Война и мир

 Няма да анализирам романа на Толстой, нито ще създавам ода за Русия. Може би всеки сам ще си отговори защо съм избрал това заглавие. Не е случайно, че пиша и поствам тази статия в блога си в Деня на християнското семейство.

  Интеграция или сепаратизъм ни предстоят? Това сега е въпросът. На прага на 2016-та правим равносметка за 2015-та. Но не умилени от наближаващите празници. Макар че навсякъде е украсено прекрасно, май на мнозина не им е до Коледа. Случиха се събития, които шокираха човечеството. Събития, чиито огньове опожариха мира. Огньове, подклаждани с години. За да ескалират сега в брутален пожар. Този пожар няма име. Но има цвят, много цвят. Понякога кървав. Опитите за потушаване не измиват срама. Да си служиш с насилие в 21-ви век е най-малкото признак на необразованост. Мислех, че сме стигнали до етап на самоосъзнаване, в който сме загърбили миналото. Но има умове, които не спят. През цялото време са се подготвяли за отмъщението си, а други са ги подстрекавали в пъклените планове. Разчистване на стари сметки и териториални апетити в бъдеще внасят смут в картината на съвременното ни статукво. Вместо да сме по-хармонизирани от всеки друг век, ние започваме нови властови делби. След Париж и Брюксел бе под заплаха. Казват, че "Ислямска държава" подготвя нови стратегически набези и обсада след Нова година. В Близкия изток от години има натрупване на ведомствени неразбории. Вътрешните конфликти обаче сега не са в обсега на вниманието. Не става дума за споровете между Израел и Палестина. Нито за сваления руски самолет и мътните причини около трагедията. Конфликтът не тръгва и от случая с "Шарли Ебдо" и казуса с карикатурите срещу исляма. Ислямистите са много радикални, експанзивни и всички, които не са с тях, са против тях. Не толерират неверници и друго вероизповедание. Безкрайно са предани на своето, но това е сляпа вяра. Не се знае как биват възпитавани от ранна детска възраст и какво им се пропагандира във вероученията. Този екстремизъм прераства в антагонизъм и джихадизъм и взима невинни жертви, защото когато опрем до оръжието, мисълта отстъпва назад и дава воля на спусъка. А кой ги снабдява с оръжия всъщност? Кой ги спонсорира? Дали приходите са само от петрол, данъци и въздушни удари? След безогледните мародерства в Париж трябва да ни е ясно едно. Не говорим само за геополитически интереси. Снимките във фейсбук в знак на съпричастност нито ще върнат жертвите, нито ще спомогнат за намиране на изход от междуособиците.

 Военната организация под наслов "Ислямска държава" ще става още по-престъпно организирана и мощна. Подкрепленията, които тя получава, й дават ентусиазъм да развива движението си с все по-груби средства. Безхаберието на Запада по отношение на двегодишната сирийска гражданска война даде картбланш на ИД за свободни и безпричинни посегателства. Интересно защо обаче някои от тях са насочени срещу журналисти, доброволци, филантропи, хуманитарни дейци. 2003 е годината, в която разклонение на "Ал Кайда" води до формирането на ИД в Ирак заради щурмуването на американците, свалили от власт Саддам Хюсеин и части от местната власт в лицето на определени сунити. Това отключва вълна от недоволство и съпротивление, което обединява съмишленици и последователи на политиката на Хюсеин да предприемат действия по създаването на движението "Ал Кайда в Ирак", впоследствие преименувано на "Ислямска държава в Ирак и Сирия". Ирак, Сирия, Ливан и Палестина днес са ръководените и завладените от сподвижниците на организацията ареали, върху които се изгражда своеобразен халифат. Сирийската провинция Рака е огнището, отправната точка на джихадистите. Техният топос. Турция и Ливан ги снабдяват с оръжия. В отговор военните действия могат да бъдат парирани с други такива, но това ще направи играта безконечна и разгромителна. Защото доктрината оцелява и дори да бъде посечена технологично с въздушни атаки и насилствени методи, ще продължи да тлее чисто ментално. Конфликтът е нещо повече от ниво мюсюлмани срещу шиити и фундаментализъм. Конвергенцията е неизбежна. Стига да не обезличи народопсихологиите и да не размие границите. Всъщност какво са границите? Някакъв вид бариери, ограничения. Съвременната цивилизация се нуждае от и от демократична, и от социална нотка на равноправие. Не на ететизация, нито на приватизация. Нека има рестрикции, но да не бъдат въвеждани като крайна мярка, за да не се подсилва агресията. Пасивната и вербална агресия бързо прераства като онази по филмите. Превантивните мерки би следвало да се изразяват в защита на човешкото право и в прецизиране на правата и задълженията на гражданите на ЕС. Повече неправителствени организации, подкрепящи действия по сътрудничество между държавите. Изчезване на терористичните групировки и на всякакви закодирани и явни знаци по подстрекаване към екстремизъм. Това е пътят. Има начини. Постига се трудно, защото към всекиго трябва подбран подход. Преди всичко сме хора с индивидуалност и лични потребности, след това се идентифицираме с обществото, където спадаме.

