Късни доби, притъмнява. Спуска се нощта неуловима.
Във душата хлад навява. Вярата ми все така е несломима.
Цяла нощ небето свети. Сънища нетрайни се редуват.
Виждам бледи силуети. Спомени омайни в мен бушуват.
Ти си в моето съзнание. Тръпна във диханието си учестено.
Любовта е заклинание. Издига те и те наказва подчинено.
Търся те във нощи омагьосани. Намирам те сред прибоя.
Дали си в светове лустросани, или си нейде зад завоя?
Разливат се вълни пенливи. Мъждука там една надежда.
Че ще възкръснеш в дните живи. И любовта ще ни повежда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар