25 години Revalid - качество, красота и здраве на високо ниво

Имах честта да присъствам на корпоративното парти по случай 25 години от създаването на компания Revalid у нас. Благодаря за тази възможност, която ми предостави Верислава Бенова, участвала пряко в организацията на събитието, както и на моята колега Хюлия Айваз. За мен беше една прекрасно прекарана петък вечер след работа, в която, като представител на медиите и по-специално на Bloomberg TV Bulgaria и сайта към нея, се насладих на мероприятието. Водещите - небезизвестните Богдана и Симона от БГ Радио, внесоха изключителна свежест в рамките на партито и в същото време изпълниха задачата си професионално и категорично, което ме впечатли. Гостите създадоха приповдигната атмосфера, която цараше през цялото време. Страхотните подаръци - продукти на марката, бяха красиво аранжирани. Масите и ястията оставиха усещане за разкош и балансираност. Всички компоненти бяха на мястото си. Допадна ми и озвучаването - премерено и в този ред на мисли на ниво. Всички представители на компанията, която излязоха на сцената, споделиха вълнуващи думи за дейността, която развиват.

Освен това изключително полезни бяха и презентациите, касаещи отделните продукти. Мога съвсем спокойно да кажа, че се дообразовах по някои теми. Гвоздеят на програмата за мен лично поне бе ненадминатият Любо Киров, на чийто концерти в НДК съм бил и за които съм писал в блога си - той добре знае това. Благодаря му, че винаги ми е обръщал внимание и не ме е подминавал. Така беше и на събитието на Revalid. Отново затвърдих впечатленията си от него, че е фин музикант и галантен човек, който умее да общува с публиката на различен тип мероприятия и да влиза под кожата ѝ. Личи си, че го прави с удоволствие, а не по задължение. Приятно ми бе да го видя толкова отблизо. Не липсваха танци, томболи и закачки, които разчупиха обстановката. Благодаря още веднъж за възможността да присъствам! Без съмнение - така трябва да изглеждат корпоративните партита. Стегнати, изискани и в същото време забавни и отпускащи.

Ето още малко информация за събитието и марката, както и за "Евофарма":

Двадесет и пет години навърши швейцарската марка за грижа за косата Revalid („Ревалид“), а компанията-производител „Евофарма“ – шестдесет. На стилно събитие в София трима от най-добрите лекари-специалисти – доц. Даниела Грозева, проф. Димитър Господинов и доц. Жана Казанджиева – представиха последните новости в грижата за косата и в портфолиото на Revalid. Богдана и Симеон от „БГ радио“ забавляваха близо 100 дерматолози, а Любо Киров изнесе концерт.

„Евофарма“ е съдадена в Швейцария преди 60 години, а в България - преди 25. „Още срещам лекари, които помнят как основателят на компанията е пътувал с влак, с тежки куфари, пълни с медицинска литература“, разказа Параскева Тарейн, генерален мениджър на „Евофарма“ за България. „Revalid е лидер сред продуктите против косопад в България, с 26% пазарен дял“, сподели продуктовият мениджър Любомир Мораров, като цитира данни на IQVIA[1] от септември 2019 г. Портфолиото се разработва съвместно с дерматолози и независими институти и се изследва в Швейцария. Догодина се очаква нова серия - против стареене на косата, с екстракт от алпийски еделвайс, допълни Любомир Мораров.

Косата може да бъде увредена от интензивно сресване, химическо третиране, топлинно увреждане, външна среда – вятър, влажност, UV-лъчи и др. Това е проблем не само на жените, но и на мъжете, коментира доц. Даниела Грозева, дерматолог с над 10-годишен опит. Косата се изтощава и от неподходяща козметика, особено такава със сулфати. Затова изборът на правилен продукт е много важен. Доц. Грозева представи „бялата“ серия на Revalid за суха и изтощена коса - шампоан, балсам, маска и тоник на ампули. Тя съдържа витамин В5, алантоин, натурални екстракти от пшеничен зародиш и овес, и не съдържа формалдехид, оцветители или парфюм. За 88% от участвалите в проучване 1586 потребители от България, Чехия и Румъния тази серия е ефикасна и те й се доверяват напълно.    

