ДОКАТО ОЧИ ЗАТВОРЯ

Докато очи затворя… поривите ще ме водят в слънчевия небосвод.

Правдата навред ще търся и на лъжата ще съм антипод.

Докато очи затворя… спомените ще са ми ветропоказател.

Обич ще раздавам… Любовта остава мой верен приятел.

Докато очи затворя… Бог ще ме наказва или помилва.

Но аз не ще осъдя никого. Дори и с истина правдива.

Докато очи затворя… Красота ще търся, претворявам.

Калдъръми стръмни ще изкачвам, върхове ще покорявам.

Докато очи затворя… ще пазя скрито моя вътрешен компас.

Загубя ли го, на мен не ще ми е простено, нека простено е на вас.

СТЪКЛЕНО СЪРЦЕ

Стъкленото ми сърце - замък от изстинали надежди.

Раздирано от белези. Облечено във рицарски одежди.

Стъкленото ми сърце… Прелъстено от крадци на блянове.

Изгубено по друми неведоми. Заточено в църковни храмове.

Стъкленото ми сърце… Разпалващо идеалите на блудници.

Разтопено от искряща нежност. Вледенено от коварни съдници.

Стъкленото ми сърце живее в лоното на приказния Божи зов.

С ръце хвани, счупи го - вътре ще е бисерът на твоята любов.

C'est la vie

Животът безмилостно отмерва секундите. Този ред е вече минало.

Щастливи сте, щом се събудите. А някои чувства са вече изстинали.

Луди ли сме били да страдаме? Да се борим за непоправими каузи?

Турбуленция от възходи и спадове. Пъстри движения и тихи паузи.

Миговете са като пеперуди. Кацат на рамото бързо, сетне отлитнат.

Животът е жажда, възбуда. Някои неща е невъзможно да се постигнат.

Нека сипем една чаша с утеха. Наздраве! За утре, когато днес ще е история.

Облечени в нова дреха, да си подарим миг на безсмъртие и малко еуфория.

Илюзия е, че сме всемогъщи. Дори и времето е шантава земна химера.

Вселената е вездесъща. Всичко е вечност. Няма утре, няма днес, няма вчера.

"Щастието ти отива" - пътеводител за личното осъзнаване

Щастието е относително понятие. Но когато видим един човек радостен, удовлетворен от живота, благодарен, осъзнат... предполагаме, че той е щастлив. Често това се оказва безпочвена хипотеза, тъй като мнозина се прикриват зад маската на привидно щастие. Но щастието не може да бъде изиграно и симулирано. То е въпрос на светоусещане... или както обичат да пишат в книгите за духовно израстване - начин на пътуване.

Всеки от нас безспорно има и трудни моменти по пътя си. Допускаме грешки, съзнателни или не, жертва сме на нечии неправилни избори или на собствените си такива... Наричаме го съдба. Всяка пречка е необходимо зло. Нагласата спрямо препятствията е изключително важна. Когато се сприятелим с нашите недостатъци и неуспехи, тогава се учим от тях. За различните хора е необходимо различно по продължителност време да научат своите уроци.

"Щастието ти отива" на издателство Locus е своеобразен наръчник и пътеводител за преодоляване на трудните житейски ситуации, в които животът ни поставя. Авторът на творбата заедно с още двама свои близки до сърцето си хора е знаменитата Тина Търнър - една благоприлично дръзка и безумно талантлива жена, изпълнена с истории, опит и мъдрост, струяща от всеки ред в произведението. Преди време прочетох нейната биография, основана на любовния ѝ живот. Още от тогава знам, че тя е имала трудно детство и съжителство с първия си мъж. В нейния живот не се е минало без сълзи, страх, насилие, загуби на хора от семейството, здравословни проблеми от всякакъв характер. И въпреки това тя не се е огънала, а се е мултиплицирала още повече.

Именно в "Щастието ти отива" Тина разказва за техниките за мантруване, за силата на Лотосовата сутра, за това какво е да си Бодхисатва... Всеки, докоснал се до тази книга, се изпълва с виталност, смелост и хъс да заяви себе си. Просто Тина е железен пример за устойчивост на характера. За да го изради такъв, тя също е имала мигове на падение. Те са неизбежни. Няма как да стигнеш небесата, ако не удариш дъното. Но нито едното, нито другото са константни състояния.

"Щастието ти отива" по напълно достъпен, аргументиран и подреден начин поднася истини от живота на една от най-големите световни музикални звезди. В книгата има и речник за определени понятия около будизма, както и цитати от известни личности по конкретни теми, което прави структурата на произведението изключително гъвкава и ненатоварваща очите и ума. Описаните истини са чисто човешки, женски, майчински... В едни на пръв поглед елементарни реакции от ежедневието певицата открива смисъл и послание. Тя обяснява колко е важно негативните емоции да се трансформират в съзидателна енергия. Колко е значимо да излезеш от зоната си на комфорт. Какъв тласък носи личната революция на човек.

Макар че е привърженик на будизма и мантруването, тя не натрапва своята визия за живота. Тя дори обяснява, че истинската вяра е над религиите и движенията и че доста от тях имат изначално допирни точки, на които трябва да се посветим. Не е случайно времето на поява на книгата. В условия на пандемия всеки от нас има нужда да прочете вдъхновяващи напътствия, водещи до реалистични резултати. Аз вярвам, че "Щастието ти отива" е подходяща и за вас. И ще ви отива да я прочетете. Защото нищо човешко не ни е чуждо. Тази лична изповед може да е катализатор за вашия успех. Тина Търнър ни загатва, че безизходицата е преодолима. Безалтернативността е поправима. Травмите от миналото са заличими. Именно това обяснява защо изпълнителката успява да се откопчи от оковите на предишното си Аз и макар и в едни по-зрели години да реализира феноменален самостоятелен успех. Да понесеш славата на плещите си, без да се главозамаеш преждевременно, е изкуство, за чиято цена често се плаща скъпо. 

Ще завърша с фраза от книгата, а именно... Когато живеете с радостно чувство за цел; когато изпълните живота си с по-висша цел отвъд индивидуалното ви аз, всеки аспект от кармата ви може да се превърне в блестяща фасетка на вашата мисия".

 

Снимки: Pinterest и личен архив

ПИНГ-ПОНГ

Аз съм нощен изстрел, пронизал съня ти с чутовен замах.

Кратък спомен, белязал твоя подреден житейски алманах.

Дежавю съм. Случвам ти се често и без логично обяснение.

Непридвидим съм. Ще дойда неочаквано и в твоето усамотение.

Пътуване ми подари. Недей да търсиш в мен уседналост.

На танц те каня. На младостта. Не на порядъчна улегналост.

Ще правиш ли със мене грешки – дори възмутимо нарочни?

И радостта, и грешките ни искам да са реципрочни.

Взаимност безусловна търся. Пинг-понг да ни е любовта.

За твойто щастие всичко аз ще дам. Това ми е потребносттта.

 Photo: Pinterest

КОРОНАВИРУСЪТ - ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ? (Моите съвети и рецепти за преодоляването му)

2020 г. Пандемията, която нанесе непоправими флуктуации на пазарите... и върху здравето на хората. Знаете – здравето е твърде общо понятие, така че в днешната статия ще го фрагментирам в контекста на продължаващата криза. За да проследим проявленията на коронавируса върху нас като био- и физиология.

Ще започна от това, че и аз изкарах вируса. Признавам, преди няколко години за кратко ме повали нещо много по-страшно по същността си. Буквално не можех да стана от леглото, но онзи вирус тогава премина без трайни последици за мен (поне така се надявам). Докато с коронавируса ситуацията бе и е диаметрално различна. Защо? За него казват, че младите хора го изкарваме по-леко. Има логика в тези съждения, но все пак да не забравяме, че видяхме и други млади хора, които не успяха да го преборят и краят за тях бе фатален. Макар и някои от тях да не са имали съпътстващи заболявания. Т.е. – Ковид е непредсказуем и протича във времето. Затова е изключително важен процесът по дълготрайно въстановяване.

От няколко месеца насам се опитвам да си обясня поразяващия ефект на Covid-19 върху човешкия организъм. Стана ясно, че различни по вида си коронавируси по света датират отдавна – публикации за това има дори от 1995 г. В интернет се появиха статии от сканирани вестници, засегнали темата. Интересно е, че тогава не се е дала такава гласност. Защо точно през 2020 г. коронавирусът се превърна в световна пандемия?

