събота, 8 декември 2018 г.

МАСТИЛЕНА ДИРЯ


Слово, ти, мое слово – гарант, оръжие за всички времена.
Всяка твоя дума носи спомен, вяра, радост, ала и тъга.
Когато пиша, аз ликувам, обичам, плача и се прераждам.
Когато в думите се губя, тогава стари страхове се обаждат.
Изтръпвам, щом със теб засегна някого. Гневът ти е опасен.
Усмихвам се, когато почеркът ти е правдиво-безпристрастен.
Попитаха ме за целта ти, като случайна ли да я представя.
Слово мое, благодаря ти, мастилена диря искам да оставя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар