сряда, 27 юли 2016 г.

Безпътните чеда


Замръква в летен дъжд градът чутовен. И само светлини остават да блещукат.
Премина в нощ денят ни зноен. Омайна тишина. Ни залпове, ни тътен, пукот.
Измежду руини подават се деца сиротни. От минувачите да си купят надежда.
И утрото им ще премине неохотно. А онзи техен блян все тъй ще ги подвежда.
Нагазват в локви кални и дълбоки. Наказват ги със откази, ритници и шамари.
Облечени в дрипи окъсани, широки, осъмват по близки и далечни светофари.
В този град грехът е водещ идеал. Фамозни парвенюта парадират със разкош.
И суетата е звезден кадифен воал. А рискът и порокът са неистов навик лош.
Кой ще подаде ръка на безпътните чеда? Кой ще им подари частица любов?
Зависими са те от ежедневната борба. Дано намерят пристан в света суров!

понеделник, 18 юли 2016 г.

За MasterChef и житейските върхове и уроци - откровено със Севда Димитрова.



Различна, истинска, емоционална, находчива, мила. СЕВДА ДИМИТРОВА! Тя е победителят в Мастършеф България 2016. Прецедентът е, че e първият вегетарианец победител в света в този формат. Кулинарното шоу разкри нейния талант да готви и да презентира своите прозведения в кухнята по особено футуристичен и изразителен начин. Севда демонстрира изключителен стоицизъм и качества на визионер. Експериментираше с различни продукти и съставки, даде полет на въображението си и доказа, че е естет. Стандартните готварски умения са базисни и постижими. Любовта, с която приготвяш храната, и похватите, с които я поднасяш – това е изкуство и заложба. Севда ги притежава. Тя има и страхотно семейство. Има подкрепата на любимия човек до себе си. Развиват и ресторант в Слънчев бряг - FRESH AND TASTY. Липсва само едно малко човече в живота им, но им пожелавам скоро чудото да им се случи. И да кажа на всички – учете от хора като Севда! Аз научих много от нея – най-вече, че човек трябва да остане добър и винаги да се бори за мечтите си всеотдайно. Благодаря ѝ сърдечно за това интервю! Още много неща са ми любопитни, но това означава, че може би предстои още едно интервю след време...



Малко след финала на MasterChef България 2016 – каква е Вашата равносметка и какво спечелихте от предаването?


- Спечелих страшно много - обогатих своите кулинарни познания, открих нови неща за себе си, създадох приятелства! MasterChef беше моята приказка... Сама си пишех сценария.


По всичко личи, че сте емоционален и добър човек. Каква цена плащате за това?

- През годините се научих да не допускам хората да ме използват, но все още имам да работя в тази посока. Иначе е по-трудно да се съхраниш като добър човек, преминавайки през различните етапи от живота си. Искам да си остана такава - да заразявам хората с хубави емоции и добрина, просто го нося у себе си и искам да го раздавам... БЕЗПЛАТНО!

Победител сте в кухнята. Чувствате ли се победител и в живота и какъв по принцип трябва да бъде той?

- Самият живот ни предоставя ежедневно възможности за малки или по-големи победи! Човек не избира родителите си и къде да се роди, но според заряда и потенциала, който носи в себе си, го изживява по определен начин. Всичко зависи и от това, как са подредени приоритетите ни и важно ли ни е изобщо да бъдем победители. Животът трябва да бъде такъв, че на финала, преди да си отидем от този свят, да сме удовлетворени от себе си - всеки както му е нужно!

С какво Ви впечатлиха останалите участници?

- Всички бяхме толкова различни... от това какви сме по характер, през това какъв тип кухня обичаме да приготвяме до начина ни на работа и взаимоотношенията ни помежду ни. И това беше за добро! Впечатлиха ме с уменията си; с това, че част от тях имаха стратегии; бяха живели с мисълта да участват в MasterChef цяла година!

Как протича заснемането на даден епизод от предаването през Вашия поглед?

- 50 нюанса ЕМОЦИЯ И АДРЕНАЛИН, които непременно съпътстват всяка задача. За един час можеш да преминеш от неувереност и страх, през това умът ти да бъде услужлив в подходящ момент до радост и удовлетвореност!






Как бихте определили кулинарията за себе си – хоби, призвание, страст, талант, потребност, експеримент?
- Всичко взето заедно! В началото беше хоби - в MasterChef открих,че имам талант. Започнах по-смело да експериментирам и сега приготвянето на храна за мен е призвание, облечено в страст, което задоволява потребността да правя хората щастливи по още един начин!

Вие сте творчески тип натура и правите от ястията си шедьоври и визуално. Но как постигате с такава лекота този ефект?

- За всички хора, които са творчески натури, е важно да имат муза - т.е. вдъхновение. Така се пишат музика, стихове. Така се рисуват картини, създават се шедьоври! Тогава нещата се получават от самосебе си и с лекота, дори ти е трудно да спреш!

Как успявахте да уцелите пропорциите и на вкус, много често без да опитвате месо?

- Готвенето е и наука. А когато е съчетано с талант, желание и извършвано с любов, нещата се получават. То е същото както когато един самороден музикант свири блестящо, без за познава нотите и да е учил солфеж! В готвенето има правила - случват се химични и физични процеси, с които трябва да си наясно, ако искаш да вървиш напред. А това, че съм вегетарианка, също ми е помогнало да разбирам и усещам храната с други мои сетива, без да опитвам!


Разкажете ни малко за магията на фотографското изкуство в цирка!
- В момента, в който се постави оградата около шапитото на цирка, започва съществуването на два различни свята. Една ограда образува две вселени! Хората, които се раждат в цирка, са щастливци! На три-четири години говорят няколко езика, нямат двоумение какво ще работя някой ден. Пътуват по света и виждат толкова различни култури и места, изхранвайки семействата си по този начин. Всички циркове са обединени по някакъв начин като едно голямо семейство. Аз и съпругът ми сме написали прекрасни страници от книгата на нашия живот, докосвайки се до цирка.

Най-голямото Ви желание е да имате дете и се борите това да се осъществи. Какво бихте посъветвали всички останали двойки във Вашето положение?
- Да не спират да се обичат, а да се преоткриват! Да не спират да се борят за сбъдването на тази своя мечта, без да превръщат липсата във фикс идея! Изпитанията винаги са изпит и ни превъзпитават. За всеки ден, в който сме здрави ние и хората, които обичаме, имаме какво да ядем и покрив над главите си, трябва само да благодарим!





събота, 2 юли 2016 г.

На клик разстояние


Един до друг стоим, мълчим. В екрани вперили сме поглед.
Емоциите си как да съживим? Вкаменен е живият ни полет.
Близки, а всъщност далечни. Пионки в реална виртуалност.
Намираме точки пресечни в колективната индивидуалност.
Машини и хвърчащи обекти. Живот на свободни електрони.
Лишени от смисъл субекти. Зависими от таблети и телефони.
Иновация и технологии. Сраснати с техника консуматори.
Няма химия, биология - модерно е да сме нет провокатори.
Изгоряла е дънната платка. Не повече, отколкото душите ни.
Любовта към предмети е кратка. А съдбите са ни разнебитени.
Процесори и софтуер на висота, селфита и социални мрежи.
На колко гигабайта самота и дефицити доловихме залежи?
За карта памет няма слот, заразихме се само с троянски коне.
Вселената е робот. Животът на батериите пожизнен ли е поне?
На един клик разстояние. Програмирани да сме потребители.
Моето пожелание: Не в интернет - в живота да сме победители!