Според мен една шепа самозабравили се милиардери ползват вируса като параван, за да прокарват целите си за съкращаване на населението и установяване на нов световен ред. Ваксините са част от плана им. Но за това ще пиша по-късно. Сега това не е фокус в изложението ми.

Проблемът е налице, всестранен е и е важно да се научим да живеем с него. При мен заболяването протече с болки в гърдите, тежест в областта на челото и слепоочията, отпадналост, задух и с най-интригуващите за мен симптоми – загуба на обоняние и вкус. Дали е лабораторно „пуснат“, „изпуснат“ и „разработен“ в Ухан, не се наемам да коментирам. Тревожи ме обаче мисълта, че този вирус не е естествено мутирал, а е изкуствено „пипнат“. Знаем, че природата може да е безпощадна, но вече и човешката намеса не е за подценяване. Никога досега вирус не е увреждал до такава степен обоняние и вкус. Зная, че повечето преболедували възвръщат тези си сетива до две седмици или месец, но има едни 10%, сред които попадам и аз – на хора, които вече половин година не успяваме да възвърнем нормалността в този план. Пробвах дори и рецептата на канадския блогър с изпечения портокал, но при мен не проработи. 

Аз се сблъсках с Ковид в края на октомври, началото на ноември. За коледните празници имах частични проблясъци на аромати и вкусове, което осезаемо ме успокои. С идването на новата година обаче настъпи рязък обрат – някои вкусове и аромати тотално се притъпиха, други се видеоизмениха генерално. Знаем, че обоняние и вкус се едни от основните ни възприятия. Съвсем нормално е човек да се изнерви при липсата им.

Клетките имат памет. Чрез нея се опитвах да си припомня някои миризми и вкусове. Но ако сред вас има хора, които още имат този проблем, а са изкарали вируса отдавна, бих ви посъветвал следното – не се мъчете да си припомняте, не се напъвайте да вдишвате насила и да усетите пълнотата на вкуса. Засегнати са неврони, поне така бях започнал да си го обяснявам. Тъй като мозъкът подава сигнали надолу по веригата и някъде по пътя нишката се пропуква. Вирусът се настанява в протеиновите клетки, близко до нервните. Смятам, че малко или много бива покосена нервната система. С това си обяснявам и пристъпи на гняв у хората, както и на безсъние – това също е друг пост-Ковид симптом. Да не говорим за социалните и психически последици от самата изолация. Ето това вече е политика, и то съвсем съзнателна, защото тя бива налагана от хора. А дали те имат това морално право да си играят със съдбите на цялото човечество?

Бивайки заразени клетките в устата и слюнката, устната кухина предава вируса към белите дробове и храносмилателната система, пише в своя онлайн публикация от 28 март Българското национално радио, базирайки се на становище на американски специалисти от Националния институт за дентални и черепно-лицеви изследвания в САЩ.

Отделно, в своя статия, Nova.bg се позовава на изследване на европейски учени в три университетски клиники в Белкия, според което при загубата на обоняние в резултат на коронавируса най-ефикасни са натриевият цитрат и тренировките за носа. „Назалните спрейове, пероралните стероиди или овлажняването на носа не помагат при тези случаи. За да бъде възстановен усетът за миризми, медиците препоръчват тренировка на системата за обоняние, което на практика означава пациентът да се научи отново да различава аромати“, се допълва още в публикацията. Но за това е нужно време и търпение. А кой знае, може и да е необратимо. Все още уши-нос-гърло специалистите не са наясно с проблема и го отдават на "особености на организма".

В този ред на мисли аз се сдобих с малък свещник, над който се слага вода, която свещта отдолу нагрява, а в самата вода се сипват няколко капки от различни етерични масла. Продават се във всички дрогерии. Като за начало може да започнете с аромати като бор, канела, евкалипт, лимонова трева. Добре е да тренирате усещането на аромати на билки и цветя – особено в пролетно време, както е в момента. Затваряте очи, вдишвате и издишвате дълбоко поне 15 минути или по 5 минути през паузи, но пак подчертавам – без напън. Доста здравни експерти се появиха на телевизионния екран напоследък, говорейки за алвеоларна вентилация.

По принцип в зависимост от условията и промените в обема и капацитетите на белия дроб човек може да вдиша или издиша различен обем въздух. Вдишаният обем въздух може да варира, например от 200 до 2000 милилитра, а обемът въздух, който се издишва, може един път да е 500 мл, друг път 1500 мл и т.н., пише framar.bg. 