Пърхотът е хронично състояние, което зависи от няколко фактора - секреция от мастните жлези (увеличени в кърмаческа, юношенска и зряла възраст), индивидуална предразположеност и промени в микрофлората, коментира проф. Димитър Господинов, ръководител катедра „Дерматология“ в Медицинския университет в Плевен. Шампоанът на Revalid, т.нар. „синя серия“, възстановява баланса на скалпа, намалява лющенето и предотватява образуването на себум. Той съдържа екстракт от корени на коприва, пантенол и алантоин за дългосрочно премахване на пърхота.  

Доц. Жана Казанджиева, специалист-дерматолог в Александровскса болница и клиника „Евродерма“, представи „швейцарското съкровище“ - серията на Revalid против косопад. Тя се състои от шампоан и серум. И двата продукта съдържат Redensyl®  („Редензил“) – иновативна съставка, която активира стволовите клетки и способства израстването на нова коса. Съставката е обогатена с пелин от швейцарските алпи.  Шампоанът съдържа две патентовани молекули с екстракт от лиственица и листа от зелен чай. Независими клинични изследвания пък доказват, че след 3-месечна употреба на серума порастват до 28000 нови косъма. „Редензил“ е природна алтернатива на операциите за трансплантация на коса“, сподели доц. Казанджиева. Съставката увеличава растежа на коса с 214%. „Редензил“ е отличен в категорията Най-добра иновативна съставка на Международната федерация на козметичните химици, в която членуват 48 сдружения от 74 държави. 

Четиридесет процента от мъжете страдат от загуба на коса още на 35 години, а до навършване на 60 години – 65% от тях, поясниха експертите. Косопад се наблюдава при между 50% и 75% от жените до 65-годишна възраст. За това има различни причини – хормонални, стрес, възраст, инфекции и др. Косата на здравия човек има 110000 – 150000 косъма и расте на месец приблизително с 1 см, а на година – с 10 см. Ние губим около 100 косъма дневно. За проблем се счита, когато тази загуба е повече.

Косата има огромно значение за формирането на положителна представа за нас самите. За някои хубавата коса е по-важна дори от парите. В американско проучване 43.2% от хората признават, че биха искали по-скоро гъста коса отколкото пълен портфейл. Косата е издигната в култ още от древността. Египтяните описват заболявания на косата (папируса на Еберс) и дават рецепти за предотвратяване на побеляването и опадането й (папируса на Хърст). Египетските фрески пък показват как робите са грижат за косите на господарките си. Последните поставят на главите си специални конуси, за да предпазят косата си от вредното влияние на слънчевите лъчи, разказа доц. Жана Казанджиева.

Богдана и Симеон от БГ радио забавляваха гостите на събитието с интересни факти, анекдоти и цитати за косата („Много мъже имат повече коса отколкото ум“ на Уилям Шекспир; „Имам малко коса, защото мозъкът ми е толкова голям, че избутва косата навън“ на Силвио Берлускони). Те представиха попфилми и песни, които навършват четвърт век през 2019 г. („Форест Гъмп“, „Криминале“, „Четири сватби и едно погребение“, „Всичко, което искам за Коледа, си ти“) и включиха гостите в игри с награди: швейцарски шоколади с доказано качество. Едночасовият концерт на Любо Киров завърши с интерпретация на Happy Birthday. На финала любимият български изпълнител се пошегува, че би искал да притежава авторските права на тази песен.  

 „Евофарма“ е фармацевтична организация, основана през 1959 г. от двама швейцарски експерти. От първите букви на имената на единия от основателите й, Ернст Волгемуд, произлиза и името й. Днес 370 служители в 15 държави разработват продукти в гастроентерологията, имунологията, неврологията и онкологията. Продажбите на „Евофарма“ през 2018 г. са 135 милиона евро. Централата е в Шафхаузен, Швейцария, а заводът за производство – в областта „Ементал“. Централна и Източна Европа са във фокуса на компанията още от началото. Днес в Борда на директорите са двамата сина на основателя Волгемуд: единият е куратор на изложби, а другият – архитект.

