Всяко море търси си бряг. А любовта - своя герой.
Всяко сърце има си праг. Всяка вълна - мощен прибой.
Морската пяна е тишина. Ражда я прилив тюркоазен.
Няма без мрак виделина. Спомен от спомена пазен.
В мен разбушува се паметен щрих. От дълбините чува се тътен.
Морската пяна е последният стих, а любовта е жив въглен.
