"ЧОЧАРКА" - ЛИЦЕТО НА ВОЙНАТА И ЧЕСТТА НА ЕДНА ЖЕНА

Втората световна война е оставила траен исторически отпечатък. Времето на война не е просто време на стълкновения. Тя е време на безвремие, на незнание, на лишения. Гладът кара човек да освирепява. Не си нахранил стомаха си - как да мислиш за духовната храна? За да запази семейството и имуществото си, всеки започва да прави компромиси със съвестта си - компромиси, чиито извършители в даден момент приемат и най-непристойното за пристойно. Време на слава, чест и безчестие, победи и погроми, реваншизъм, антагонизъм и изпитание за сетивата и волята. Липсата на избор или ще те направи повече човек, или ще те поквари. Безмилостното е оцеляването. Не ни ли връщат войните в едни епохи на невежество, липса на писменост, неразбиране на околния свят? Животинското начало вади на показ нуждите ни и ги представя в техния най-натуралистичен, неподправен вид. На война като на война. Защото нали... както се твърди - "в любовта и на война всичко е позволено"...

"Чочарка" на Алберто Моравия е един епичен роман за живота преди войната и по време на войната, разпростираща се от града, през полето и портокаловите горички до планината. Чезира, родена в област Чочария, е една жена, която успява да съхрани своите принципи. Напуснала родното място, отивайки в Рим, тя живее сравнително спокойно. Работи в свой магазин. Ражда се нейната дъщеря - Розета. Именно Розета изпълва дните на Чезира с постоянна борба. Тя иска да даде на детето си сигурност и в същото време да обезпечи и еманципира себе си, когато започва да вижда невярната същност на мъжа си. Още от тогава тя започва да свиква и да приема съдбата си на феминистка. Магазинът върви добре, Чезира снабдява клиентите си с провизии. Всичко е наред, докато не се задават бомбардировките в Рим. Войната пристига - като неканен гост в най-неудобния момент. Нямаш особено много време за реакция - трябва да действаш. Това е основната максима, към която се придържат героите в произведението. Твърде често действията започват да изпреварват мисълта им.

Чезира е пресметлива, но не в скъперническия смисъл на думата. Тя просто успява да планира всеки разход така, че накрая разчетът да е в нейна полза. Търговският ѝ нюх я предпазва от крайната форма на глад. Съставя план, как двете с Розета да напуснат Рим за няколко седмици, и как, когато се върнат, всичко ще е постарому. Идеята на Чезира е да посети родителите си в родното си село в област Чочария. Плановете ѝ се осуетяват. Розета така и не успява да види баба си и дядо си. Налага се промяна в маршрута. Майка и дъщеря заминават за Фонди. Срещат Винченцо и Кончета и не предполагат, че скоро ще си тръгнат от тези особняци, както и че след известно време отново ще опрат до подслон от тях. Ала Чезира презира престъпната нотка в поведението им и хитрия начин, по който се справят с войната.

Чезира поначало презира дребните души. Не е високообразована жена, но е с жена с морал и емоционална интелигентност, която е вродена и е присъща на хора, които са чувствителни към промените и проблемите. Впоследствие Чезира бяга от дома на Кончета и Винченцо. Среща Томазино, който е брат на Филипо. С Розета се преместват в планината при семейството на Филипо, които живеят в доста незаводоволителни условия. Предлагайки пари, които е спечелила през годините с труда си, Чезира успява да осигури за себе си и дъщеря си подслон и храна. Сприятеляват се с това семейството и особено със сина на Филипо - Микеле, който е мозъкът на сформиралото се на върха на планината ядро. Той е техният духовен водач, техният интелектуален стожер, тяхната светлина в периода на информационно затъмнение. Всички дружно чакат англичаните. Не им остава нищо друго, освен да чакат войната да премине. Пазят се от фашистите и нацистите, а Рим все така продължава да бъде окупиран от немци. Войната се разпростира от града, през полето до планината.

Върхът на планината обаче в един момент спира да бъде това недосегаемо местенце и топосът на победата. Войната покосява и тази територия. Чезира и Розета трябва да бягат. Връщат се обратно към Фонди, където не ги чака нищо добро. В родното село на Чезира по ирония на съдбата точно в църквата двете с Розета биват нападнати от мароканци, а Розета - жестоко изнасилена. Непосредствено след това нещо става с момичето - Розета не е същата. Тя се променя по естествен път, внезапно, своята идеология за живота. От леко набожно дори момиче, от крехко и нежно същество с чисти представи за живота... тя вече е обезчестена. Тя вече не вярва в любовта с онези детски помисли. Тя се отдава на любене, страст - тепърва започва да консумира своята младост и се отдава на още мъже, включително и на един от синовете на Кончета, когато отново се връщат при нея. Изтърпяват известно време и там. Чезира е шокирана от промяната в дъщеря си, и все пак не губи надежда. Повежда я към Рим... вкусват от свободата... и се случва чудо - Розета отново връща предишното си Аз. Само че трябва да се сблъскат с толкова глад, нищета, срещи с англичани и немци, надежди, блудства, молби, унижения, взривове и смърт, че... да се родят наново и да оценят свободата като най-голямото навеки богатство.

Войната ни прави хищници. Но колкото и да ни деформира... колкото и да притъпява сензитивността ни и мярката ни, когато тя свърши, хармонията отново възцарява. Защото винаги има преход към уравновесяване и винаги след като е най-тъмно, нахлува светлината. И щом сме още живи, значи сме добре - пък макар и с някой и друг белег в и върху нас. Силни сме, ала не сме герои. Хора сме. Грешим. Изпитваме съвестта си. Чезира успява да устои на превратностите. Всеки път, когато се вслуша във вътрешния си глас, тя вече е победител - не само във войната, а сама за себе си.