    

[1] IQVIA е наследник на две компании – Quintiles и IMS Health, световни лидери в областта на клиничните изпитвания, технологичните решения и пазарните проучвания във фармацевтичния сектор.

https://drive.google.com/file/d/1EkbvKpQrF8UhYVHlHdwIam25M3_IdaRQ/view
https://drive.google.com/file/d/1a21M4Y3b1M60eqMJna8awyIW2NtM_0Ca/view

Журналистиката в търсене на решения - истините, от които се нуждаем

Какво е журналистиката в търсене на решения? Един въпрос, чийто отговор несъмнено изисква дълбочина. В днешно време кредитът на доверие спрямо журналистика е почти на изчерпване. Защо? Устоите и фундаментът са крехки, на ръба, обругани, прекършени. В основата си журналистиката трябва да бъде открита, критична, вдъхновяваща. А всъщност често ставаме свидетели на обслужване на интереси и сервилност. И все пак - не всичко опира до раболепие, кървави хроники или сензационност. Има и добри примери. Важното е обаче, когато отразяваме проблемите, не просто да ги констатираме монотонно, безразборно и самоцелно. 

Проблемите трябва да бъдат разрешавани - в противен случай журналистиката е нищо повече новинарска, от лаконично-съобщителен характер. Трябва някой да постави въпроси, да зададе императиви. Трябва ни хигиена, грамотност и последователност. Нужен е социалният коректив и експеримент. Живеем в свят с колизионни, криворазбрани ценности и идеали. И някой трябва да излезе и да каже как да стопим различията. Различията са най-голямото зло на нашето съвремие. Преди време една приятелка ми каза следното: "Редно е да търсим това, което ни сближава - приликите си, а не непрестанно да търсим разликите и да създаваме изкуствени противоречия". И беше безумно права. Никой няма нужда от това. Журналистиката в търсене на решения не е съвършена, не е инструмент за абсолютна ефективност, но е начин... И в този ред на мисли тя ни е жизнено необходима.

На 4 ноември присъствах на конференция, посветена на #SolutionJournalism - журналистиката в търсене на решения. Събитието се състоя в Sofia Event Center в Mall Paradise. Премина изключително стегнато и професионално - нивото определено бе високо. В рамките на откриването се включиха:

- Нейно Превъзходителство Херо МУСТАФА, посланик на САЩ в България;

- Райнер АДАМ, директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата "Фридрих Науман";

- Приветствие от Ленко ЛЕНКОВ, програмен директор във Фондация "Америка за България";

- Мария ЧЕРЕШЕВА, зам.-председател на УС на Асоциация на европейските журналисти-България.

В първия панел участие взе Дейвид БОРДМАН, председател на борда на Solutions Journalism Network и декан на School of Media and Communication към Temple University, Филаделфия. Примерите, които той даде, бяха част от изключително подробна и представителна презентация. Всъщност той обясни как журналистиката като куче пазач се превръща в журналистика куче водач.

Луси ЧЕРНА, Solutions Journalism in CEE, проектен координатор в Transitions Online, разкри своята теза по темата във втория панел, като наблегна на журналистиката в търсене на решения в региона на Централна и Източна Европа.

В третия панел изложение направи Никита ПОЛЯКОВ, заместник-главен редактор на чешкия ежедневник Hospodarske Noviny. Той също изтъкна добри практики и грешки.

За финал се осъществи дискусия във връзка с казуса, защо се нуждаем от журналистиката, която търси решения. Дейвид Бордман и Луси Черна обединиха аргументи в своя анализ.

Според Никита Поляков журналистиката, насочена към решения, не е лобизъм. Тя не трябва да бъде пропаганда по същността си. Той смята, че подготовката и качеството при нея са ключови. Други важни компоненти от дейността са свързани с това да се провери информация и респондентът и да се концентрираме върху една от причините за даден проблем/явления/процес, например - самоубийствата.

Поляков е на мнение, че усилията невинаги биха били оценени. Някои министри и експерти са скептични относно идеята на тази журналистика. "Но така пък може да оборите властите", твърди той.

