31.03.2016, зала 1 на НДК. Ще запомня този момент. Третият голям самостоятелен концерт на Лили Иванова, на който имах честта да присъствам. Другите два пъти бяха в Арена Армеец и предпоследният спектакъл в зала 1 на НДК. Всеки път има музикални изненади и всеки концерт говори сам за себе си. Снощи усетих една сигурност. Сигурност, че знам какво ще получа и че отново ще бъда доволен. Но това съвсем не означава, че са липсвали елементите на сюрприз. Напротив. Новите песни, някои други от старите... и едни от предпочитаните утвърдени, без които не минава солова изява на гранддамата на българската музика.
"Защо не сме едни и същи", "Часове", "Молба" изненадаха приятно всички. "Невероятно", "Искай докрай", "Ако спра да обичам", "Рокля на цветя", "Искам те" са предпочитани и неизбежни. Едни от акцентите в цялостния пърформанс отново паднаха върху "За тебе бях", "Камино", "Щурче", "Реквием", "Без правила" и "Този свят е жена", взривили залата. Сравнително нови композиции като "Сърцето е чупливо" и "Поетът" също видимо вече са се утвърдили сред привържениците на Лили. Една от новите песни - "Вкусът на греха", бе изпълнена два пъти, с което обичаната българска изпълнителка заяви за пореден път статута си на професионалист от безграничен ранг. Когато не хареса нещо в изпълнението си, винаги търси причината в себе си и пее повторно, за да изчисти грешките - грешки, които може би понякога само тя усеща, но тя е максималист в добрия смисъл от начало до край. Нямаше нито един фалшив тон, нито пък проблеми със звука или такива от друго естество. Залата - разпродадена за отрицателно време и пълна, огласена от неспирни аплаузи. Другите две актуални предложения - "Този миг" и "Каданс", също бяха приети радушно. "Любовта е живот" участваше в програмата два пъти, като вторият път бе накрая, когато имаше бисове. Никога бисовете не оставят Лили да си тръгне току-така. Тя се връща няколко пъти, за да благодари на публиката си. И отново бе адски лоялна към музикантите си.
Микрофонът е на ON. Бутафория и буфосинхронада не се допускат. Ако очаквате пируети, фиести, аниматори и циркообразни артисти, както и увеселителни прийоми, по-добре се ориентирайте към друг тип изяви. Фокусът при Лили пада върху нея самата, песента и бенда. Посредством тях се постига целият ефект. И знаете ли кое е най-интересното и важното? Онова, което лично мен ме вдъхновява всеки път, щом потъна в дълбочината на звуковата богатство, което се създава на неин концерт? Внушителното и респектиращо канто. Тя се вглъбява в песента, но не забравя да поддържа и прекия контакт с присъстваща аудитория в съответната зала. И снощи не изневери на себе си. Лили се потапя в песента, преживява я, предава емоцията на хората и сякаш всеки път вдъхва нов живот на композициите си. Онова, което я прави заслужил артист-изпълнител, е не просто талантът. Талантът е безспорен, доказан. И не си мислете, че е само даденост от Бог. Необходимо е да се спазва хигиена на гласа редовно. Режимът. Режимът и дисциплината на Лили Иванова я правят уникален идивидуалист по линия на отношението, което тя демонстрира към себе си и последователите на своята музика. Има доста естрадни величия с добър тембър и бленда. Някои от тях обаче са част от многото. Защото не са намерили себе си. Други пък са се изгубили някога и някъде. Трети са се уморили и са започнали да обвиняват ту държавата, ту другите стилове, ту несъществуващи сили. Лили е като войник. Има, няма спонсори - концертите винаги са налице. Апаратура, осветление, ефекти, акустика, акомпанимент. Всички те правят атмосферата приказна. Всяко изпълнение е своеобразен разказ, възпроизведен с най-ефирното и мелодично звучене, съобразено с конкретно настроение на всяко парче. Надявам се на някой от следващите концерти да чуя любимите ми "От любов да умра", "Ако изчезнеш", "Предупреждение", "На сбогуване", "Маската", "Няма кой", "Дансингът на самотата", "Скитница" и някои от другите емблематични хитове, всички знаем кои са. В името на публиката и музиката Лили и някои автори трябва да се разберат, за да прозвучат за всички нас. От това всички биха спечелили. Но знаем - няма как в един концерт да се събере цялото творчество.
И на този концерт Лили не просто пееше. Тя сияеше, благодареше, дори се самоиронизираше. Призна, че сега вече се учи от младите. Разкри и колко е развълнувана. Всички тези приятни и фини закачки с публиката ни накараха още повече да се отпуснем и насладим на представянето на редица любими песни. Чудесен прощъпулник и на трио "ЛаТиДа". Страхотни бекинг вокали. На последните си концерти Лили се придържа горе-долу към модела 2 часа - 20 песни. Така спектаклите нито натежават, нито са неусетни. Тръгваш си с пълно сърце, наситени емоции и с желанието за още... до следващия път. И както се пее в "Присъда" - "Последната ми дума ще е песен". В такъв случай знаем, че на Лили ѝ предстоят още много думи за изпяване - пожелавам тези думи да са още по-красиви и да докосват все повече хора напред в годините. Музикалната следа, която тя пресъздава, е една непреходна история, оставаща да звучи във времето и винаги се допълва от нови и нови звуци, стълпотворения от почитатели и признания у нас и по света.
