Ще ме обичаш ли (Възкресение)

Часовникът е спрял. Отмервам миговете на безвремие.

За теб съм закъснял. Сега ме гледаш празно, с отегчение.

Животът ни е чернова. Прегъната на две стара хартия.

На теб не мога да се упова, от теб не мога и да се скрия.

Обичам топлотата на твоята гръд и този дълбочинен ум.

Уханието на нежната ти плът, на целувките сладкия шум.

Ще ме обичаш ли, дори като спасение? От тук до края на света.

Любовта ти ще е мойто възкресение. Сега и след смъртта.