Има хора, които те завладяват с присъствието си, а още повече - с личната си история. Драматургията на живота им те респектира и стъписва. Откровеността им... Тя изпълва всеки техен жест, мимика, дихание. И те кара да им повярваш. Дори в дълбочината на погледа им се долавят остатъчните чувства на болезнени преживявания, които са ги белязали. Зад усмивката им прозира борчески дух, цената на който е прескъпа. Понякога даже е цената на собствения живот... А животът - той впрочем няма търговска цена, в каквито и величини да го измерваме. С един замах може да ни надвие и да ни накара да му се подчиним. Може да ни уязви по най-бруталния начин. Може и да ни извиси духом. Може да направи с нас каквото си поиска. Затова винаги трябва да живеем смирено, благодарно, без да провокираме висшите сили, опитвайки се да доминираме над тях. Нашето могъщество има обхват и той не е безпределен. Господ ни е дал достатъчно власт да се разпрострем. Когато започнем да злоупотребяваме с нея, ни наказва. Господ е тази сила, пред която всички благоговеем. Дори най-закоравелият престъпник, самозванците, парвенютата, бунтарите, всичките видове активисти, дезертьорите, атеистите... Всички, всички. Въпросната сила може да бъде назована всякак. Всяка религия стъпва на индивидуален подход, молитви и символи, за да може всеки свободно да се самоидентифицира както пожелае. Религията не задължава. Тя е форма на принадлежност, но и право на свободен избор. Иска ми се да вярвам, че религиозните направления са създадени, за да намираме упование в свръхестественото, а не за да ни разделят и противопоставят. Затова се надявам и някой ден да узреем достатъчно, за да проумеем, че няма да нужда да обезличаваме характеристиките на отделните религиозни системи. Има нужда обаче да ги обединим така, че да служат в полза на общото благо на човечеството. Защото Силата е една. Това е разбрала и Ваня Червенкова. Феноменалната Ваня Червенкова.
"Кодово име: живот" - така е озаглавена новата книга на бизнес дамата Ваня Червенкова. Една дама от сой, от плът и кръв. Жена с твърд и неотстъпчив, властен дори характер, но сърцата и отзивчива без остатък. Признавам - симпатизирам на Ваня отпреди появата на тази книга. Вторият сезон на Вип Брадър, в който тя участва, ни я представи в нова светлина. Несъмнено е като преродена. Нейната персона е изключително многопластова. Преминала сякаш през деветте кръга на ада, тя преживява катарзис и преоткрива добродетелите. Оттук нататък до края на живота си съм сигурен, че Ваня Червенкова ще е посветена на благородни цели и на връзка с онази Сила, наречена Бог. Именно в нея е основният акцент на "Кодово име: живот".
Покушението над нея през лятото на 2003-та година е изпитание, през което малцина биха преминали. Явно ѝ се дава втори шанс за земен живот. Преди това обаче лекарите, тук на земята, се борят за него, а тя се трансформира в безплътна душа и среща Светлината. Среща се с Бог, за да даде отчет за извършеното до тогавашния момент. Може би това е предупреждение. Кой знае? И в други книги сме чели за пациенти, поставени под хипноза, които съумяват да се върнат назад във времето и да проследят какви са били в предишните си животи. При Ваня се случва по друг начин. Страховито-смразяващ... и в същото време уякчаващ, защото я покосява като гръм. Разбираш, че всичко, което си вършил, вършиш и ще вършиш има причина и следствие и се регистрира някъде в пространството. Несъмнено носим отговорност за всяка една своя дума и постъпка. Мисълта ни, дори възникнала наум, би могла да се материализира. Не живеем в сфера със стъклен похлупак, не можем да изолираме страничните ефекти. На нас ни влияят и ние повлияваме. Затова трябва да се внимава. Разбира се, земните хора сме грешни и може би е химера да се стремим към съвършенство, ала всеки един опит да бъдем по-хуманни се възнаграждава от Всевишния. Забележителни са препятствията, които са калили психиката на Ваня Червенкова. Тя ни среща индиректно с Бог и ни кара да се запитаме... достатъчно ли праведно живеем? Прощаваме ли си достатъчно, благодарим ли, оказваме ли си съдействие и взаимопомощ? Еволюираме ли наистина, или имитираме това начинание?
В книгата се съдържат множество съвети и факти, пречупени през призмата на опита на авторката. Самата тя е изчела разнообразна литература относно мястото ни в пространството и времето и зараждането на цивилизациите. За да настъпи днес, когато след толкова удари Ваня се научава да живее мъдро. Със същия авантюристичен дух, но по-осъзната. Съвсем като на шега стартира свой бизнес в началото на 90-те години, когато всички в държавата, включително и редовите граждани на заплата и стандартна работа са на прицела на зародилите се групировки, вербувани за такива от Държавна сигурност. Желязната лейди Червенкова развива свой бизнес с алкохол, минерална вода, студен чай, износ на части за танкове за чужбина, както и друт тип услуги. Вероятно застрашава интересите на някои играчи, които насочват мерника си към нея в един момент. Нима няма място за всички в една България? Преразпределението на частни бизнес интереси и територии няма как да не вземе жертви. Без значение колко си лоялен като партньор и работодател. Ваня понася кръста си. Над 10 на брой входно-изходни рани бележат завинаги тялото и душата на бизнес дамата. Тя прощава на нападателите. Разбира, че трябва да го направи. Тях ще има кой да ги съди. Всеки от нас ще бъда съден и възнаграден за нещо някога под някаква форма. Нищо във Вселената не е безнаказано. Както няма и ненаказано добро. Да, липсва справедливост понякога, когато я очакваш. За да те овъзмезди по-късно.
Изповедта на Никол - дъщерята на Ваня Червенкова, е впечатляваща. Идеята е тя да каже всичко от свое име, от първо лице дори като свидетел на всички онези кървави престрелки и възстановителния период на майка си, без Ваня да редактира каквото и да е от спомените на детето си. Създава се усещане за автентичност. Сякаш си на местопрестъплението. Никол звучи възможно най-зряло за възрастта си. На нея ѝ се е наложило рано да порасне и да влезе в света на възрастните, където игрите не са никак безобидни. Тя разпределя всеки ден повече от 40 лекарства на майка си и е плътно до нея. Грижата, която оказва, помага на Ваня да се изправи на крака.
Следват страници, които ни отнасят в световете на науката и религиите. Сведения за артефакти, дефиниции на религиозните предпочитания, статистики - всички тези изведени понятия и констатации не са просто за образоване. Те са индукция на възприятията ни за света. Затова от тази книга разбираме и колко е важно да се образоваме още и още. Миналото ни помага да разберем бъдещето.
Интересни са главите за детството, за съзряването, за мъжете, за приятелските предателства, рецептата за каляване на тялото и духа. Достолепието на Ваня Червенкова се проявява в нейния силно изразен феминизъм, в нейната автономност и в нейното чувство за чест. Разказите за магиите са особено поучителни. Предпазват ни, карат ни да се замислим и да внимаваме. Енергията е нещо много важно. Всеки е ставал обект на завист, но когато си навлечеш нечия магия, ставаш доста по-застрашен. Този тип намеса се връща съм създателя си, обаче пречи и на тези, към които е адресирана. Затова е необходимо да се наблюдаваме и да взимаме мерки навреме. И най-важното - сами да се справим. Когато обезоръжаваш злото, както тамянът дявола, съумяваш да излезеш невредим.
На гърба на книгата във вид на анотация са представени няколко препоръки. Те представляват съобщителни, дори императивни изречения като жизнено кредо. Най-любима ми е следната сентенция: "Разбрах, че някои мечти е по-добре никога да не се сбъдват, а други - сами знаят кога да ни споходят". В този постулат се съдържа главната поанта на произведението. Ние вървим по пътя си, само че сме и направлявани. Понякога трябва да действаме, понякога трябва да се оставим в ръцете на съдбата. Колкото и да я заобикаляме, тя пак ще ни застигне. Кармичното не можем да премоделираме или избегнем. Няма смисъл да се борим и за изгубени каузи. Мъдрият е търпелив. Време за разплата идва винаги. Не сме всемогъщи. Силни сме сами за себе си и заедно, ала до там, до където ни се позволи.
На какво ни учи "Кодово име: живот"? Времето лекува. Греховете се наказват. Приятелите са нужни, предателите - също. Доброто и злото са бумеранг. Раните от куршуми са преодолими, душевните рани - нелечими и незаличими. Храмът е в душите ни преди всичко. Бог отговаря на определени молитви и ни възлага конкретни изпитания - и в двата случая според необходимостта. Промяната идва отвътре. Мракът е най-осезаем непосредствено преди появата на зората. Трябва ни смирение, а не примирение. Любовта е най-висшето навеки изцеление.
Ваня получава своята индулгенция. И ние можем да започнем да работив в тази посока, без да се налага да се стига до фаталното, за да го проумеем. Ваня Червенкова... Тя остава пример за стоицизъм, нравствено реабилитиране и одухотвореност. Все пак нямаше да получим този наръчник за живота, ако не беше преминала през тези свои трудности. Всъщност ние не получаваме готов наръчник и готови формули. Ние получаваме един личен разказ, който може ни помогне да открием своята роля, своята мисия и вярата, че хората, макар и грешни, сме достойни същества с разум и воля.
