Слово, ти, мое
слово – гарант, оръжие за всички времена.
Всяка твоя дума
носи спомен, вяра, радост, ала и тъга.
Когато пиша, аз
ликувам, обичам, плача и се прераждам.
Когато в думите
се губя, тогава стари страхове се обаждат.
Изтръпвам, щом
със теб засегна някого. Гневът ти е опасен.
Усмихвам се,
когато почеркът ти е правдиво-безпристрастен.
Попитаха ме за
целта ти, като случайна ли да я представя.
Слово мое,
благодаря ти, мастилена диря искам да оставя.