Нужни са и различни инструменти за ангажиране на журналистиката, за да имат устойчивост самите теми. Събирането на истории е ценно. Препоръчително е да се мисли за читателя, но не по силата на догматични правила. Водещ следва да е инстинктът на журналиста.

Луси Черна уточни, че в Чили и Япония се пораждат редица социални проблеми, които могат да послужат като основа за емпиричен материал. Интересни и завладяващи съзнанието теми, са образованието, насилието, дискриминацията във всички форми, етническите сблъсъци. Тази журналистика не е теории и политики, а е практически насочена. Дебатът представя различни гледни точки на утилитарност.

Дейвид Бордман изрази становището, че много популисти успешно нападат медиите. По думите му те са симптом за недоверието в обществените медии и черпят дивидент от него. Лошите управници ненавиждат тази журналистика.

Освен това е важно да спомена като извод от конференцията, че много журналисти се страхуват от това този вид журналистика да не събуди подозрение за застъпничество.

Бордман отбеляза, че конструктивната журналистика носи парадигмата, че е необходимо балансирано меню от новини. "Търсенето на решенията обаче касае героите", убеден е той.

Луси Черна взе отношение по темата за метриката на въздействието върху аудиторията. Според нея тя е относителен и труден процес, който понякога зависи от законодателни промени и отнема време. Много повече примери за такава журналистика има в САЩ - още от 80-те години.

На тази конференция присъствах като представител на Bloomberg TV Bulgaria, но и като журналист по призвание и душа. Мечтая за този момент, в който ще имам трибуна да бъда полезен на уязвими групи, без да прокламирам каквато и да било пропаганда, а ще се включвам активно в каузи от обществена полза. Съвършени решения няма. Тази журналистика е проводник на добри идеи. Тя е посредник и в борбата с фалшивите новини. Нужен е диалог с аудиторията. Схемата трябва да се разбие. Фундаменталните практики трябва да претърпят еволюция. Положителното в данните - това е ключът. Насоките - също. Поставяйки проблема във фокуса на общественото мнение, ние ангажираме емоционалната интелигентност на масите. Време е. Време е да събудим чувството си за справедливост и да пристъпим към действия за преодоляването на времевите, пространствените, геополитическите, социалните и нравствени несъответствия и неравенства. Журналистиката в търсене на решения - ето един от начините. Нейното бъдеще е тук и сега.

Още полезни връзки:

https://zaistinata.com/%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%80/

https://bg.usembassy.gov/bg/ambassador-mustafa-says-independent-media-are-vitally-important-bg/

Снимки: личен архив

Оксиморонът, наречен живот

Колко много скитници, самотници в шумното си тщеславие.
Прикрити, навъсени съдници, проповядващи чисто съзнание.
Прелюбодейци морални говорят за вярност, чест и любов.
Връзките им - първосигнални. Животът им – празен апостроф.
Толкова много огорчени. Всеки - заключен, в черупка се скрил.
Е как пък всички сме наранени, а никой от нас не е наранил?
И сме престъпници, и сме светци. И сме за Ада, и сме за Рая.
Грешници сме и сме слепци. Но всеки иска да е обичан накрая.

"Провинциални анекдоти" - вихрушката на дихотомните истории на живота

Някои постановки те въвличат във вихъра си със силата на своята неподправеност и точно като такива те отвличат от делничното за час, два. Колкото и това да е постановка – с необходимия за целта сюжет и да е вид художествена измислица, тя все пак „почива“ на реалността и в този ред на мисли е нещо много повече. Тя е комплексна, представително-непредставителна извадка на нашия живот, пресъздадена във вид на изкуство. Дали ще е под формата на артефакти, емоционални препратки, поглед в бъдещето или нотка злободневие – театралното изкуство, то се вдъхновява, налива основата си и изгражда плътността си посредством непреодолимата житейската емпирика.

Бях един от зрителите, които се насладиха на „Провинциални анекдоти“. Актьорският състав е красноречив сам по себе си. Доказани имена в бранша, които изпълниха Сатиричния театър с духа на своя изключителен професионализъм. Интересното е, че рутината не ги е погубила. Напротив – те са все така категорични в ролите си.

