Гордън
Смит представя една книга, която отговаря
на жизненоважни въпроси от нашето
духовно израстване, а не просто
физиологично развитие и съзряване, до
което свеждаме най-елементарните си
нужди. Човешкото същество не е елементарно
създание. Човешкият дух, материя и разум
са сложен механизъм. Устроени са от една
цялост, която се стремим да завършим,
но която дори и в края на цикъла си не
сме разбрали и оформили до съвършенство.
Съвършенството е химера в живота на
Земята. Това не означава, че ние идваме
от небитието и след смъртта си се връщаме
там. Душата изминава дълъг път. На Земята
имаме система за отброяване. В безкрая
е и безвремието. Докато сме тук, сме
ограничени - от време и пространство.
Когато душата ни завърши своя жизнен
път тук, избира друг. Нарича се инкарнация.
Ние няма как да имаме памет за онова,
което вероятно сами сме си избрали.
Предполага се, че нашата душа сама избира
в какво и кога да се прероди съобразно
това, колко желае да учи. Няма как всички
да се движим в успоредни прави. Съдбата
ни е различна. Само населяваме обща
територия, ползваме общи ресурси,
позоваваме се на общи/обществени ценности
и традиции. Ала всеки отделен път е
строго индивидуален. И не, не може да
бъде предвиден, колкото и да е предопределен
- той търпи развитие и е зависим от редица
околни фактори. Не е толкова лесно.
Замислете се... Ако знаехме всичко за
живота си, колко по-точно щяхме да имаме
смисъл да го живеем? Смисълът е да се
учим в движение и с всеки следващ урок
да напредваме, подготвяйки се за една
друга форма на живот, в която може би ще
се превъплътим някога. Онова, което ни
е известно, е единствено нашето минало,
и то не изцяло. То е наш гарант и фундамент.
Останалото е относителна величина. Това
не означава, че ние нямаме участие. Точно
заради това следва да бъдем много, много
внимателни. Защото понякога нямаме
чернова... Често всичко се пише сега и
не подлежи на поправка.
В
състояние на транс Гордън Смит, известен
като медиум по света, разгръща
свръхестествени заложби, за да отговори
на запитвания на свои пациенти/клиенти.
Той провежда сеанси, където с помощта
на духовния си водач се попада в позиция
на негов изразител, представител.
Духовният му водач е един по-висш разум,
който направлява. В книгата той е наречен
Мастър Чи. Отделно от това, всеки човек
има свой духовен водач, който му се явява
пътеводна светлина. Просто не всеки от
нас има дарбата да ползва водача си за
по-висши цели, които да са в помощ на
хората, например. Но пък можем да се
вслушваме в интуицията си, да наблюдаваме
знаците в и около нас, да анализираме
знаменията. Изисква се опит, който пък
се натрупва.
-
"Мастър Чи" е духовно същество,
което разпознах първо в работата си
като медиум на двадесет и няколко годишна
възраст. Често срещано явление е медиумите
в развитие е да усетят водеща фигура
около тях;
наречете ги невидими учители пазители,
ако щете, които направляват медиума и
помагат на работата му от духовния
свят."
-
"За мен водачът ми представлява
по-висш разум, духовен ум, много
по-еволюирал от моя, но който може да
използва моя ум и тяло, за да канализира
съответните факти и информация. Виждам
го като глас на Духа - мост между по-висшия
и по-нисшия разум и пътеводна светлина
в собствения ми живот."
Духовните
водачи ни помагат, когато сме в безпътица.
Но те не могат да действат вместо нас.
Те са посредници между човека и Висшата
сила, която често наричаме Господ. Те
са импулс, инстинкт, вътрешен глас.
Проявяват се и под форма на сънища, и на
усещания, и на реални проявления. Ние
несъмнено имаме нужда от нашите водачи
и сигурно много често именно те ни
спасяват в ситуация, в която се чувстваме
като пощадени или късметлии. Те умеят
да предпазват, да контролират, и не
съвсем. Все пак основният ключ към
вътрешно-външните ни процеси е в нас
самите. Ние можем да изберем и дали да
послушаме водачите си, но аз вярвам, че
те наистина се намесват, когато сме на
ръба. Вероятно не всеки път получаваме
ясен знак, само че все пак сме подкрепени,
а не затруднени от тях.
-
"Още веднъж ще кажа, че когато в
най-важните моменти от живота усетите
страх, тогава трябва да си позволите да
действате възможно най-спонтанно, защото
Висшият ви Аз знае какво ще се случи,
без значение на това по кой път ще
тръгнете, а човешкият ви ум ще се съмнява,
защото той реагира повече на страха,
отколкото на доверието“
Страхът
невинаги предпазва или предупреждава.
Най-често той просто е израз на своеобразна
човешка слабост, несъгласие, неразбиране.
Когато се страхуваме, се отдръпваме.
Така губим ценно време. За да надмогнем
страха си, следва не да му се подчиним,
а да го преодолеем със силата на волята
си. Съмнението идва от подсъзнанието
ни, но свръхразумът ни е убеден, че ще
преборим страха си.
