МОРСКА ПЯНА

 Всяко море търси си бряг. А любовта - своя герой.

 Всяко сърце има си праг. Всяка вълна - мощен прибой.

 Морската пяна е тишина. Ражда я прилив тюркоазен. 

Няма без мрак виделина. Спомен от спомена пазен. 

В мен разбушува се паметен щрих. От дълбините чува се тътен.

 Морската пяна е последният стих, а любовта е жив въглен.

СОЛЕНИ ТРЪПКИ

Стопля ме лазурът чудесен. Пенливи вълни ме заливат.

Под калдъръмите пониква есен. Солени тръпки ме побиват.

Жужат неспокойни цикади. Прелитат пламенни жерави.

Рухват пясъчни грамади. Стихват ненадейните приливи.

Тъжни съхнат слънчогледите. Презряват смокините сладки.

Не са важни победите. Важни са миговете неуловимо кратки.

Нашепват спомен раковини. Отдъхват уморените корали.

С дъх на цитрус, узо и маслини: Лято, по тебе жалба жалим.

Тръгвам след последния прибой. В обятията ти ще се завръщам.

Ще те следя от близкия завой. Море, прегръщам те, прегръщам!

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Потънал в пролетна забрава, танцувам сред обагрени пътеки.

Обгърнат с чудните дъбрави, ще възкресявам радостта навеки.

Полетях над земните неволи. Слях се с живописни равнини.

За красота на Бога се помолих. Окъпаха ме топли светлини.

Дъжд облива слънчевите къщи. Чучулиги чуруликат звучно.

Къдравите облаци се мръщят. Нежно шепнат моравите тучни.

Тук е пролет чиста и зелена. И душата ми готова е за възкресение.

Любовта ми е сърна неопитомена. Жадува мъничко усамотение.

Преди да се родим наново, пречистваме човешките си грехове.

Ще възкресим божествения дух и слово, стопявайки всички страхове.

Ще възкресим божествения дух и слово. Ще стопим всички страхове.

БЕЛИ НОЩИ

Късни доби, притъмнява. Спуска се нощта неуловима.

Във душата хлад навява. Вярата ми все така е несломима.

Цяла нощ небето свети. Сънища нетрайни се редуват.

Виждам бледи силуети. Спомени омайни в мен бушуват.

Ти си в моето съзнание. Тръпна във диханието си учестено.

Любовта е заклинание. Издига те и те наказва подчинено.

Търся те във нощи омагьосани. Намирам те сред прибоя.

Дали си в светове лустросани, или си нейде зад завоя?

Разливат се вълни пенливи. Мъждука там една надежда.

Че ще възкръснеш в дните живи. И любовта ще ни повежда.

ВОДНО КОНЧЕ

Искам да съм водно конче. Древно, вечно, необятно.

Да се трансформирам в божественото мироздание.

Искам да съм водно конче. Безобидно, непонятно.

Да покорявам световете с чисто и духовно знание.

 

Искам да съм водно конче. Духът ми да е неопитомен.

Ще изживявам своето пътуване далечно и лежерно.

Искам да съм водно конче. Да остана славно неопетнен.

Без плът и време да умирам и да се раждам ефимерно.

ДОКАТО ОЧИ ЗАТВОРЯ

Докато очи затворя… поривите ще ме водят в слънчевия небосвод.

Правдата навред ще търся и на лъжата ще съм антипод.

Докато очи затворя… спомените ще са ми ветропоказател.

Обич ще раздавам… Любовта остава мой верен приятел.

Докато очи затворя… Бог ще ме наказва или помилва.

Но аз не ще осъдя никого. Дори и с истина правдива.

Докато очи затворя… Красота ще търся, претворявам.

Калдъръми стръмни ще изкачвам, върхове ще покорявам.

Докато очи затворя… ще пазя скрито моя вътрешен компас.

Загубя ли го, на мен не ще ми е простено, нека простено е на вас.

СТЪКЛЕНО СЪРЦЕ

Стъкленото ми сърце - замък от изстинали надежди.

Раздирано от белези. Облечено във рицарски одежди.

Стъкленото ми сърце… Прелъстено от крадци на блянове.

Изгубено по друми неведоми. Заточено в църковни храмове.

Стъкленото ми сърце… Разпалващо идеалите на блудници.

Разтопено от искряща нежност. Вледенено от коварни съдници.

Стъкленото ми сърце живее в лоното на приказния Божи зов.

С ръце хвани, счупи го - вътре ще е бисерът на твоята любов.