Това бе насловът на този титаничен, достолепен концерт на вечния Михаил Белчев. Артист-изпълнители като него определено надживяват времето си. Те не са част от миманса. Когато ги гледаш и слушаш, имаш усещане за нещо познато, неразделно от българската култура. И сякаш толкова свикваме с тези хора, че започваме да ги приемаме за даденост в един момент, а не бива. Те са още тук. Трябва да им окажем подкрепата, която заслужават приживе. Михаил Белчев отбеляза една грандиозна годишнина с наситен със съдържание спектакъл. Сериозно предизвикателство е да успееш толкова години да музицираш. Без да звучи патетично, това е подвиг, като знаем колко са се поразмили критериите за качество на българската музика. Истината е, че времената на Златния орфей липсват на българската сцена днес. Липсват от гледна точка на престижа на един такъв фестивал, който раждаше след всяко свое издание култови произведения.
Но не това е фокусът на статията ми. Акцентът е самият Михаил Белчев. И този път той не заобикои принципите си. Направи ни част от своя празник и своеобразен музикален триптих, който отбеляза в зала 1 на НДК. На възраст, в която човек започва да си задава въпроси и да се "заиграва" със старостта, Михаил Белчев демонстрира елегантно чувство за хумор и самоирония, уважение спрямо публиката в залата, градация на репертоара си и интересни препратки към различните времеви периоди от кариерата и живота си. Съвсем нормално е човек на тези години да изпитва сантименти, да е богат на спомени от преживявания и да се усмихва, когато се сети за младостта.
Духът на Михаил Белчев е все така жизнен, търсещ, питателен. Той умее да се надсмива над дребните житейски несгоди, над първите оплаквания от старостта. Нито за миг не показа умора, недоволство. Не упреква и младите. Не посочи с пръст никого. Изключително благодарен, всеотдаен човек с неизчерпаем ресурс, заряд и вдъхновение.
Специалните гости бяха много - Нели Рангелова, Тони Димитрова, Силвия Кацарова, Илия Ангелов, Васил Найденов, Данчо Караджов, Веселин Маринов, Богдана Карадочева, Наско от БТР и още много други, включително и неговото семейство. Всички се сляха в един цялостен спектакъл под съпровода на мелодичните песни и благозвучната поезия, родена от перото на талантливия Михаил Белчев. Той е абсолютно мултиплициран творец. Всяка негова композиция е израз на романтика, нежност и дълбока душевност. В тази дълбока душевност няма място за антагонизъм. Дори и да се загатне невъзможното, нежеланото - то е така представено, че не натоварва сетивата. Творчеството на Михаил Белчев те пренася в измерение на хармония от музика, поетичност и добрина. Прозвучаха шлагери като "Не остарявай, любов" и "Булевардът". В залата не спря на да струи чувство за уют, безвремие, топлина и могъщество същевременно.
Той беше пред нас - като стожер на неувяхващата, красива българска песен, която няма как да бъде ретроградна. Тя просто е красива. Готов винаги да защити изчерпателно творческия си труд, да приветства колеги, да бъде носител на изкуството в най-изящните му проявления. Това е той - човек на жестовете, детайлите, метафорите. Толкова характерен, фин и убедителен в това, което ни представя. Той е от това поколение творци, които имат още какво да сътворят, изпеят и кажат. Те могат да ни научат на стоицизъм, правдивост, благоприличие, последователност и приемственост. Той остава там, на своята почетна стълбица. Душата му е песен, стих, апел към това да запазим чисти човешките си ценности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар