събота, 6 октомври 2018 г.

НЕВЪЗМОЖНО



Невъзможно е. Да сме заедно във руини от счупени копнежи.
Невъзможно е. Да търсим смисъл във отегчителни брътвежи.
Невъзможно е. Да спрем страха и всичките лавини от съмнения.
Невъзможно е. Да реабилитираме моралните си престъпления.
Невъзможно е. Да опитомим природата си непридвидима, сложна.
Невъзможно е. Да изтръгнем вълненията си трескави, подкожни.
Невъзможно е. Да пренапишем миналото, от него да сме неуязвими.
Невъзможно е. Да махнем свойте маски недоловимо-предвидими.
Невъзможно е. Да избегнем цялата порядъчно възпитана поквара.
Невъзможно е. Да не отпием от житейската горчиво-сладка отвара.
Невъзможно е. Да придобием силата на бури, вулкани, потопи.
Невъзможно е. Да рециклираме грехове, да заживеем без окопи.
Невъзможно е. Да вярваме в случайности и на съдбата да се смеем.
Невъзможно е. Невъзможно е и един без друг сами да оцелеем.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

СЪЗЕРЦАНИЕ


Стоя пред теб, едно вълшебно, тихо очарование.
Дели ни стената на ефимерно, крепко съзерцание.
И час по час потъвам в съзерцанието така наивно.
И се унасям в диханието му отмерено, приспивно.
Затварям си очите и в тях нахлува топла виделина.
Пренасям се на кътче в безкрайна райска равнина.
И щом очи отворя, разкриваш ми се пласт по пласт.
Ще пазя теб във съзерцание, само това е моята власт.


Снимка: deviantart.net