Настроенията и променящите се конфигурации в рамките на тази продукция са зашеметяващи. Един хотел събира различни, дихотомни съдби и светоусещания. Пъстър – какъвто е всъщност е животът, такъв е и хотелът, приютил персонажите. Все пак се създава се усещане за неописуем уют.

Пиесата въплъщава всичко онова, което не ни е чуждо. Цялото несъвършенство на човешкото същество. И в цялата тази история има много други малки по същността си истории. И животите ни са малки, погледнати отстрани. Затова и се надсмиваме над тях, както и те над нас. Нали понякога точно иронията на съдбата ни напомня, че сме просто обикновени човеци?

Дръзки, любопитни, преднамерени, горестни, страстни, потайни... „Провинциални анекдоти“ представя забавната страна на живота, примесена с белезите на еснафското, простодушното, но и със стоицизма, съпричастността, покаянието. Всичко в цялата картина се променя толкова бързо и настоятелно, че нямаш време да реагираш и да прекрояваш поведението си. Понякога животът те хваща неподготвен. Пишеш си домашното, но не стигаш до края и... хоп – обрат. Друг път си кроиш планове разни, а те вземат, че се осуетят.

Сцени на пиянство, на безсилие, на егоизъм, недоверие, страх, смях... Всички те правят образите на героите наситени, пълнокръвни. Пиесата е безмилостно експлицитна, без да е цинична. Не си спестява от хумор, не ни лишава и от суровите истини. Структурата ѝ е толкова центробежна, че неминуемо на места връщаш лентата и за своя живот и свързваш определени части от спектакъла със свои преживявания. Защото и ние понякога бягаме от себе си, уязвими сме, наивни, променяме се за части от секундата и пак сме същите... и какво ли още не...

Изненадите по протежение на цялата постановка са доста. Те не ти позволяват да предвидиш. Сюжетът не е банализиран. Особено трогателен е моментът, когато всички в тази история все пак накрая разбират генерални поуки като това колко е важно да намираш време за близките си.

„Провинциални анекдоти“ освен привидно веселия си и неангажиращ характер съдържа и поучителен привкус, който напомня, че във всяка шега има доза истина, както и че зад усмивката и смеха понякога се крие тъга, гняв и в тях няма нищо случайно. Не можем да избягаме от съдбите си. Можем и сме длъжни да бъдем добри и открити, тъй като накрая цялата надпревара и без това ни изморява.
Всичко останало би било извод от друг спектакъл. Тази постановка ни показва, че няма свои и чужди. Няма време и безвремие. Нищо не е изгубено и нищо не ни принадлежи. Не е само черно и бяло. Нюансите – те правят живота, а ние го правим такъв, какъвто е. Ние сме режисьорите и актьори и спектакълът е наш. Жанрът не е само един, а кой точно ще преобладава и как ще го изиграем и дали трябва да го правим - пак ние ще изберем. А вие избрахте ли?

"Провинциална анекдоти"

от Александър Вампилов

Превод Михаил Маринов

Постановка Николай Урумов

Сценография Кирил Наумов

Музикална среда Иван Стоянов

Фотограф Темелко Темелков

Участват Албена Михова, Ивайло Калоянчев, Иван Панев, Кирил Ефремов, Мартин Христов, Полин Лалова, Силвия Лулчева, Явор Борисов

Снимки и информация: satirata.bg

ЗАБРАНЕНО Е...

Забранено е. Никой за нас не трябва да разбира!

Забранено е. И за целта със фалш ме нагримира.

Забранено е. Внимавай Господ да не ни заподозре!

Забранено е. Престъпници сме, някой ще ни издаде!

Забранено е. Със теб загубих правото да бъда себе си.

Забранено е. И ти душата по пътя някъде захвърли си.

Забранено е. Неписани канони трябвало да спазвам.

Забранено ли? Линчувай ме – отказвам се, ще ги погазвам!

Забранена, казваш, любовта ни е. На нещастие обричаш ме.

Лиши ме от моралното си повествование!

Кажи ми само: Обичаш ли ме?

Секунда нежност

Домът ти – убежище уютно, пропито с твойте спомени, надежди.

Сърцето ти е недостъпно. А аз за малко обич в него се оглеждам.

Трудно с теб заспивам вечер. Мислите – разхвърляни, премазани.

Тревогите ми пречат ли ти? В страховете си сами сме се наказали.

До теб съм, на дъх разстояние. А сякаш сме два полюса отделни.

Послушай моето стенание. Наблюдавай ме в утрините неделни.

Мираж ли е присъствието тук? Кратка спирка, отбивка, грешна гара?

Повика ме, поиска ме – аз чух. А може би съм част от твоята поквара?

Не, не вярвам във фалшивото ти кредо. Душата ти жадува свобода.

Излез от зоната на свойто его. Знаеш ли въобще какво е любовта?

Аз вярвам, имаш в себе си дълбочина. Знам, че ще намерим с теб съвпад.

Не ме оставяй в далечина. Секунда нежност  – и ще си моят, а аз твоят свят.

ТЪРСИ МЕ...

Търси ме там, в притихнали полета – където свободата е изконно право.

Търси ме в дълбините на морета. Дори в обятията на сгушена морава.

Търси ме – в мига и вечността. Навсякъде, където Вселената те води.

Търси ме - в страданието, в страстта. В сияйни утрини и късни доби.

Търси ме в древни знаци и послания... във сенките, загадките, повелите.

Търси ме във молитвите и обещанията. Търси ме и в паденията, победите.

Търси ме със нестихващо желание. Повикай ме насън и ще се сбъдна.

Ще съм ласка, порив, упование. И ако ме обикнеш, няма да си тръгна.

LaLa: Дрехите ми за книги събират сърцето и труда ми

Зад продуктите на LaLa, свързани с изработката на дрехи за книги, всъщност стои слънчевата Лина, която е дипломиран илюстратор, а скоро ще бъде и дипломиран графичен дизайнер. Именно тя е главното действащо лице за създаването на всички тези красоти и пъстроцветни дрешки, с които обличаме своите книги.

Толкова находчива, авантюристична, с личния си почерк и изискан творчески замах, Лина претворява всяка идея в завършена реалност. В днешно време четенето на литература на физически носител се възражда. То никога не изчезвало, тъй като се свързва с особен вид емоция - да видиш, пипнеш, усетиш и така да се потопиш в дебрите на творбата.

Книгата има дух. Тя носи живот. Ние, читателите, ѝ придаваме особена ценност. Облеклата за книги са важни не само за се опази целостта им - те допълват, те са тяхното убежище. Пожелавам на Лина шеметно творческо вдъхновение и все така да усъвършенства техниката на продукцията си. Всъщност тя не създава просто продукция. Тя твори красота и гали сетивата на нас, четящите. Не спирай да го правиш, Лина! Благодаря ти за това интервю!

Колко технологично време средно отнема изработката на една дрешка за книга и капиталоемък ли е трудът?

-       Всяка дрешка е различна и времето, което отделям, е различно. Имало е модели, върху които съм работила и по няколко дни. J

Необходимо ли е творческо вдъхновение, за да се роди идеята за създаването на дрешка?

-       Разбира се! Има моменти, в които просто нещата не се случат - трябва вдъхновение, спокойствие...  

Какви грешки биха могли да се допуснат най-често в процеса на изработка на продукта?

-       Когато рисувам по идея на читателя, най-често може да се получи разминаване в моето виждане за картината и неговото. J

До каква степен е важно дрехата да отговаря на характера на читателя и важно ли е всъщност?

-       По скоро до характера на книгата. J

Напълно авторски ли са идеите за изображения на рисувания модел, или са инспирирани от определени персонажи?

-      Голяма част са авторски, но има и много вдъхновени от работата на колеги, но пречупени през моите очи.

Какъв тип сюжет на илюстрацията е предпочитан от читателя?

-        В повечето случаи е нещо лично, нещо което носи определена емоция, но няма повтарящ се сюжет. Винаги е индивидуално.

А кой е Вашият любим модел? В една своя публикация споделяте, че е този на "недоспала мама". Провокира ли Ви ролята на майка за по-широкоспектърна концепция относно създаваните модели?

-       Koлекция "Мама" ми е любима, както и колекция "Момичетата на LaLa" - oткривам себе си в моделите.

