Още на финала на последните президентски избори бе ясно какъв ще е развоят на парламентарните такива. Свърши зимата, президентът встъпи в длъжност... Минаха си тези месеци като "стой, та гледай". През това време станахме свидетели на обичайните междупартийни престрелки, дебати и подобни форми на конкуриране и отмъщение. Пространството по традиция се нагнети и замириса на зле репетирана демагогия. Така и не разбрах защо всеки път преди избори всеки трябва да вади кирливите ризи на другия и да го засипва с компромати. Сега доста люде тук биха отсекли: "Ти от Марс ли падаш?". Обичам, като ми говорят така. Направо чакрите ми се отварят и виждам провидение.
Нима когато хвърляш камъни в градината на чуждия двор, си докарваш прерогативи?
Онзи, който е натрупал активи в програмата си и предлага реални способи за постигане на ефективни резултати, се концентрира върху разработване на платформата си и не се чуди как да опетни конкурента си. Липсата на колегиалност е едно от проявленията, заради които ни се смее цял свят. Не че и в световен мащаб не се замерват с компромати един другиго. Ала е на някак по-глобално и спортсменско равнище от политическата скотомия при нас.
Наближават ли избори у нас, винаги се заговаря какви крути мерки се взимат по съблюдаването им и как този път ще бъдат избегнати грубите нарушения. И уж са назначени внушителни блюстители по всички възможни места, за да поддържат реда и сигурността. И напълно в противовес с поредните напразни обещания и грандомански изхвърляния вчера още по обяд бяха констатирани типичните нарушения в и пред изборните секции. Раздаване на безплатни фиданки с цел подкуп. Охрани, гледащи телевизия в кметски стаички, вместо да вършат задълженията си. В Столипиново в Пловдив не знаят за кого гласуват, а застъпници и наблюдатели не са наясно към коя партия са. Но са наясно със сумата, която са получили. Няма достатъчно секции за инвалиди. Гласове се търгуват като на битпазар. Бедни и неграмотни хора продават гласа си за 20 лв. Нарушения бяха открити във Видин, Плевен, Бургас, Стамболово и къде ли още не. В Германия извън консолството и посолствата няма места за гласоподаване. Този път единствено в Англия изборният ден е протекъл сравнително мирно.
Българите в чужбина вероятно трябва да имат право да гласуват, но всъщност фактът, че повечето от тях са откъснати години наред от родната си държава, не ги прави достатъчно информирани по отношение на случващото се в нея, за да са напълно компетентни относно избора си. Освен ако не следят събитията редовно или пък нямат намерение да се завърнат. И все пак, отново трябва да вметнем един неоспорим факт - те подпомагат българската икономика така или иначе, не само чуждата. Мнозина от тях изпращат пари на семействата си, тъй като не всички от тях са ги изтеглили при себе си.
Победата на ГЕРБ бе прогнозируема, макар и неубедителна. Явно избирателите имат доверие в тази партия все още. Не заемам ничия страна. От известно време съм аполитичен. Истина е, че ГЕРБ създадоха черно на бяло продукти, които можем да пипнем с ръце и да ползваме, макар това се случи с европейски средства главно и с немалък процент кражби от тях. Да, имахме нужда от магистрали, модерни пътища и съоръжения, оборудвания, както и от спортни зали и детски градини и площадки. Но повече от това имаме нужда от зряла, стабилна икономика. От гъвкава социална политика и от адекватна такава, стимулираща младите. Все още не са се вдигнали заплатите, а цените на стоките са европейски. Все още образованието не се е върнало на нивото си от преди години, когато никой не допускаше в най-елитните университети да се влиза с 2-ки и 3-ки. Акцизи, мита, данъци. Излиза, че българският политик се ояжда с пари от бедния данъкоплатец, чиито очи продължава упорито да замазва. Кой бил европейски политик, на кого му писнало и нямало да прави компромиси... кой щял да стопира картелите...
