Любо Киров и концертът вдъхновение

Да, точно така. Любо Киров всеки път ни променя. За трети пореден път той направи блестящ концерт в най-концертната ни зала. Приех този концерт като предвестник на пролетта. Днес всички сме други и вдъхновени за ново начало. 28.02.2019 е в историята. Но бе дълго чакан ден. Не просто денят на поредния нечий концерт... А денят на Любо Киров. И нашият ден, защото, както той се изрази снощи, ние бяхме поканени на гости. Дистанцията бе скъсена до степен, в която всеки присъстващ успя да добие усещането за уют. Дълго ще се помни тази вечер и този концерт... Защото наистина бе неповторимо.

Датата за концерта бе обявена сравнително рано и имах възможност да подготвям нагласата си за събитието. През това време не спирах да ходя и на други концерти. Но нещо сякаш липсваше. Слушах последния албум на Любо "Както преди" постоянно. Всъщност той се появи още през лятото. Радвам се за успеха, който постигна дискът. В други градове, където гостуваше Любо, успяха да се насладят на живо на новите песни отдавна. Аз чаках търпеливо реда си в София. Има нещо магично в този албум, от който любима песен ми остава баладата "Всички пътища водят към теб". Тя снощи се оказа един от гвоздеите в програмата. Продуктът "Както преди" е изключително музикантски и преживян, затова считам, че пътят му във времето ще бъде дълъг. Още повече в каква рядкост се превърна издаването на музикални албуми. Не знам защо. Аз оставам традиционалист в това отношение и ще продължа да купувам нови заглавия на физически носител.

Снощи Любо ни въведе в света на спектакъла си, започвайки програмата си с букет от песните в "Както преди". Нямаше парче, което да ни остави безразлични. Аранжиментите бяха превъзходни за вкуса ми. Самият Любо - изпълнен с виталност. Както винаги не се мина без шеги и закачки, които бяха абсолютно естествено продиктувани - определено му се получава. Така успява да поддържа духа на публиката. Танцуваше и се радваше като малко дете. Особено се изкефих на акцентите и движенията, които правеше в такт с музиката. Изпълненията - отново на живо, издържани, чувствени. В това отношение не ме изненада, в него не съм се съмнявал. Но ме изненада друго, заради което ще отправя искрена благодарност. Любо, благодаря ти, че и трите ти концерта в зала 1 на НДК са различни всеки път. Благодаря ти, че снощи се бе постарал да ни поднесеш нова и свежа концепция, върху която си личеше, че си работил старателно. Посещавайки и други концерти, без да назовавам конкретни имена, на набедени за "големи" изпълнители, понякога съм се разочаровал, тъй като някои от тях нито сменят репертоара, нито визията, нито сценографията и подхода към аудиторията в залата. Всеки път едни и същи. Това за мен не е концерт, а отбиване на номер и "потупване" по егото. Ок, концертите са престиж, но публиката не е даденост. Не е достатъчно просто да се появиш и по презумпция всичко живо да ти е в краката.

Затова, Любо, поздравления, човече! Уважавам големите артист-изпълнители, но още повече уважавам големите хора. Без грам суета и позьорщина. Толкова благородна и чиста душа имат малко творци. Човек, който умее и да се самоиронизира, е открит човек, без комплекси. Човек, надмогнал своето его. Благодарен човек. Фамозен, всеотдаен на тази футуристично етажирана сцена с уникални ефекти, концентриран върху всяка фраза и тон. Творец, за когото музиката е безпределна и е начин на живот. Начин да изразиш себе си всеки път. Да кажеш на хората онова, от което имат нужда, без да ги лъжеш с двойни образи. Без да яхваш някаква мейнстрийм вълна само защото е модерно. Модата е условно понятие. Стилът никога не излиза от мода - той е вечно на мода. А личен почерк най-трудно се изгражда и поддържа.

Няма да изброявам всичките песни, които бяха изпълнени. В други случаи съм коментирал и с музикантски термини, впускал съм се в подробности като слушател. Снощи просто се наслаждавах. Имаше редица емоционални моменти, а днес се сещам с умиление за тях. Който беше там, знае. Разбира се, всичко беше перфектно. Чухме и видяхме всичко, което трябва. Без излишъци и липси. Уникална градация. Не просто доволен, аз съм вдъхновен за пореден път. Този път исках да анализирам чисто човешки. Успехът на Любо Киров е постигнат постепенно и осъзнато. И знам, че ще има още много, много концерти, и все по-зрелищни. Не зрелищни в комерсиалния смисъл. А спектакли от висок ранг, които са урок за всички как трябва да звучи и изглежда съвременната българска музика на голямата сцена. И своеобразен урок по човеколюбие.