Графика: Framar

Важно е дробът да не се издува излишно, особено след претърпян коронавирус – необходима е мярка при дихателните упражнения. Същото важи и за фитнес маниаците и отявлени спортисти. Натоварванията следва да са премерени и съгласувани и с медицинско лице, не само с треньори и инструктори. Препоръчително е плуването – аз също не съм спирал да плувам, но си разпределих посещенията равномерно така, че да не се изсилвам. Защото човек, ако не диша правилно или нещо го възпрепятства, има риск да натовари повече сърцето. Вдигания на тежести също е добре да се ограничат за известен период.

Tialoto.bg пише, че загубата на вкус и мирис е индикация, че ни липсват важни витамини в услуга на имунитета.

Определени състояния и лекарства, които се предписват, водят до понижаване нивото на дадени витамини. Например А, В6, В12 и минералът цинк са свързани с вкусовите рецептори. От тази гледна точка е добре да се консумират много плодове и зеленчуци, включително и имуностимулатори, успокояващи чайове. Добре е да се уточни обаче, че не е препоръчително да се прекалява с лекарства от рода на Изопринозин. Нито е добре личните лекари да мерят с един аршин и да предписват на всички заболели само Азакс и Левокса. Трябва да се проследи внимателно състоянието на всеки отделен пациент и съобразно него да се приемат съответните антибиотици, още повече, че те са при бактериални инфекции. Мнозина си самоназначават лечение, състоящо се главно от парацетамол, уплашени от висока температура. Особено е необходимо да внимават хората с пневмонии и ангини. Има риск да се стигне плеврален излив и какво ли още не. Разбира се, пациенти с диабет и други остри и хронични заболявания са в още по-рискова група, без значение от възрастта.

Мога да похваля продуктите на магазин Лечител, тъй като те в по-голямата си част са на билкова основа и хомеопатия. По-долу ще прикача снимка на някои от продуктите, които аз приемах. Освен тях бих препоръчал и Кордицепс пак като вид имуностимулатор, подпомагайки и дихателните процеси. За сън и позитивна нагласа съдейства Релаксор, пак от магазин Лечител – най-добре се усвоява на капки. Освен това - Кандимин и също така познатите ни цинк, селен, масло от крил, шуслерови соли, магнезий, витамините на Центрум груп. Ако не ви помогнат, поне няма да навредят.

Желателно, да не кажа задължително, е да се изключи употребата на цигари и наргилета, да не говорим пък за други субстанции. „Употребата на кокаин, например, има разрушителен ефект върху сензорните клетки в носа. Затова хората, които употребяват наркотици, могат да имат проблеми с носа и загуба на обоняние и вкус. Същото причинява и контактът с опасни химикали като хлор, разтворители на бои и формалдехид“, напомня още tialoto.bg.

Алкохол също е добре да се изключи, понеже в такъв период на интензивно лечение, било то домашно или болнично, човек натоварва черния дроб повече от обичайно с лекарства. Пийте вода! В един скорошните репортажи за темата на Нова видяхме колко от някога добре функциониращите белодробни болници в планинските местности у нас отдавна вече ги няма и как само изоставените им сгради напомнят за тях. В такова смутно време на здравни катаклизми, когато и самите здравни системи са допълнително разклатени и издишат, подобни лечебни заведения щяха да са от изключително значение в борбата с коронавируса. Но уви, няма ги. Въпреки това аз горещо ви насърчавам да търсите повече досег с природата, и особено с планините. Излишно е да споменавам предимствата на чистия въздух за преболедувалите. Също така насърчавам йогата и ходенето пеша на ситни и бързи крачки - лично аз правя средно по 10 000 до 20 000 крачки на ден, когато разполагам с това време.

 Снимка: Puls.bg

Както споменах и в началото, не се ангажирам с позиция относно казуса как и къде е възникнал вирусът.

Генералният директор на Световната здравна организация заяви, че мисията за проучване на произхода на Covid-19 в Китай е била твърде прибързана в оценката си да отхвърли хипотезата за изтичане от лаборатория, като правителствата на САЩ и други редица други държави се присъединиха към вълната от критиките във връзка с разследването, съобщава Bloomberg.