Каква материали използвате, за да реализирате практически своите изделия?

-        Доскоро се ограничавах само в една област - ръчното рисуване, но с разширяването на дейността ни, открих много нови "светове на рисуването“ – така се обогати базата ми на използваните материи, техники, дигиталното рисуване, графична обработка... Всяко едно от тези звена носи със себе си богата гама от възможности. J

Каква част от живота ви заема четенето на книги?

 -  За съжаление, през последната една година прекалено малка.

Ставали ли сте жертва на кражба на интелектуален труд?

-       Дори да е така, вече го приемам с усмивка. J Значи наистина правя нещо, което се харесва.

Какви нови намерения имате относно предстоящите Ви изобретения? Някакви нови инкрустации и други орнаменти?

-        Тук ще сложа многоточие...  Имам хиляди идеи, буквално хиляди, и започвам да ги реализирам една по една, но ми се иска да останат в сянка, за да запазя изненадата и очакването. J

Бихте ли описали профила на Вашите клиенти/потребители?

-      Обожавам ги!! Четящите хора са прекрасни, одухотворени, интелигентни. Удоволствие е комуникацията с тях! Имам черни, мрачни дни, и тогава си отварям съобщенията или чета коментарите, препрочитам някой разговор и винаги след това гледам по-ведро на случващото ми се. J

Какво е мнението ви за пазара на книгоиздаването у нас напоследък?

      - Аз го гледам от друг ъгъл - виждам много нови талантливи млади писатели, които намират място на българския пазар, и не само, и се доказват! Това ме радва!

"Ръчно Рисуваните ми Дрехи за Книги не са продукт, стока, конфекция и не, не се предлагат на консигнация и според количеството... Те са жест - събират в себе си сърцето, душата, труда и идеите ми!".

ЗА КОНТАКТИ И ПОРЪЧКИ: LALA във FACEBOOK

Какво е любовта?

Попитах те: Какво е любовта? Къде да я намеря сред пустошта на дните?

Ти каза ми да се науча на самота. Красивото невидимо е често за очите.

И аз започнах да се уча. Ден след ден, година след година. Така до днес.

Понякога неистово се мъчех, ала успях – над страхове и нужди взех превес.

И все си мисля, че съм готов. Ще дойде, пригоден съм да ми се случи.

Ето ме, жадувана, очаквана любов... Но май уроците достатъчно не си научих.

Любовта – трябва да си я заслужиш. Да бъде разпозната, взаимна, покорена.

В противен случай идва, но я губиш. И става пагубна и никога овъзмездена.

"Чакаме ви с любов" - поканата на Ритон за върховно изживяване

На българския музикален небосклон има едни двама души, които нямат аналог. В такава съзидателна хармония, толкова изразителни поотделно и заедно, отдадени безкрайно на професията си... Артист-изпълнители от най-висок ранг. Те не просто излизат по задължение за поредния концерт. Нито правят концерти просто за престиж и колкото да отбият номера. Видях и го чух... Те наистина са носители на онзи заряд, който притежават само призваните. Това са те - дует Ритон. Защо са вечни ли?  В следващите редове ще ви обясня.

Преди време, когато бях малък, се разхождах из центъра на град Пазарджик, от където са родом майка ми и нейните родители. Обикаляйки с дядо, попаднах на един щанд - под формата на количка, и до днес го има, където се продават пшенични пръчици или още т.нар. крокита/зрънчовци в пакет с награда по избор вътре. Аз си избрах да има видеокасета. Тъкмо бяха взели лека-полека да излизат от мода. Беше някъде 2001-ва. Аз и до днес пазя силен сантимент към аудио- и видеокасетките. Та... отворяйки пакета, изпитах някакъв необясним трепет. Все пак си е изненада. И хоп - дует Ритон и концертът им в НДК през 1998-ма. "Купете сърцата ни". В концерта бяха включени изпълнения на парчетата от актуалния тогава албум "Болка от любов" и други, стари хитове. Гледал съм ги в захлас. Преди това дядо ми обясни какво ме очаква. Каза: "Това са едни двама творци, които не излизат на сцената само да си изпеят песента. Те горят на сцената. Пеят на живо, танцуват, имат балет, статисти, сценография, декори, ефекти". И аз се уверих лично в думите му. Впоследствие изтърках касетката от въртене. Пазя си я и до днес. А песните са вече в сърцето ми и нямат излизане от там. 

