Хемингуей... Този всепризнат виртуоз на перото, който успява да проникне отвъд плътността на човешката същност и да придаде особена мекота на почерка си, за да разкаже на читателя посланията си. Читателят на Хемингуей, за да е най-подходящият възможен, трябва да притежава усета да чете между редовете. Редовете са пропити от мастилената диря на изкусителен майсторлък да комбинираш художествените средства в една акробатична цялост. Той жонглира с думите, еквилибрира. Всичко, което има да заяви, го заявява по начин, по който читателят сам да осмисли идейните перспективи. Не му представя директния път. Кара го да заобиколи, да намери най-пряката отбивка, да се ориентира в пространството. Добре прочетената книга е онази, която е прочетена със сърце, но която е асимилирана със силата и средствата на осъзнатото четене. Има книги вселена, които са кратки, а ти се струват толкова дълбочинни, че след всяко препрочитане те омагьосват повече и те карат да откриваш нови неподозирани сегменти от структурата им... Книги мечта. Книги - апотеоз на финия белетристичен дух.
"Старецът и морето" провокира читателския ми порив с изразителното си заглавие. В началото на лятото се чудих какво да чета и си набелязах това да е едно от заглавията, с които ще се запозная. Лятно, морско... с примес на нотка мъдрост. Хм... Дотук добре. Удивително кратка творба на фона на всички онези тухли, които ми се струпаха преди нея. Помислих, че ще е лежерна. И в известен смисъл звучи така, само че зад тази лежерност напира вкусът на трагедийно предопределеното. Един старец, който сънува лъвове. Този старец не е обикновен. Той е изпълнен с надежда и стоицизъм възрастен мъж, за който риболовът е религия. Не просто препитание, хоби, его. Религия.
Сезонът е слаб, уловът е беден. Сантяго е карък. Ала едно дете връща вярата му, че всичко ще се възроди. Старецът прекарва дълго време в океана. Марлинът, който убива и счита за свой трофей, бележи триумфа на неговото мъжество. Той не просто убива рибата. Той преживява с нея тази гибел, изпитва благодарност за срещата с нея, впоследствие я защитава. Допуска я близо до себе си, разговоря с нея. Преди да я улови, гонката между тях е пословична. Напрегната, живописна, отиграна. Впоследствие, нападението от страна на редица чудовищни акули осуетява принадлежността на добрия улов. Парче по парче марлинът бива унищожен, сякаш се разкъсва душата на бедния стар мъж. Но той оцелява. В един момент се радва, че просто е жив. Подвигът сам по себе си му не остава незабелязан. А той... продължава да сънува лъвове. И да напомня, че мъжеството е висше изпитание не само на физиката, а и на духа. Мъжеството е символ на способността да издържиш, както и на способността понякога да примириш, без да се предадеш. На способността да преглътнеш егоцентризма си. На способността да проявиш състрадание. Да се изправиш гордо, не горделиво. И да си признателен за всичко, без да търсиш признание за себе си и да изневеряваш на натурата си. Персонажът на Сантяго е достатъчно съдържателен, без излишъци.
"Старецът и морето" е кратка и титатична - колкото е и самият океан и дързостта на един мъж, понесъл достолепно белезите на времето. Тя минимализира физическото, но издига в култ личностното. Това остава една от най-успешните книги на Ърнест Хемингуей и тази, с която той се прочува. Ех, Сантяго... Колко много мъдрост си дал на хората по света за твоите 85 дни в океана. Научил си ги, че: 1. Късметът е случайност, която обаче трябва да бъде предизвикана 2. Успехът може да ти се изплъзне, обаче не може да те победи 3. Възрастта не е критерий. Кратки, стегнати, категорични изречения оформят произведението такова, каквото е. Стилът на Хемингуей в случая е в експресивността на простите изречения, наситени с драматизъм и висока художествена стойност. Висш пилотаж е да успееш с малко думи да внушиш толкова реализъм и обем. Тъкмо поради всичко това "Старецът и морето" остава в историята. А всъщност останаха ли и толкова смели хора и днес, за които Сантяго да е пример?
Няма коментари:
Публикуване на коментар