Тедрос Аданом Гебрейесус посочва, че разследването не е анализирало адекватно хипотезата за лабораторен инцидент, преди да стигне до заключението, че най-вероятният сценарий е разпространяването от прилепи върху хора чрез друго животно. В брифинг за страните членки Гебрейесус посочи, че е готов да ангажира допълнителни мисии с участието на специализирани експерти, посочва още Bloomberg.

Сериозно препятствие се оказва и неравномерното разпределение на ваксините, което може да се приеме и като вид война между съответните производители и геополитически колизии. Преди всичко е правилно да се мисли за здравето на хората, а не за печалбата, която явно вдъхновява доста магнати. Спорен е статутът на ваксините към момента, на твърде ранен етап от изпитването си са. Лично аз съм ваксиниран, има издаден сертификат, но не съм го оповестявал чрез снимки и апели – мисля, че не е редно. 

Не съм имал странични ефекти. Тепърва ще разберем за успеваемостта на ваксините. Най-големите притеснения са свързани с евентуална стерилизация. Все пак всяка от ваксините действа на различен принцип и отново стигаме до момента, в който всеки организъм е индивидуален и реагира по свой начин на промяната, която настъпва в него. Предпочитам да вярвам в медицината и науката, но най-много вярвам в духа си.

 

Снимка: Capital.bg

 Духът, мили хора, оздравява и духът разболява. Оттам насетне е много важен генът и начинът на живот. Ако сме достатъчни стриктни, не мисля, че ваксината ще е нещото, което ще ни повали, особено ако вече сме прекарали вируса и имаме изграден имунитет. Разбира се, не е ясно какъв е процентът на антитела и дали не продължаваме да сме преносители, НО нека не забравяме, че и самите тестове грешат. Всичко, което е създадено от хора, може да бъде подложено на съмнение. Това са просто сведения. Ценното в случая е, че всеки може да се вслушва в сигналите на собственото си тяло. Ние сме енергия, душа и съзнание. Мисълта и духът в комбинация могат да бъдат достатъчно силни и да изолират други странични фактори. Коронавирусът е непредвидим. Но дори и с появата на ваксините той няма да изчезне бързо и безвъзвратно. Ваксините не са панацея. Да, те са средство, за да можем да пътуваме, подчинени на новите, взети незнайто от кого, правила. Не смея да твърдя дали трябва да се подчиняваме сляпо или да роптаем срещу правилата. Само знам, че е извънредно важно да бъдем спокойни и да не живеем в паника или гняв, тъй като това срива преждевременно имунитета и риска да се разболеем от коронавирус или нещо ново, дори много по-страшно, да засилим стари болежки дори. Продължавам да следя темата. Надявам се тепърва и много здравни и други специалисти да излизат с нови научно доказани твърдения и разкрития.

Възможно е и някой да си прави експеримент с нас. Възможно е да сме жертва на нечий пъклен план. Много от в момента случващите се събития не следват никак естествен ход. Те дори са закодирани като уж конспиративни теории и планове в книги като „Нещата, които не би трябвало да знаете“. Става леко подозрително, нали?  Но нали знаете, че няма как да го докажем документално? Всичко остава в сферата на хипотезите. В същото време природните ни ресурси се топят. И да – някои групи хора и богати фамилии се изкушават от това. Жаждата за пари и власт е неизкоренима. Възможно е да е извършено най-голямо морално престъпление в историята ни. Много неща са възможни. Но каквото ни е дошло до главата – дошло е, и трябва да го преодоляваме. Аз не гледам на коронавируса като враг, въпреки че изпитвам последствията от него върху себе си. Може би никога няма да бъдем същите. Но кой знае – може пък и да станем по-силни и по-добри. Нека нагласата ви да е за добро бъдеще... и то ще бъде такова. Аз ви го пожелавам. Духът ни – той разболява, той оздравява. Ако духът е горе, ще се справим.

МАСКИТЕ

По улиците пъстри, шумни реят се лица несъпоставими.

Образите им – инертно тъжни, слети са в една неразличимост.

Неохотно, болно време – в невежество и подчинение преминало.

Нравствено деградирало бреме. Човещина и дух изстинали.

Днес говорят само очите ни, с отчуждение и сълзи напоени.

От съзаклятия пренаситени, душите ни дълбоко са омаскарени.

И само маските останаха ни – да притъпяват всички сетива.

Зад тях усмивките ни сподавени жадуват да си върнат любовта.