Дидактиката във втората лекция "За всеобщата просвета" е общочовешката

Лекция № 2 "За всеобщата просвета" е един многопластов свят, в който словесната еквилибристика на Камен Донев има заряда не просто на нравоучение, а силата да разтърси емоционално човека в теб. Емоциите са разнопосочни. Дидактическият подход е толкова гъвкав, че подчертава до изящност и неузнаваемост таланта на Камен Донев. Той е мултиплициран. Всичките му малки трансформации в рамките на това макропредставление са една титанична вселена. И са кристално синхронизирани и хомогенни по същността и визуализацията си. Всеки един пример е онагледен. Изкуството на музиката, поезията, танците и артистичността се преплитат в авангардно изразителен и непростодушен стил, който пленява аудиторията. 2 часа се замисляш над ролята на просветата в наши дни, но и се забавляваш, защото невежеството, глупостта и сатирата не са извън обсега на внимание на учителя.

С изключително бърза скорост Камен Донев изстрелва дума след дума и трябва много внимателно да следиш мисълта му, за да не изпуснеш нишката ѝ. В един момент обаче хващаш ритъма. Той те увлича и потъваш в дуалистичните понякога съждения на главния герой, който просвещава, осъжда, иронизира, опонира. Богатството от сравнения, сюжетни линии, препратки към историята и различните видове изкуство правят спектакъла художествено богат и съдържателно наситен. Всяка думичка от словото е с предназначение. Всеки един танц представя не само националната култура и идентичност на въпросната държава, от която произхожда, а материализира глобализация в рамките на тази еклектична постановка.

Възгледите на учителя са проницателни, аналитични, целомъдрени. С достъпни изразни мотиви той заразява всеки зрител с мисълта си. Кара ни да сме социално солидарни, да не се взимаме много насериозно и същевременно да опитомим първичността си - за да осмислим функциите си на граждани, синове, дъщери, родители, приятели, партньори, ученици, служители. Народопсихологията на българина е балкански шармантно охарактеризирана.

Диверсификацията на диалектиката в това произведение, чието лице е Камен Донев, е импозантна.  В спектакъла участват редица артисти, което провокира още повече пиетет. Определени откъси ни умиляват, други ни оставят без дъх от смях, трети ни засрамват искрено. Но ни държат  в кондиция. Речта на Донев не е накъсана, макар да е фрагментарна. Тя е обвързана с всички житейски цикли, мъжки и женски привички, обществени порядки и поведенчески прийоми. Учителят оголва сетивата си без остатък и неуморно ни убеждава в смисъла на казусите си. Кара ни да приемем по-леко недостатъците си дори. 

С езика на съвременниците и предшествениците си Камен Донев в актьорската си позиция на учител си служи със средствата на богат инструментариум от художествени средства, форми на изкуство и като истински естествоизпитател ни прекарва през тънката линия на живота и въплъщава характерологията си на модерен културтрегер, който обяснява житейската емпирика така, че всеки един да я усвои. Тя е практическа и релевантно експонирана. Ние си тръгваме от този спектакъл по-осъзнати. Той е едно своебразно намигване и хвърлена ръкавица към предизвикателствата, които сами да си поставим пред себе си, за да закърпим пробойните в поведението си и възпитаме в себе си и поколенията след нас едно по-конструктивно мислене.