По това време излязоха денс парчетата "Как си, амиго", "Цяла нощ". Толкова са ми носталгични, защото са адски модерни като саунд, клипове, визия, та дори и към днешна дата. Има една свежарска латино нотка в тях и лека меланхолия, особено в "Как си, амиго", която провокира нестихващи емоции в мен. Създаден съм да чувствам музиката по по-сензитивен начин. Чак понякога не мога да се понасям, но да ви кажа - от друга страна, се радвам, че е така.

Ритон наистина са специални и специфични. Те нямат еквивалент в родния шоубизнес, доколкото изобщо има такъв у нас, и като такива са изключително разпознаваеми. Смятам, че ги слушат и уважават хора на различна възраст. Таргетът им е широкообхватен.

На 30.05.2019 се състоя поредният им, но пореден просто като брой, концерт в зала 1 на НДК. Това бе първият техен концерт, на който аз присъствам. Чаках да дойде подходящия момент, в който ще съм си в София, няма да съм зает и ще съм с правилната компания. Е, случи се. И бях щастлив. Първо, нека ги похваля за сцената. Изключително ефектна и изчистена в същото време. Имаше си концепция, не бе разхвърляно. Бяха вложили много отново и си пролича. Допадна ми, че програмата бе така изградена, да се редуват нови и стари песни. Беше доста разчупено като идея. В същото време преходите бяха плавни. Излишно е да споменавам колко се радвам на познатите хитове като "Моят живот", "Накъдето ми видят очите", "Прегърни ме", "Болка от любов", "Някога, но не сега", "Изповед", "Джалма", "Елате ни на гости", "Лятото", "Дон Кихот и Дулсинея" и т.н. Малко ми липсваше "Купете сърцата ни", както и още някои, но то не може всичко в рамките на един концерт, а и те всеки път разнообразяват. И така трябва. Изкефих се неистово на микса с рок хитовете на Ангелите на Ритон и всички останали потпури. Сонористиката бе забележителна. Акустиката и басът - перфектни.

Новите им песни - всичките до една, са превъзходни по моя вкус. Текстовете на Драго Драганов са прекрасни. Никакви излишъци, нищо не натежава. Песни, които не оставиха безразлична публиката. Не са мудни, протяжни, елементарни. Напротив. Красиви са, съвременни, имат душа и съдържат онази неизменна шлагерна нотка. "Мамо" е удивителна. А "Счупеното носи щастие" ми стана любима от раз, тя грабва светкавично и безотказно. Има впечатляващ драматизъм в тези две композиции. Поздравления, Ритон! Поздравления и за това, че споменавате и уважавате всички автори през годините. Адмирации и към мен музикантите на сцената и най-вече към Алекс Нушев, създал всички аранжименти.

Бих искал да поздравя Катя и Здравко и за футуристичните и авангардни тоалети. Бяха фамозни. Аз съм човек, който държи на модата, доколкото ми позволява естестският ценз да го кажа, разбира се, но винаги съм се впечатлявал от стайлинга на Здравко. Бяха решени в изключително сценични тоалети, без да бъдат кичозни, запазвайки стила си. Считам, че те са модни диктатори в естрадния бранш. Освен това са добри и като хора - винаги са социално ангажирани и се включват в благотворителни инициативи. Така  бе и в този случай.

Ритон остават записани със златни букви в историята на българската музика. Две неразривно свързани в една завършена цялост половини. Със зрелостта на опита, енергията на младежкия дух, хумора на емоционалната интелигентност, уважението към колегите и публиката... те отново доказаха, че имат своя трон и почерк. "Чакаме ви с любов" - опусът на естетиката,  поезията, музиката и всички най-висши чисто човешки емоции. Благодаря ви, Ритон! Обич за вас, здраве и още много хитове и пълни зали!

Очаквайте видео клипчета от концерта.

Снимки: Страницата на Ритон във Facebook