"Провинциални анекдоти" - вихрушката на дихотомните истории на живота

Някои постановки те въвличат във вихъра си със силата на своята неподправеност и точно като такива те отвличат от делничното за час, два. Колкото и това да е постановка – с необходимия за целта сюжет и да е вид художествена измислица, тя все пак „почива“ на реалността и в този ред на мисли е нещо много повече. Тя е комплексна, представително-непредставителна извадка на нашия живот, пресъздадена във вид на изкуство. Дали ще е под формата на артефакти, емоционални препратки, поглед в бъдещето или нотка злободневие – театралното изкуство, то се вдъхновява, налива основата си и изгражда плътността си посредством непреодолимата житейската емпирика.

Бях един от зрителите, които се насладиха на „Провинциални анекдоти“. Актьорският състав е красноречив сам по себе си. Доказани имена в бранша, които изпълниха Сатиричния театър с духа на своя изключителен професионализъм. Интересното е, че рутината не ги е погубила. Напротив – те са все така категорични в ролите си.

Настроенията и променящите се конфигурации в рамките на тази продукция са зашеметяващи. Един хотел събира различни, дихотомни съдби и светоусещания. Пъстър – какъвто е всъщност е животът, такъв е и хотелът, приютил персонажите. Все пак се създава се усещане за неописуем уют.

Пиесата въплъщава всичко онова, което не ни е чуждо. Цялото несъвършенство на човешкото същество. И в цялата тази история има много други малки по същността си истории. И животите ни са малки, погледнати отстрани. Затова и се надсмиваме над тях, както и те над нас. Нали понякога точно иронията на съдбата ни напомня, че сме просто обикновени човеци?

Дръзки, любопитни, преднамерени, горестни, страстни, потайни... „Провинциални анекдоти“ представя забавната страна на живота, примесена с белезите на еснафското, простодушното, но и със стоицизма, съпричастността, покаянието. Всичко в цялата картина се променя толкова бързо и настоятелно, че нямаш време да реагираш и да прекрояваш поведението си. Понякога животът те хваща неподготвен. Пишеш си домашното, но не стигаш до края и... хоп – обрат. Друг път си кроиш планове разни, а те вземат, че се осуетят.

Сцени на пиянство, на безсилие, на егоизъм, недоверие, страх, смях... Всички те правят образите на героите наситени, пълнокръвни. Пиесата е безмилостно експлицитна, без да е цинична. Не си спестява от хумор, не ни лишава и от суровите истини. Структурата ѝ е толкова центробежна, че неминуемо на места връщаш лентата и за своя живот и свързваш определени части от спектакъла със свои преживявания. Защото и ние понякога бягаме от себе си, уязвими сме, наивни, променяме се за части от секундата и пак сме същите... и какво ли още не...

Изненадите по протежение на цялата постановка са доста. Те не ти позволяват да предвидиш. Сюжетът не е банализиран. Особено трогателен е моментът, когато всички в тази история все пак накрая разбират генерални поуки като това колко е важно да намираш време за близките си.

„Провинциални анекдоти“ освен привидно веселия си и неангажиращ характер съдържа и поучителен привкус, който напомня, че във всяка шега има доза истина, както и че зад усмивката и смеха понякога се крие тъга, гняв и в тях няма нищо случайно. Не можем да избягаме от съдбите си. Можем и сме длъжни да бъдем добри и открити, тъй като накрая цялата надпревара и без това ни изморява.
Всичко останало би било извод от друг спектакъл. Тази постановка ни показва, че няма свои и чужди. Няма време и безвремие. Нищо не е изгубено и нищо не ни принадлежи. Не е само черно и бяло. Нюансите – те правят живота, а ние го правим такъв, какъвто е. Ние сме режисьорите и актьори и спектакълът е наш. Жанрът не е само един, а кой точно ще преобладава и как ще го изиграем и дали трябва да го правим - пак ние ще изберем. А вие избрахте ли?

"Провинциална анекдоти"

от Александър Вампилов

Превод Михаил Маринов

Постановка Николай Урумов

Сценография Кирил Наумов

Музикална среда Иван Стоянов

Фотограф Темелко Темелков

Участват Албена Михова, Ивайло Калоянчев, Иван Панев, Кирил Ефремов, Мартин Христов, Полин Лалова, Силвия Лулчева, Явор Борисов

Снимки и информация: satirata.bg