Знам, че много скоро българинът няма да издържи. Вярно е, че сме с остатъчна робска психика. Вярно е, че от османското владичество ни е останала нотката на мазохистична търпимост. Обаче и тогава е имало дивергенти, които са разчупвали оковите на статуквото. Чрез чети, инициативни комитети и по всякакви други начини са противодействали на поробителите ни. Сега ние сме поробени от собствените си политици и сякаш колкото повече ни "малтретират", толкова повече ни харесва. А днес чрез средствата за масова комуникация и осведомяване за 24 часа може да се сформира гражданско шествие, което да преобърне представите ни. Защо гласуваме, след като така или иначе правим един и същ избор, който очевидно не задоволява никого освен онези, приближените до властта? Власт, която за пореден път ще се чуди какви рокади да прави, за да състави кабинет, който ще изнесе и следващите 4 години на куц крак. Или трябва да отбележим "не подкрепят никого", или трябва да има нулева избирателна активност и да окупираме булеварди, както румънците превзеха площад "Виктория". А не ние да го правим само когато Слави изнесе поредния си псевдопатриочен концерт, зад който прозират политически мераци, пък ние да го мислим за новия месия само защото го играе опозиция на кликата. Това е личен пи ар и популизъм - даже и с цялата одисея покрай незаслужената цензура върху предаването му. А интелигентните родни творци и работници са изтикани в ъгъла все така. Площадите и джобовете са празни. Кафенетата и кръчмите са пълни. Сигурно никога няма да разбера жаждата на тоя народ да се забавлява, преди да се е потрудил. Разтуха, ще кажат някои. Дали?
Има и една на пръв погледа невидима част от населението, която се бори. И това да известна степен сме именно младите. Така че, да ме извиняват такива като Владимир Каролев, които по предизборните студия говорят, че младите не трябвало да очакваме политиците да ни дадат шанс. Аз не знам и не виждам някой да се е застопорил в статично положение и да очаква нещо от някого с изключение на нечии държанки може би. Шансът е твърде важен елемент от успеха в настоящите дни и в страна като България, така че нека не ни вменяват вина, че сме чакали нещо наготово. Ужасно много мои връстници познавам, които имат таланта и ентусиазма да акумулират енергията си в производителност и изобретателност. Само че, уви, не ни се дава шанс - особено щом нямаме "вуйчо владика". Знаем как стават назначенията по апетитните места.
Като се смени властта, премахва досегашните и слага свои хора. А всъщност върхушка, част от която трябва да е по затворите, вместо да ни чете морал от екрана. Един човечец може да не е откраднал нищичко, но да бъде набеден, понеже е бил на неправилното място в неправилното време, но разни такива, както обичам да ги назовавам - "клонирани демони, преяли с власт", винаги биват оправдани. Затова нека и такива като Бойко Борисов да не скачат върху журналисти като Елена Йончева, какви милиони получавали. Излез и го докажи! Излез и декларирай обаче и своите милиони и произхода им! На чужд гръб и сто тояжки са малко, но в крайна сметка дали някой е спонсорирал някого няма особено значение, когато спонсорираният си е свършил професионално работата... и нещо повече - бил е на горещи точки при опасни условия, а не си е стоял в кабинета на някой диван от крокодилска кожа. Говорим принципно. Точно заради това не бива да гласуваме компромисно, т.е. на принципа на "по-малкото зло", защото то отдавна не е малко и докато продължава да се множи и разраства, ще се въртим в омагьосан кръг. Стигат им 26 години. Проверихме ги. Всички се изредиха. Стигат им. Време е за друго. И за Корнелия Нинова, която разгърна самочувствието си покрай победата на Радев, също не вярвам, че щеше да е много по-различна, ако нейната партия бе избрана. В крайна сметка предния път успехът си беше на и за Радев - гласуваше за личност и президент.
