ДОКАТО ОЧИ ЗАТВОРЯ

Докато очи затворя… поривите ще ме водят в слънчевия небосвод.

Правдата навред ще търся и на лъжата ще съм антипод.

Докато очи затворя… спомените ще са ми ветропоказател.

Обич ще раздавам… Любовта остава мой верен приятел.

Докато очи затворя… Бог ще ме наказва или помилва.

Но аз не ще осъдя никого. Дори и с истина правдива.

Докато очи затворя… Красота ще търся, претворявам.

Калдъръми стръмни ще изкачвам, върхове ще покорявам.

Докато очи затворя… ще пазя скрито моя вътрешен компас.

Загубя ли го, на мен не ще ми е простено, нека простено е на вас.

СТЪКЛЕНО СЪРЦЕ

Стъкленото ми сърце - замък от изстинали надежди.

Раздирано от белези. Облечено във рицарски одежди.

Стъкленото ми сърце… Прелъстено от крадци на блянове.

Изгубено по друми неведоми. Заточено в църковни храмове.

Стъкленото ми сърце… Разпалващо идеалите на блудници.

Разтопено от искряща нежност. Вледенено от коварни съдници.

Стъкленото ми сърце живее в лоното на приказния Божи зов.

С ръце хвани, счупи го - вътре ще е бисерът на твоята любов.