Секунда нежност

Домът ти – убежище уютно, пропито с твойте спомени, надежди.

Сърцето ти е недостъпно. А аз за малко обич в него се оглеждам.

Трудно с теб заспивам вечер. Мислите – разхвърляни, премазани.

Тревогите ми пречат ли ти? В страховете си сами сме се наказали.

До теб съм, на дъх разстояние. А сякаш сме два полюса отделни.

Послушай моето стенание. Наблюдавай ме в утрините неделни.

Мираж ли е присъствието тук? Кратка спирка, отбивка, грешна гара?

Повика ме, поиска ме – аз чух. А може би съм част от твоята поквара?

Не, не вярвам във фалшивото ти кредо. Душата ти жадува свобода.

Излез от зоната на свойто его. Знаеш ли въобще какво е любовта?

Аз вярвам, имаш в себе си дълбочина. Знам, че ще намерим с теб съвпад.

Не ме оставяй в далечина. Секунда нежност  – и ще си моят, а аз твоят свят.

ТЪРСИ МЕ...

Търси ме там, в притихнали полета – където свободата е изконно право.

Търси ме в дълбините на морета. Дори в обятията на сгушена морава.

Търси ме – в мига и вечността. Навсякъде, където Вселената те води.

Търси ме - в страданието, в страстта. В сияйни утрини и късни доби.

Търси ме в древни знаци и послания... във сенките, загадките, повелите.

Търси ме във молитвите и обещанията. Търси ме и в паденията, победите.

Търси ме със нестихващо желание. Повикай ме насън и ще се сбъдна.

Ще съм ласка, порив, упование. И ако ме обикнеш, няма да си тръгна.