Обичам те като вдъхновение, събудило ме ненадейно от съня ми.
Обичам те, любимо мое стихотворение. Римувай строфи във ума ми!
Обичам те и на разстояние, когато ни разделят паралелните вселени.
Обичам те и като разочарование. Дори и греховете ти неопростени.
Обичам те, илюзия оптична, деконструирана фигурална композиция.
Обичам твоя порив титаничен, дори стремежа да си ми вечна опозиция.
Обичам погледа ти дълбочинен, в който потъвам блажено-безметежен.
Обичам изказа ти префинен, както и допира ти загадъчен, разнежен.
Обичам те, духовно укрепление. Обичам пазвата ти могъщо романтична.
Обичам те, свято сътворение. Обичам те, докато обичта е безгранична!
Няма коментари:
Публикуване на коментар