създава закони, кой назначава лидери, кой е главнокомандващ и кой е подчинен. Хармонизираният свят отрича самоцелната субординация, както и безцелната демокрация. Глобализираната глобализация е нездравословна. Еволюцията днес не е еволюцията вчера. Не е в аполитичността на хуманизма и наивния, дребнобуржоазен идеализъм, нито в икономическия детерминизъм и политическия астигматизъм. Еволюцията днес е набор от качества на отворения човек, който познава корените си, има своя дом, но не допуска стереотипизация на личности, нации и религии. Не се поддава на медийна пропаганда, грижливо поднесена от обслужващи елитите кръвожадни протагонисти, и не следва сляпо обществения дневен ред. 

Днес дневният ред следва да се задава от грамотни, хладнокръвни – но не безчувствени, личности, настроени алтруистично и прилагащи ефективни принципи на дипломация и демократичност. Не стадни похвати, не архаични тоталитарни модели в нов вид, нито крайни популистки мантри. Светът днес има нужда да диша. Ние сме един организъм, който ще се компресира утилитарно, ако заложим на хармоничност. Тогава и глобализацията ще е успешна.

Доц. д-р Даниела Илиева: Промяната е учене

Преди време в предаването "Бизнес среща" по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема - бизнес етикет. Казах си: "Ето една област, която ме интригува". Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria - Таня Кръстева, със своя събеседник. 

Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана - т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват. 

Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.

Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.

Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв нюанс влагате в него?

- Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното поведение за конкретно събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.

Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния успех  в бизнеса, как изглежда той според Вас?

- Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало, настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да разкаже личната си история.

От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен и по-малко готин.

Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите, а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме толкова различни.

Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия, Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива страни според Вашия опит?

- Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го интересува.

Много често се приема, че елегантността и представителността са резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални консултации.

В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?

- Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично, а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила, времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост, последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името, въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент, в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си сетивност в общуването с хора и околна среда.

Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от подобна ситуация?

- На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а това са следните въпроси:

Какво искам?

Какво мога?

Какво е редно?

След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме, и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.

В случая с попадането на неподходящо място:

Искам ли да съм тук? – Може би не.

Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.

Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.

Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе си и пред други, че не знаят. Его.

Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този, който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.

Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?

- Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място е необходимо генерално ментално пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до университетската диплома.

На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.

Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не се компроментираме в киберпространството?

- Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не го правя само аз.

Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще увредим ли емоционалната си интелигентност?

- Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи във времето и пространството.

Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на живо. И все пак, изборът остава личен.

Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече. Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.

Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни дават едно богатство на речника и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.

Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват, някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим, за да сме винаги в класическата линия?

- Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно, стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите, стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене, правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.

Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.

Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.

Още информация

https://www.bloombergtv.bg/biznes-sreshta/2019-10-23/moderniyat-etiket-umenieto-da-obshtuvash-vav-vsyaka-sreda