Като куче и котка

Преди няколко дни. Интересно е да бъдеш неволен свидетел на пряка схватка между представители от животинския вид. Наблюдаваш реакциите им и си даваш сметка, колко различни са от хората и същевременно колко подобни на тях… Тоест на нас. Да не се изключвам от това число, разбира се. Спокойно отпивах глътка кафе и свеж въздух (за второто не съм особено сигурен), когато две мили на пръв поглед кучета пристъпиха към една красива снежнобяла котка. Тя, “улична превъзходна”, а те – очевидно домашни любимци, изведени на следобедна разходка. С едно от кучетата – актуалната и симпатична дребна порода Джак Ръсел, малко преди това приятелски си поиграхме. Останах с впечатлението, че е дружелюбно. Каква обаче бе изненадата ми, когато то се озова пред котката… Наежено, настървено. И двете създания бяха застанали на предните си лапи, едно срещу друго, готови за титаничен сблъсък. Вперили кръвожадни погледи. Като своеобразни бойци на иначе тихия фронт. Котката съскаше. Кучето се зъбеше. “Озъбено свирепо куче”. Да, точно както Вапцаров метафорично прекрасно го е описал. Олицетворява живота в творбата си “Завод”. Пред мен реалността пресъздадоха животинките. Впоследствие “Джак Ръсел” навярно се умори от скука, затова се оттегли дипломатично от терена. Тогава щафетата пое другото куче – значително по-масивно. И то просто се поперчи и се отказа. Това ме подсети и за поговорката “Куче, което лае, не хапе”. Стопаните им нехаеха. Най-втрещени бяхме аз и котката. Тя – сигурно защото нападателно й навлязоха в територията и се опитаха да я уязвят, принуждавайки я скорострелно да се качи на близкото дърво. Аз – тъй като станах очевидец на своегорода Big Brother all stars с елементи екшън класика и малко Содом и Гомор за цвят. Нарои се човешка тълпа и наобиколи участниците в животинския сблъсък. Дори не се опитаха да ги разтърват. Напротив – гледаха втренчено, подхилквайки се ехидно. Гледаха, а какво ли виждаха… Опитах се да надникна зад завесата на външното им Аз… Трудно ми е да бъда такъв сеирджия, признавам си. Ала човешката природа, изглежда, е доста първична. Оставаше само да заръкопляскат и освиркат или да нахъсат противниците в трибоя. “Народът иска хляб и зрелища”. Чудя се как този народ засища сетивата си предимно със зрелища. Телепортирах се като аватар в телата им и усетих прилив на самодоволство. От природата им на ултраси. От Античността обичаме да разиграваме двубои, циркови етюди и епични съревнования. Не ме притесниха котката и кучетата. Те се ръководят от животинското си начало, изхождат от инстинктите си за завземане и маркиране на територии. Притесняват ме цивилизованите уж човеци. Обичаме да злорадстваме. Да заставаме един срещу друг точно като куче и котка, даже когато не делим нищо. На мода е да бъдеш нихилист и мизантроп. Да си енергиен вампир и това да ти носи наслада. Да провокираш и наблюдаваш чужди свади, без да взимаш страна. Просто да се кикотиш в ъгъла. По-силният изяжда по-слабия. Масата е силна и крещяща, тя унищожава аскетизма. Не може да си различен. Не си ли в стадото и публиката, си на прицел. Този триумф на махленщината, това бясно вражеско самосъхранение… Това мерене на его… Този социален експеримент тип Big Brother доказва какви мишки сме ние хората. Нали с мишките по принцип се правят експериментални опити… С цялото ми уважение към тях. Защото, струва ми се, аз май наистина ги уважавам повече от хората. И не, не съм мизантроп. Не мразя и животните. Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо. Никога обаче няма да разбера този парад на човешката омраза…