Васко Василев в Арена Армеец - апотеоз на музикалното изкуство

 Имал съм възможността да присъствам на много концерти, но честта и удоволствието – само на няколко от тях. Последният е на виртуоза Васко Василев, който осъществи своя първи спектакъл в Арена Армеец. Пълната зала свидетелстваше за почитанието, което 12 000 почитатели му оказаха. Красива, стилна сцена. Всички места, пуснати в продажба, бяха заети, и бе наслада да наблюдаваш изпълнената от ценители на истинско музикално изкуство Арена Армеец. Публиката бе отбрана, съчетана от най-различни възрасти и прослойки. Видимо добре облечени и културни представители на българското обществото дойдоха, за да изпитат блаженството да се потопят в атмосферата на изключителната звукова феерия. На сцената се изявиха хористи, оркестър, фламенко чил групата „Чамбао”, корифеи от Токио до Малага, балерината Яна Селенко, степ танцьорът и балетмайстор Стивън Макрей, диригентът Такуто Танака. Пристигнаха и други специални гости от българския елит и уважиха с присъствието си неповторимия концертмайстор. Няколко музикални течения и епохи се преплетоха в изкусна еклектика. Фламенко, японски, руски произведения, Паганини и други потпури. „Турандот” се пресъздаде в концертен израз още в увертюрата. Експресивната сонористика бе свързала всички. Васко Василев защити статута си на универсален музикант. Ефектни ноктюрно, китарни рифове, модулация. Опус от различни изкуства, етюди, аранжименти и жанрове. За мен това си бе един своеобразен футуристичен сонатно-симфоничен цикъл с доминиращото присъствие на най-красивия инструмент - цигулката. Всичко бе така изградено, че имаше плавни преходи – същевременно запазвайки се моментът на изненадата. Нямаше фрапиращи грешки. Дори когато счупи лъка си, пак го направи майсторски и професионално. Липсваха български произведения, но явно такава бе концепцията. „Егати залата” бе репликата, която взриви публиката и бе съществена еманация на възторга и удовлетворение на големия музикант. Успехът му не е случаен. Без да парадира с агресивна реклама. Той е изстрадан, заслужен. И подплатен с богата душевност, емоционалност и харизма. Най-достойните са най-скромни и земни. И не пропускат да подчертаят приноса на екипа си. Желая още много успехи на този велик българин, прославил ни и зад граница! Гордеем се с теб! Дерзай!