Така или иначе бъдещето не е на партиите. Бъдещето е на един друг тип управление - обществото само трябва да задава дневния си ред и да участва в процесите, които пряко го касаят. Това сега не е демокрация. Демокрация би било, когато в парламента работят за нас, а не ние за тях. Няма нужда от избори, коалиции, хегемонии. НЕ ПЛУТОКРАЦИЯ, А ПЛУРАЛИЗЪМ. А журналистите би следвало вече не просто да констатират това и онова, а да го осъждат, адмирират - зависи от вида обратна връзка в конкретния случай.
Има и една на пръв погледа невидима част от населението, която се бори. И това да известна степен сме именно младите. Така че, да ме извиняват такива като Владимир Каролев, които по предизборните студия говорят, че младите не трябвало да очакваме политиците да ни дадат шанс. Аз не знам и не виждам някой да се е застопорил в статично положение и да очаква нещо от някого с изключение на нечии държанки може би. Шансът е твърде важен елемент от успеха в настоящите дни и в страна като България, така че нека не ни вменяват вина, че сме чакали нещо наготово. Ужасно много мои връстници познавам, които имат таланта и ентусиазма да акумулират енергията си в производителност и изобретателност. Само че, уви, не ни се дава шанс - особено щом нямаме "вуйчо владика". Знаем как стават назначенията по апетитните места.
Като се смени властта, премахва досегашните и слага свои хора. А всъщност върхушка, част от която трябва да е по затворите, вместо да ни чете морал от екрана. Един човечец може да не е откраднал нищичко, но да бъде набеден, понеже е бил на неправилното място в неправилното време, но разни такива, както обичам да ги назовавам - "клонирани демони, преяли с власт", винаги биват оправдани. Затова нека и такива като Бойко Борисов да не скачат върху журналисти като Елена Йончева, какви милиони получавали. Излез и го докажи! Излез и декларирай обаче и своите милиони и произхода им! На чужд гръб и сто тояжки са малко, но в крайна сметка дали някой е спонсорирал някого няма особено значение, когато спонсорираният си е свършил професионално работата... и нещо повече - бил е на горещи точки при опасни условия, а не си е стоял в кабинета на някой диван от крокодилска кожа. Говорим принципно. Точно заради това не бива да гласуваме компромисно, т.е. на принципа на "по-малкото зло", защото то отдавна не е малко и докато продължава да се множи и разраства, ще се въртим в омагьосан кръг. Стигат им 26 години. Проверихме ги. Всички се изредиха. Стигат им. Време е за друго. И за Корнелия Нинова, която разгърна самочувствието си покрай победата на Радев, също не вярвам, че щеше да е много по-различна, ако нейната партия бе избрана. В крайна сметка предния път успехът си беше на и за Радев - гласуваше за личност и президент.
Така или иначе бъдещето не е на партиите. Бъдещето е на един друг тип управление - обществото само трябва да задава дневния си ред и да участва в процесите, които пряко го касаят. Това сега не е демокрация. Демокрация би било, когато в парламента работят за нас, а не ние за тях. Няма нужда от избори, коалиции, хегемонии. НЕ ПЛУТОКРАЦИЯ, А ПЛУРАЛИЗЪМ. А журналистите би следвало вече не просто да констатират това и онова, а да го осъждат, адмирират - зависи от вида обратна връзка в конкретния случай.
Бягството от реалността не е спасение. Свалянето и издигането на едни и същи кабинети и партии - също. The same story. Много скоро ще отприщим себе си, знам го. Защото онези 240 не са повече от всички останали, които сме милиони и от които по принцип трябва да зависи съдбата на тези 240. Явно има още път да извървим, още да потърпим, защото когато удариш дъното със замах, обикновено то ти е трамплин да отскочиш доста нависоко. Мисля, че заслужаваме вече да видим светлина и да почувстваме облекчение. Не става с магическа пръчка или отвара. Не живеем в свят на приказни вълшебства. Само че има една сила, която бди над България и ще ни помогне да се събудим, за да вземем в някой от следващите пъти съдбовното решение да бъдем общество с идеали, успеваемост и напредничаво конструирана мисъл. Амин!
