Достолепието на филмовата музика, претворено от Хилда Казасян

Концертът на Хилда Казасян в зала 1 на НДК бе едно от най-новите културни събития, на които присъствах. Отидох без никакви скрупули и конкретни очаквания. Очакванията натоварват, държат те в напрежение. Когато си абсолютно отърсен от всякакви възможни предварителни схеми в съзнанието си, тогава си прочистил сетивата си да оцениш по достойнство един спектакъл. Това си беше точно спектакъл. Не просто поредна изява. Тази изява имаше послание и бе лимитирана, луксозна и авангардна. А посланието е да поддържаме огъня от съкровищницата на българското изкуство, филмово и музикално.

Златният фонд на българската киноиндустрия е оставил дълбок сантимент и отпечатък у всички нас, които сме се докоснали до него под една или друга форма. Моето поколение, честно казано, не милее особено за тези филми, тъй като ние сме деца на демокрацията и сме "закърмени" със съвсем друг тип филми. За съжаление. Въпреки това аз лично в годините сам избрал да се потопя в атмосферата на редица от култовите заглавия като "Козият рог", "Време разделно", "Осъдени души", "С деца на море", "Оркестър без име", "Вчера", "Куче в чекмедже", "Детство мое", "Търси се съпруг за мама" и много, много други. Те ме пренасят в една друга епоха, сякаш за първи път оживявам в нея, а всъщност никога не съм имал възможност да бъда част от нея. Но въпреки това внушението от тези ленти е толкова правдиво и натурално, че действително ме въвлича в хронологичния си калейдоскоп. Музиката, заснемането, риториката, моралният дискурс. Всичко е толкова различно... и красиво... забавно, тъжно, а и адски истинско. Смятам, че е наш обществен дълг да съхраним кинопаметта си. Трябва да се гордеем с всички тези филми.

Хилда Казасян направи показно каква е една от стъпките това да се случи - чрез великолепния си концерт в зала 1 на НДК на 27 март. Тя изпълни посредством свои интерпретации едни от титаничните мелодии от български филми като "Детство мое", "Вървят ли двама", "Осъдени души", "Клетва". Аранжиментите бяха джазирани и изключително изискани. Хилда бе подходила с целия си пиетет към красотата на музиката спрямо тези композиции и ни представи един нов прочит на тях. Прояви се и като мултиплициран музикант. Беше вдъхновяващо, музикански разнообразно, изтънчен и богат бе инструментариумът. Разбира се, имаше още изненади и преходи. Всичко бе извънредно "легато", в абсолютен консонанс. Сценографията бе приятна. Поздравления и за музикантите и гостите: Христо Йоцов, Живко Петров, Теодосий Спасов, Васил Петров, Михаил Йосифов, Димитър Карамфилов и всички останали, ангажирани по проекта. Прозвучаха и удивителни филмови мелодии на Вили Казасян, с които Хилда се е снабдила от фонда на БНР и БНТ. На екрана се излъчваха кадри от съответните екранизации.

Вълшебство - с тази дума мога да определя концерта. Съвременен израз на любовта към българското филмово и музикално изкуство. Структурата, градацията на концерта бе формирана чудесно - без да натежава и да липсва нещо. Лекота се носеше в залата - фееричност от звучене, изпълнение, въздействие. Хилда внася хармония и със самото си озяряващо присъствие и красива усмивка. Още повече, че имаше рожден ден. Нека бъде жива и здрава!

Страхотна идея, реализирана блестящо. Знам, че ще има продължение. Пожелавам на Хилда Казасян да превърне този тип концерт в традиция. Този концерт ме извади от ранната пролетна летаргия, вдъхнови ме за предстоящото хубаво време и "погъделичка" онзи финес, който живее във всеки един българин с вкус към изкуството. Благодаря ти, Хилда!