… Порочен кръг(оврат)…

Пребродих хиляди пустини и чужд товар на плещи носих.

Сълзи кристални в длан събирах, усмивки мили нейде просих.

Сърцето си събирах на парчета. Унивах. Вдигах се. И пак горях.

Но всяка мъка, всяка горест наказваха ме с ярост и с болезнен страх.

Ръце подавах, а те ги оскверниха. Душа отварях, на нея също отмъстиха.

Задето превъзхождах ги във всичко, така и не ми простиха.

Издигнах вече зидове огромни, предпазих се от всеки враг.

Загърбих всичките борби чутовни, тъжах в забрава сам, недраг.

Изгубих мостовете в мен, не вярвах в себе си и любовта.

Угасиха и светлината в моя ден, но Видов чака ги пред някоя врата.

Аз знам, че правда ще пребъде, че фалшът кратко триумфира.

Покварените, злите Господ съди, а честните оставя ги на мира.

Съзаклятия

 Пореден кръстопът за България, пореден заплетен ребус с пробождащо неясен изход и спекулативни теории… Сценарият и участниците в конгломерата са познати до болка. Потърпевшите също. Но повече сол в раните би била пагубна. Раните – стари, ракови образувания, попити в загнилия държавен организъм. Народът – в морален и демографски геноцид. Държавният апарат е Гилотината. Болни сме. И всеки ден се питам, неизлечимо ли и колко още? Атрофия на морала, морална перверзия. Тотал щета. 43-то Народно събрание? Дами и господа народни представители, какво достолепие… Каква върхушка… Анатема! Знаете ли, спи ми се. В дълбок, непробуден сън. От тази непрестанна агония и смрад. Задушавам се. От политическата ни еснафщина. Пробвахме с добро, пробвахме със сила. Явно няма кой да ги спре по пътя към разрухата тези 240. Безумни хищници, не могат да си поделят кокала, от който им се полага много малка част. Докато са на власт, трябва да го оглозгат, да оставят непоправими следи по него и да го изплюят. Боли ме. За всички онези, които 40 години работеха неуморно за нацията ни. За Левски, Ботев и други герои, които сигурно се обръщат в гроба от всички национални предателства…

 На дневен ред отново стои въросът за “експертно/програмно” правителство, възможни коалиции и прочее. Правителство на малцинството или избори по Коледа? Герб се ухажвали с реформаторите на десноцентристки принцип, но само с двама от тях – другите кадрували и хитрували. Атака остават верни на психично разстроенето си дисиденство. Изолацията на ДПС също е спорна, тъй като етническото им влияние се засилва. БСП се лутат вътрешнопартийно. Голям луфт се получава. Програми, платформи, балони, медузи. Лепкаво, парещо, безгръбначно управленско съсловие. Разслоени мекотелоподобни, лавиращи според облагите си. Милиарди дългове наследство от кабинета Орешарски ще заварят новите стари. Пак ще ядем постни пици. Пак ще има честитки от Европа. Мониторингови доклади, мораториуми, експертизи, епикризи… Чакайте да актуализираме бюджета! Как? Първо ще увеличим тока! Да погалим отново егото на лицензионно разклатените ЧЕЗ и ЕВН, заради които излязохме на протест. Само 9,79 общо повишение! Нищо работа. После ще преразпределим парите от еврофондовете и “белите якички” не ще ги изперат, а изцентрофугират. Да приватизираме още нещичко! Да разнищим още някоя банка! Да официализираме турския език! Всеки срещу всекиго. Какво ни трябва? Нова Конституция? Еднолична президентска власт? Ново законодателство? Чуждестранно управление? Смяна на чипа? Не знам. Хаос е. Палежи и грабежи, както бе казал Хайтов. Уважаеми властоносители, банални сте, изчерпани, противни. Не ни занимавайте с марксистките си речи! За 25 години и тях не научихте наизуст както подобава. И за актьори не ставате. И за лъжци и крадци. Не ни обещавайте безкрая! Ухаете на скъпа реплика, но реплика. И тя за продан, на лизинг – като достойнството и честта ви. Вие целите сте една реплика. И грандиозен снобарски популизъм. Рейтингът ви е катастрофален, защото за него трябва да имате първо и само едно – ДОБЛЕСТ. Вземете прочетете “Морален ли е капитализмът”! Обърнете внимание на жертвите в Горни лом, на проблемите след наводненията! Не се крийте зад тъмни очила в бронирани коли или бизнес класа на турските авиолинии, за да намерите комфорт в чужбина! Не бъдете носители на политически зарази! Не работете фрагментарно! Оттеглете се с достойнство или изкупете греховете си – направете нещо добро за нас и за България! Амин!

