Ако поискаме да си затворим очите за реалността такава, каквато е, може би ще си осигурим известен комфорт. Някои успяват да се абстрахират от заобикалящата ги среда. Признавам си, аз някак не смогвам да вървя като кон с капаци навред и да живея под стъклен похлупак. Обичам мириса, вкуса и полъха на живия живот. Обичам и трудностите - те ни правят повече хора. А и нали трябва да се научим да се приспособяваме... Живеейки в свят на вълшебства и приказни герои, няма как да постигнеш гъвкавост по отношение на адаптирането към новия световен ред. Ние всички сме част от този механизъм и като такива носим отговорност с всяка своя дума и действие. Та дори и с мисълта си. Понякога неизказаните на глас мисли са най-опасни. Те маркират незаявени намерения, които нерядко се трансформират в действителни материални такива. Не мога да си позволя лукса да заживея в изолиран ареал. Просто съм друг тип човек. Не се подчинявам на егоизма си. Винаги се оглеждам, информирам. Това ме държи в едно непрестанно страхопочитание към законите на Вселената. И не само. Съдейки по чужди примери, често се уча какъв да не бъда. Няма такъв, който да не си е платил цената. Това ме успокоява. Не за дълго. Излизайки на улицата, влизайки в магазин, посещавайки институция, пристъпвайки прага на университета или работното място, ти вече имаш пряк контакт с живота. А той един такъв все още оголен, екстремен, бодливо несъвършен. От проекцията на нашите мисли зависи в какво място ще превърнем света, НО ако сме прекалени идеалисти, ще ни е трудно. В рамките на един човешки живот намеренията за чудеса от храброст граничат с утопията. Прекалено дълго сме били на пангара. България се превръща в морга, поне за момента. Няма да е песимистично, ако си го признаем. Живи трупове се разхождат по улиците, а някои са захвърлени оглозгани. Трети са пресни и се разлагат. Вонята е стъписваща. И всичко това на фона на една удивителна природа и изключителна история и народ с уникални гени.
Смразяващата още със заглавието си нова книга "Господари на моргата" пука илюзорния балон, в който сами понякога заживяваме по инерция. Поздравявам невероятно смелия и познат на всички ни журналист Огнян Стефанов, който е заплатил с цената на травми изричането на истини за политическия ни псевдоелит. Той е чувствал за свой дълг да се позовава на истината. За съжаление подобни хора сме неудобни, откакто свят светува. Тъй като пречим на "удобните" да продължават да живеят по изгодния си начин. На тях са им мили онези, които им пудрят егоцентризма. Няма как обаче да бъдеш истински уважаван, ако си подлизурко. Мижитурките цял живот минават между капките и така оцеляват, ала това не е достоен живот, който ще ги доведе до нещо повече от това да са нечий обслужващ персонал. Така е. На подобни екземпляри им стига да са подопечни. За да си боец, се изисква характер. Царят на джунглата никога не е някое сервилно животинче, препитаващо се с подаяния и живеещо в хралупа.
Ще започна малко отзад напред, като споделя една част от епилога на произведението: "Може да не знаете, но по света вече има морги на открито. Наричат ги "Ферми за трупове". Само в САЩ те са шест. Най-голямата е към университета на щата Тексас. Казва се "Фримън Ранч" и е досущ като ранчо. Там се обучават студенти по медицина и специализанти по съдебни антропология. В Европа вече също има няколко такива "ферми". Според учените те са новата платформа за разкриване на нови тайни на човешкото тяло и способи за борба с някои от най-коварните болести. Полезни са, с една дума. За съжаление, ако страната ни е заприличала на морга на открито, това не е заслуга на учени медици, а на корумпирани политици, на шайка самозабравили се управленци."
Така написано, звучи леко зловещо, само че не е далеч от истината, че се превръщаме в "dead man walking". Да си призная честно, в това ревю мислех да не обръщам внимание толкова на фактите в книгата, колкото на начина, по който са представени, но всъщност начинът се оказа просто прагматично човешки. А и книгата като съдържание си е фактологическа. Огнян Стефанов е разкрил редица смущаващи истини чрез особено достъпен за масовото аудитория похват - за да могат всички да разберат директно, без да се сблъскват със завоалирани препратки и уклончиви обяснения. Все пак журналистът се позовава на сведения главно на база своите разговори с въпросните разобличени и предава информацията от първо лице. Така правят непоколебимите журналисти, отдадени на професията. Истината или нищо. Все пак трябва да има някой, който да напомня от време на време, че "царят е гол".
Огнян Стефанов експонира задкулисните факти по умело дързък и дори жаргонен на места начин, без да обижда и накърнява нечие достойнство. Ако осъжда нещо, то то е съмнителния морал на някои от водещите политически фигури в страната и конкретни техни стъпки, с които е запознат. Срещаме и съпоставки със световни събития и лидери. Прояви от последните години, които вълнуват медии и широката общественост, биват отразени в "Господари на моргата". Особено място заема образно изнесеният модел "Кой", превърнал се в култов в последно време. Общо-взето, най-често се споменават няколко имена в хода на развитие действието на произведението - тези на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Ахмед Доган. Този триъгълник е наситен със символизъм и постоянно си сътрудничи не в борбата срещу организираната политическа престъпност, а точно в това тя да процъфтява безнаказано. Цветан Василев заема друга роля книга, не по-малко важна. По-навните биха помислили, че той е представен като добрият герой и като навярно по-симпатичен поради някаква причина на автора. В действителност обаче разбираме, че срещу Цветан Василев се е готвило незаслужено покушение. Естествено, никой от замислилите го няма да си го признае открито, но такова е имало.