-
"В първия момент, в който напусне
тялото, на човешкия ум ще му се стори,
че се намира в състояние на високоскоростно
пътуване, но това е по-скоро забързване
на вибрацията, което придава усещане
за ускорение."
-
"Наистина за всеки дух, завърнал се
на небето, има негов близък посрещач,
който да му помогне да приспособи напълно
вибрациите си към заобикалящата среда."
-
"Скръбта е напълно естествена реакция
от загубата на любим човек в земния план
и не, тя няма да обърне духа, нито ще го
заклещи на някакво междинно място. Но
ако скръбта не бъде разбрана в рамките
на земния живот, тя може да задържи
човешкия ум в междинно състояние, тъй
като ще се фиксира върху смъртта, която
не може да промени, а състоянието на
безпомощност може да доведе до дълбока
депресия в емоционалното тяло на
скърбящия."
-
"Има моменти, в които никакво лечение
не може да възкреси отиващата си жизнена
сила, а именно тогава мъдростта трябва
да надделее, и човекът да приеме фактите.
Само ако знаехте колко наясно са умиращите
с духовния свят, когато си отиват, а
често и преди това, нямаше да се опитвате
да продължите живота им и момент повече
от необходимото."
Духът
е нематериален и когато не бива капсулиран
във физическа опаковка, той е свободен.
Тялото ни понякога означава и болка,
страдание, усилие. Духът може би не се
асоциира с тези състояния особено когато
напуска тялото, защото напускайки го,
той придобива свобода в истинския
смисъл, простор и попада във скоростно
издигане и пътуване към светлината.
Всички, които са били с единия крак в
отвъдното по време на кома или подобно
положение, са усетили това удоволствие.
Разказват за това наистина като за
удоволствие много по-различно дори от
земните ни удоволствия и не могат да го
опишат достатъчно експресивно. Затова
е добре да не скърбим излишно, когато
наш близък човек ни напусне. За духа
този обрат не се свързва със смърт. Няма
как обаче ние като реални човеци да не
скърбим поне малко. Важното е да не
удължаваме този процес, за да не травмираме
духа, отдалечавайки го от следващата
му цел, каквато и да е тя. Стоицизмът би
помогнал неимоверно и на нас, и на духа
да се адаптираме към промяната, която
е неизбежна.
-
"Има моменти, когато можете да видите
в бъдещето, но има различни начини, по
които могат да се видят бъдещи събития.
Първото нещо, което трябва да отбележим,
е, че бъдещето в човешкия свят винаги е
в променливо състояние, затова само
когато е сигурно, че едно събития ще
последва друго, може да се яви пролука
във времето."
Бъдещето
е условно, то е променлива величина,
податлива на обстоятелства от всякакъв
тип. Не ни е разрешено да се взираме в
бъдещето по природа, нито да изискваме
някой да ни го сервира наготово, защото
най-вероятно това би било измама или
грях. Да, някои сегменти от живота си
можем да прогнозираме, но не за всичко
сме отговорни ние – не сме отговорни
например за чуждата воля, за Божията
също така. Не може да се твърди убедително
кое от всичко е предопределено и кое
формираме ние. Знаем само, че всяко
събитие е резултат от друго и предхожда
следващо. Всяко действие има предназначение,
дори то да е скрито за нас. Случайности
не съществуват. Напротив – най-тоталните
съвпадения и случайности са най-явните
неслучайности, които довеждат до
най-утвърдителните събития в живота
ни.
-
"Всички добри дела, които извършвате
във вашия физически свят, ще помогнат
на идващите след вас, но не забравяйте,
че не сте отговорни за всички действия,
които се случват по време на земния ви
път, така че просто се погрижете за това,
което ви е поверено, и всичко ще бъде
добре."
Тази
сентенция е водещата в живота ни мисъл,
с която започва и свършва всичко. В
известен смисъл даже всичко е една
цялост от цикли, началото и краят просто
ги обособяват. Дори когато изглежда, че
няма смисъл в едно или друго наше добро
дело, вярвайте, че е точно обратното.
Доброто само по себе си се трансформира
в добро. Вселената го поема и разпределя
там, където има дефицити. Не е нужно то
да се отрази пряко в нашето битие, за да
го почувстваме. Направил ли си добро,
трябва да се чувстваш спокоен и сигурен,
защото добротата се награждава и умножава
- обхваща и следващи нива на взаимодействия,
в които въвлича и други хора. Затова все
още има баланс, който крепи човечеството
и не ни е погубил. Свръхестественото е
отвъд нашите представи и в същото време
- вътре в нас. Просто не трябва да мислим
за това. Трябва да се доверим на вътрешния
си глас. Този глас понякога си противоречи,
тъй като се раздвояваме. Но крайното
решение – то е правилното. Всъщност
няма понятие, кое е правилно. Всичко,
което се случва, е правилно. Правилни
са дори несправедливостите. Всичко е
урок. Тривиално съждение, но факт. Усвоим
ли го не просто не теория, допускаме
мира в себе си и заживяваме философски
мъдро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар