Попитах те: Какво
е любовта? Къде да я намеря сред пустошта на дните?
Ти каза ми да се
науча на самота. Красивото невидимо е често за очите.
И аз започнах да
се уча. Ден след ден, година след година. Така до днес.
Понякога неистово се мъчех, ала успях – над страхове и нужди взех превес.
И все си мисля, че съм готов. Ще дойде, пригоден съм да ми се случи.
Ето ме, жадувана, очаквана любов... Но май уроците достатъчно не си научих.
Любовта – трябва да си я заслужиш. Да бъде разпозната, взаимна, покорена.
В противен случай идва, но я губиш. И става пагубна и никога овъзмездена.