"Пътят към Ада е постлан с добри намерения". Тази максима изчерпва и допълва първоначалната идея на кръга "Кой" спрямо Василев, работил с тях на доверие. Обещавали са му подкрепа и съмишленичество, ако и той ги подпомогне - за тази или онази фирма, да речем. В един момент Василев и банката му се оказват донори за лакомници. Целта е била една и се осъществи - КТБ да изпадне в несъстоятелност, да се отслаби нейната мощ. Поискали са да унищожат Цветан Василев като човек с възможности и фин интелект - очевидно той е застрашавал техните мераци да вземат по-големия дял от всичко. Пеевски и Доган са се сдушили с "банкера беглец" и са били хрисими, за да изготвят своя план за отстраняването му. Има и други участници в схемата. От една страна, "белите якички" от кръга на Цветелина Бориславова. От друга страна, Алексей Петров, Сотир Цацаров, Александър Сталийски и Петко Сертов. Те също са замесени в опостушаването на средства. Портретът, който Огнян Стефанов прави на Бойко Борисов обаче, е изумителен. Той изказва разочарованието си от промяната на премиера. Става ясно, че Борисов доста си е повярвал и е започнал да става заложник на собствения си комфорт повече отвсякога. Персонажът му бива представен на читателя като отблъскващ. Сотир Цацаров е назначен с препоръка на Пеевски и се заформя пагубната инициатива около дискредитирането на КТБ. Цветан Василев е огорчен и бяга в чужбина, но не от страх - просто като сензитивна личност за момента не намира себе си тук в тази конфигурация. През април 2014 се е състояла среща, на която е дискутиран сценарий за събарянето на банката. На нея са присъствали следните лица: Делян Пеевски, Иван Искров, Бисер Лазов, Данчо Ментата, Ангел Александров, Сарафов и други. Съмнителни са сделките за "Булгартабак", "Дунарит" и зала "Универсиада". А още повече - тази за придобиването на Виваком от Спас Русев и за участието на ВТБ в нея, като така се ощетяват интересите на България и Русия от някои политици. На тази одисея е посветена цяла глава. Спас Русев е само формален собственик. Мениджмънтът прехвърля пари по съмнителни сделки, а пострадалите акционери завеждат много съдебни искове. Компанията е принудена да финансира задълженията на новите собственици. На Бойко Борисов са обещани милиони откуп, за да си мълчи по този въпрос с прехвърлянето на собственост. Ако въпросният скандал се разрази, отношенията между Русия и България съвсем ще се влошат, а те вече се влошиха покрай "Южен поток" и "Белене". До какво ни доведе приватизацията...
Друг значим тумор в икономиката, и то забележете - международната такава, е контрабандата на цигари. Тя се осъществява от "Булгартабак" в Турция. Чрез средствата се финансирали терористични групировки в Ирак, Сирия и ИД. Тук вече говорим за прикрити престъпления от масов характер, за които са отговорни много хора и инстанции по веригата. За Бога, хора - подпомага се тероризмът индиректно... А по телевизията се чете ли, чете и лее морал, за да се прикрият следите на подобни деяния...
Съпоставката, която е жестоко попадение, е тази между Цветан Василев и руския общественик и предприемач Михаил Ходорковски. А именно как държавата, мафията, служби и прокуратура могат да съсипят инакомислещите, чиито критики и бизнес хрумвания ги застрашават. Това е естествената реакция на слабия духом човек - да смачка силния, да го компроментира, да провали ходовете му. Очевидно в страна като Русия, която се ползва с влияние и висок стандарт години наред, също властва феодално-престъпната система, при която държавата се превръща в плутокрация. Олигархичните кръгове в Русия по подобие на тези в България, оказват натиск и рекет и по този начин трупат активи. Ако не си със силните на деня и не им сътрудничиш на принципа "услуга за услуга" или "дай ми, да ти дам", си анатемосан от кликата. По този начин Ходорковски се е оказал от страната на низвергнатите. Тази система, обаче, за която говори и той, рано или късно ще се окаже нерентабилна. За целта трябва да се засегне всяко едно звено - да няма неударено място, да се вземе всичко без остатък и лидерът Путин сам ще се откаже от играта и ще наблюдава отстрани. Години наред ще трябват, за да заработи друга система, ако въобще се даде шанс тя да бъда по-различна от досегашната пиеса "Корупция крадешком".
Ако хотел "Берлин" в София можеше да говори, щеше да разкаже история за нещо повече от подслушвания, изнудвания и секс бизнес отношения на "елита" и "властта". А ако можеше държавата във всеки от аспектите си като такава да се самозащитава... в моргата нямаше да е пълно най-вече с дребни риби, с каквито е пълно и в затворите в страната. Напротив - най-изявените мародерци щяха да са разкъсани на парчета, както се случва със Злото във всяка една екранизирана фантастика. Ами хайде! Нека за миг си представяме, че обезглавяваме Злото и пипалата му. Как да въстанеш обаче срещу върхушката... Кой ти гарантира недосегаемост и живота ти след това?! А всъщност кои са тези, които си разпределят порциите и решават кой къде е и не се ли сещат, че и над тях тегне една сила, която внезапно може да ги повали? И това ще стане. Светът има способността да се самоактуализира и да се отървава от натрапниците. Точно така, както наказва природата. Треперете - обръщам се към тези, които трябва да не спят спокойно! Вие не сте дори господари на никаква морга. Вие сте само собствените си палачи. Затова лижете сега, сервилничете и си играйте в цирка - нали пътят към Ада е осеян с добри намерения... Имай кой да ви съди за реалните ви лоши такива.
