Семейни парадигми

Започвам разсъжденията си с изводи от преки наблюдения. Напоследък осъзнавам колко много се е променило отношението към семейството и брака. Нека все пак разграничаваме двете понятия, разбира се. Защото за мнозина днес те вече са взаимноизключващи се. Предпочитанията клонят към съжителство на семейни начала. Бракът се счита за отживелица.

Неколцина социолози регулярно правят анкети и вадят на масата статистики. И почват да се бият някакви числа и цифри, да се правят паралели, да се търсят причини…

Леко социалистически ще се изкажа, но семейството е най-малката социална единица. Всички такива самостойни единици съставляват цялото общество. Ние не сме хаотично групирани в пространството. Хората се събират на общности и най-често водени от общи интереси, в семеен или бизнес план. Ако поотделно механизмите на структурите функционират добре, добре ще изглежда и общата картина. Тя е тази, която задава посоките. С нея сверяваме тенденциите. Не бих си позволил да квалифицирам съвременните такива като добри или лоши, защото разбиранията за морал са строго индивидуални. Всеки човек съди по своя опит. Моралът е твърде общо понятие, за да бъде разглеждан обективно в какъвто и да било контекст. Ако за мен нещо изглежда нередно, то за някого другиго може да е съвсем правилно.

Какви са потребностите на хората днес? Еманципацията при жените, тоест феминизмът в крайната си форма позатихна.  Редица дами са повече и от мъже и носят няколко дини под мишница. Съвместяват професионални и лични дела. Спорно е кои са по-добри лидери и ръководители. Жените имат склонността повече да анализират, да подреждат, да спестяват, всеотдайни и фрагментарни са. Мъжете са прагматични и смели, но жените са фини главнокомандващи, те прибавят нотка емоционално разбиране в същността на материята и общуването между звената. С хитрост и дипломатичност получават търсеното, защото имат такт да го поискат. Харизмата на някои от тях е основен коз. Но и те сами осъзнават, че женското царство не е висша сила и че понякога олекват като пол, тъй като определени представителки продължават да правят мъжа доминиращият тип. Когато плащаш в натура, трябва да си готова и на феномена да напуснеш рано или късно работното си място, да те заменят, да връщаш ключовете за коли и жилища. И ако нямаш ценз и самостоятелен опит, изпадаш в немилост. Все повече жени са си самодостатъчни и избягват да се уповават на чужди услуги и помощ. Затова има и много самотни майки. Много са и самотните бащи. Това е до човек и до съдба.

Да помислим защо  бракът е неглижирано явление. Първо, кризата в междуличностните отношения е сериозно разклатена. Къде да търсим причините? Бихме се оправдали с повсеместно недоверие в институциите, граждански и църковни, и в самата институция брак и присъщите й вече скучни и уж излишно помпозниритуали и обреди. Не съм социален антрополог, но погледно реално – 21 век сме, капитализъм, глобализация, еклектичност. Дъвкано, та изплюто. Всеки е свободен да оцелява както намери за добре. Егоизмът минава границата на природен и разяжда като киселина. Втурваш се бясно в машината и тя те смила. Не ти остава време за теб самия. Ти трябва само да работиш, да се доказваш, да се бориш. Всеки ден, всеки час. Трябва да си Шива, човекът оркестър, невъзможно добре организиран или перфектно балансиран, за да успееш между работа и семейство. Можем да поддържаме изкуствени отношения вкъщи, но всеки вкъщи има своята нужда и от материалното, и от моралното. Не сме в епохата на Чорбаджи Марко от „Под игото”, който има солидна челяд, и самата тя и неговият имот и име са гаранти за доминантност. Не сме нито патриархат, нито матриархат. Жената не стои пред печката, а мъжът не ловува. Не и в отколешния смисъл. Имаме отговорности и задължения, не сме наследници готованци и не се явяваме просто продължители на рода и стожери на вековните канони. Жените и мъжете уж създават връзки по бързата процедура и бързат да се похвалят, но трудно ги съхраняват. Силата на една връзка е в годността. И единият, и другият пол опитват, грешат, лутат се. Но когато чашата прелее, са непосилно изморени да си дават шанс. Затова всеки често продължава по своя път, изпил поредната чаша от горчивия вкус на живота. Децата са потърпевши. Те копират съзнателно и подсъзнателно. А пропастите между поколенията зейват.

Оформят се четири типа поколения: Преспоколение, радиопоколение, тв поколение, интернет поколение, мултимедийно поколение. Някога черпихме опит и мъдрост от старите хора. Днес те за нас са комични и са в изолация. Предпочитаме да попиваме съвети за живота от статуси в социалните мрежи. Заобикалящите парадигми за семейни модели от известни хора насаждат деградивни привички у младите. 50 процента разводи. Изневери. Любовници. Доведени деца. Извънбрачни. Еднополови контакти. Публични скандали. Мащехи. Баджанаци. Новите баби и дядовци са млади, свободомислещи и прекалено заети да дундуркат деца, за да отменят родителите понякога. Не е за толериране и „аморалния фамилизъм”. Градовете се разрастват, селата опустяват. В малките населени места патриархалните ценности все още са на почит, но демографската криза ще доведе до феномена да има все повече стари моми и ергени. 63 процента от родителите отглеждат по едно дете, а 67 процента от децата бездействат.

Изводите са няколко:

1. Трябва да се уповаваме на миналото си. То има своите традиции. Без него сме обезличени и съответно изгубени. Да бъдем модерни хора, но не роби на себе си или работата си и технологиите.
2. Една връзка трябва да диша. Вече не толкова различията между половите белези изпъкват, колкото сблъсъкът е на основа човек срещу човек. Всеки иска да докаже себе си като личност. Това потиска и задушава връзката. Няма полза от ревност, биене и мерене на его или двойствен живот. Мигновено сме обречени на провал при такива симптоматични признаци.
3. Вкъщи трябва да има диалог. Между всички. Винаги трябва да се намира време за разговори. Търпеливо трябва да се изслушваме, да се споделя открито и да се намират алтернативни начини за разрешаване на проблемите. Поддържане на семейно огнище със задочни срещи и спорадично внимание създава отчуждаване.