"В един друг живот" - преди, по време на и след войната

"Нашата някогашна красива родина вече е необитаема. Прекалено опасно е да се ходи по улиците, да се шофира, да се ходи на гости на приятели. Мнозина вече напуснахме Сирия. Рискувахме живота си в открити води. Дадохме всичко, което имахме, на бруталните опортюнисти, които търгуват с валутата на човешкото нещастие. Всички похарчихме малкото пари, които имахме, за да достигнем на някакво безопасно място и нов живот, далеч от кървавите локви, бомбите и убийствата. Без безопасност какъв избор имахме? Европа трябваше да ни даде надежда. Границите обаче се затваряха една по една. Дадохме всичко, напуснахме всичко. Живеем на открито, без пари и без никаква надежда. Аз съм тук, в капана на „Джунглата“ в Кале. Не знам къде е съпругата ми. Полицията ни третира като животни. Всеки ден ни бият и ни пръскат със сълзотворен газ. Не можем да продължим, не можем и да се върнем. Трябва да се измъкнем оттам. Взирам се в очите на този лагер и я виждам. Празнотата на отчаянието. В един друг живот бях учител. Сега съм бежанец. Името ми е Аднан."

  "В един друг живот" е филм от 2017-та година, който обхваща военното положение в Сирия от 2011-та насам, довело до загиването на над 350 000 души, като броят им по данни на Сирийския център за наблюдение на човешки права надхвърля дори половин милион. Всъщност Сирия е мишена на световни претенции, които вече осма година не могат да бъдат разделени. Русия, Иран, САЩ, Турция са врагове в тази игра. Много за кратко пренебрегват несъответствията си по отношение на Сирия, за да отслабят силата на екстремистката ИД. Това само по себе си води до още пробойни. За момента влиянието на Русия и Иран в Сирия е най-осезаемо. Турците се почувстваха застрашени от настъплението на кюрдите, които биват подпомагани от американците. Но и въздействието на Америка вече не е толкова страховито. Въпреки това САЩ и Турция, колкото и да са съюзници в рамките на НАТО, толкова по въпроса със Сирия са неприятели и създават брожения.  Развитието на тези размирици тепърва ще става ясно, ала потърпевш остава най-вече сирийският народ.

  Екранизацията е под режисурата на Джейсън Уингард и е черно-бяла, което като класически похват в киноиндустрията още повече подсилва ефекта на мракобесието на войната. В бежанския лагер, носещ наименованието "Джунглата", условията са непосилни. И най-силните психически в един момент полудяват. Трудно е да се владееш. Препитанието е възпрепятствано, хигиената е сведена до нулево равнище. Мнозина са разделени от близките си. Всеки се старае да оцелее, като често не се подбират средствата за това. Нямаш посока и цел. Времето е спряло. Слял си се с безметежността. Сетивността ти е притъпена. Започваш да се овълчваш в някои моменти от сивия делник. Търсиш начини да избягаш. Камиони, влакове, коли - това е твърде опасно, а някои имат прекалено скъпи тарифа, за да те закарат до заветното далечно от лагера място. 

  Такава е и съдбата на Аднан. Той не спира да мисли за своята любима, дали е добре и кога отново пътищата им ще се пресекат, за да довършат започнатото. В същото време мъжът се опитва да се измъкне от статута си на сирийски бежанец и да стигне до Англия. С приятеля си Юсеф бягат, макар да са мамени и спирани неколкократно. Законите на Джунглата ги сблъскват с непристойни хора. Но и двамата се научават, че за да оцелеят, трябва да минат през огъня, което е изпитание и за приятелството им. Тези нерегламентирани трансфери от държава в държава са твърде рисковани и жертви винаги има. Важното е да бягаш. Или ще спечелиш, или изгубиш. Ако бездействаш, няма как да разбереш.

 Аднан връща лентата назад, докато е в лагера и безвремието е унесло и него. Той се сеща за миговете с любимата, за бягството им и укриванията, за раздялата... Сеща и се за социалните работници, за децата. За надеждите, с които смята да преодолее междуособиците. А границата... тя остава все така размито понятие. Тя е просто една формална, административна, териториална отсечка, отвъд или зад която винаги стои свободата, чиято цена е висока, ако са намесени и сивите кардинали  - международните сили. Раздялата с близките до сърцето ни хора е болезнена. Или ще се намерим отново с тях, или ще умрем, докато се опитваме. Любовта ще пребъде напук на всичко.

  В лентата се долавят откъси на ретардация, на паралели между наивното минало и отрезвителното настояще, както и отворен финал, който оставя много въпроси да тлеят и държи човек в напрежение. Войните никога не завършват по един и същи начин. Да, те все някога спират, ала всеки излиза от тях по индивидуален път. Често краят е фатален и трагичен.

Важното е да не се предаваш и да се бориш за свободата си, когато тя е твое изконно право. Хората подклаждат и хората потушават войните. Значи именно хората пак трябва да прозрат, какъв изобщо е смисълът от тях и трябва ли невинни граждани да стават жертви на световни политически противоборства и да се плаща за чужди грешки и интереси... Отговорът е ясен, но дали сме достатъчно духовно зрели да го осъзнаем...