Като куче и котка

Преди няколко дни. Интересно е да бъдеш неволен свидетел на пряка схватка между представители от животинския вид. Наблюдаваш реакциите им и си даваш сметка, колко различни са от хората и същевременно колко подобни на тях… Тоест на нас. Да не се изключвам от това число, разбира се. Спокойно отпивах глътка кафе и свеж въздух (за второто не съм особено сигурен), когато две мили на пръв поглед кучета пристъпиха към една красива снежнобяла котка. Тя, “улична превъзходна”, а те – очевидно домашни любимци, изведени на следобедна разходка. С едно от кучетата – актуалната и симпатична дребна порода Джак Ръсел, малко преди това приятелски си поиграхме. Останах с впечатлението, че е дружелюбно. Каква обаче бе изненадата ми, когато то се озова пред котката… Наежено, настървено. И двете създания бяха застанали на предните си лапи, едно срещу друго, готови за титаничен сблъсък. Вперили кръвожадни погледи. Като своеобразни бойци на иначе тихия фронт. Котката съскаше. Кучето се зъбеше. “Озъбено свирепо куче”. Да, точно както Вапцаров метафорично прекрасно го е описал. Олицетворява живота в творбата си “Завод”. Пред мен реалността пресъздадоха животинките. Впоследствие “Джак Ръсел” навярно се умори от скука, затова се оттегли дипломатично от терена. Тогава щафетата пое другото куче – значително по-масивно. И то просто се поперчи и се отказа. Това ме подсети и за поговорката “Куче, което лае, не хапе”. Стопаните им нехаеха. Най-втрещени бяхме аз и котката. Тя – сигурно защото нападателно й навлязоха в територията и се опитаха да я уязвят, принуждавайки я скорострелно да се качи на близкото дърво. Аз – тъй като станах очевидец на своегорода Big Brother all stars с елементи екшън класика и малко Содом и Гомор за цвят. Нарои се човешка тълпа и наобиколи участниците в животинския сблъсък. Дори не се опитаха да ги разтърват. Напротив – гледаха втренчено, подхилквайки се ехидно. Гледаха, а какво ли виждаха… Опитах се да надникна зад завесата на външното им Аз… Трудно ми е да бъда такъв сеирджия, признавам си. Ала човешката природа, изглежда, е доста първична. Оставаше само да заръкопляскат и освиркат или да нахъсат противниците в трибоя. “Народът иска хляб и зрелища”. Чудя се как този народ засища сетивата си предимно със зрелища. Телепортирах се като аватар в телата им и усетих прилив на самодоволство. От природата им на ултраси. От Античността обичаме да разиграваме двубои, циркови етюди и епични съревнования. Не ме притесниха котката и кучетата. Те се ръководят от животинското си начало, изхождат от инстинктите си за завземане и маркиране на територии. Притесняват ме цивилизованите уж човеци. Обичаме да злорадстваме. Да заставаме един срещу друг точно като куче и котка, даже когато не делим нищо. На мода е да бъдеш нихилист и мизантроп. Да си енергиен вампир и това да ти носи наслада. Да провокираш и наблюдаваш чужди свади, без да взимаш страна. Просто да се кикотиш в ъгъла. По-силният изяжда по-слабия. Масата е силна и крещяща, тя унищожава аскетизма. Не може да си различен. Не си ли в стадото и публиката, си на прицел. Този триумф на махленщината, това бясно вражеско самосъхранение… Това мерене на его… Този социален експеримент тип Big Brother доказва какви мишки сме ние хората. Нали с мишките по принцип се правят експериментални опити… С цялото ми уважение към тях. Защото, струва ми се, аз май наистина ги уважавам повече от хората. И не, не съм мизантроп. Не мразя и животните. Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. Никога обаче няма да разбера този парад на човешката омраза…