 Другата контратеория е, че САЩ създават и подкрепят тайно ИД като поръчители. Защото американците имат апетити към Европа, искат да отслабят силата й и да я премоделират така, както са се намесили в Ирак, и не само. От друга страна, виждаме закани за разруха от страна на ислямистите и към САЩ,  Турция и Германия. Явно стрелят напосоки и не признават съюзници - или пък всичко е сценарий, съшит с бели конци, за заблуда на врага. Не се знае кой каква роля изпълнява в този екшън филм с толкова лобни места. Абстрахирайки се от англосаконските, американските и заверите на ЦРУ, можем да знаем само, че всичко има причина и следствие, като причините имат солидна предистория, а не са внезапен емоционален акт без резон. Питам се обаче, къде е ролята на ООН и на международните конвенции и спогодби, гарантиращи мира и сигурността? Или и там има лобистки интереси? А какво да кажем за Ангела Меркел? Германският канцлер, който си правеше фамилиарни селфита с бежанците? Потокът на мюсюлманите не бе овладян. Тя постъпи повече от дипломатично и отвори границите си за общото добруване, но всъщност на тези граници трябваше да има повече ред. Тя не предвиди корените на злото и суровата алиенация, която са претърпели въпросните номадоподобни. Не го казвам с цел обида, а в битов аспект. На база на конкретни изисквания трябваше само определени бежанци да постъпват, а не неконтролирано да се изсипват в една нехомогенна диаспора. Може би понеже Меркел дълго време бе обвинявана в нерешителност, тя си позволи все пак известна дързост, която обаче й костваше разклатен рейтинг и конфликт между християтдемократи и христиансоциалисти в Германия. Макар и нарочена за упражняване на "морален империализъм", тя не се огъна. Тя възприе избора си като хуманен акт на мултикулурно съжителство и справяне с кризисната дипломация. Работи фрагментарно и парче по парче сглобява пъзела. Благодарение на научната си грамотност, емпатията и морала си тя взе решение, което противоречията не успяха да позволят да редуцира коренно доверието в личността й. Защото мнозина не са съгласни с избора, но те продължават да имат вяра в нейната особа. Ако всички бяха постъпили като Унгария в този момент, това щеше да доведе до нови изблици. И все пак - по-регламентирано задгранично допускане е платформата, върху която да се работи. Въпросните бежанци е необходимо да се регистрират, легитимират, да декларират определено ниво, позволяващо им да преминат в дадена страна. Тези хора може би са малко объркани. Сред тях има и безобидни. Те не знаят къде е домът им, кои са, кому принадлежат, какво им предстои… Кой е застрахован от това? Трябва да си даваме шанс и време. Съдникът е само един и сме подвластни на него. Наречете го Бог, съдба, природа, Веселена – или всичко това заедно. Ако едната везна натежи прекалено, значи е дошло време за уравновесяване на теглилките. Съществува баланс. Когато е най-тъмно, предстои светлината. Когато ни разтърси катаклизъм, настъпват мирът и покоят. Светът не е черно-бял. Но с епохите и вековете се натрупват въпросителни.

 И да заключим - дали ще има, или няма да има война... времето предстои да покаже. Дали Русия ще е победителят, дали Европа ще опустее, дали химическите оръжия ще ни залеят... Предвижданията на Ванга звучат зловещо, но всичко е в наши ръце. Човечеството е на прага на нов етап от развитието си и бъдещето ще даде отовор в каква посока сме тръгнали. Само едно зная - войната и тероризмът не са предимство на силните, одухотворените и чистите. Понякога ни е потребен катарзис, но нека той не е във вид на война, а по мирен път. Колкото и ценностите ни да са далечни и неприемливи за тези от Арабския свят, ние не им мислим злото. Бог е един, с различни имена. Идеологиите са различни. Всеки избира в какво да вярва и как да защити вярата си. Религията е религия, когато е в сърцето и е без корист. Светът ще стане едно по-добро място, когато проумеем, че покаянието и смирението ще ни спасят. Иначе ще отговаряме пред Страшния съд някой ден и на онзи, комуто служим.

За National Geographic

Вече много печатни брандове заливат пазара. Във времена на конвергенция, стагнация, монополизираност са малко заглавията, които оцеляват. Още повече, че печатът бива третиран с все по-мощна сила като отживелица. Глобалната мрежа се е виртуализирала и хората отбягват хипертекстуалността на печата, а търсят по определени параметри, които ги улесняват конкретна откъслечна информация. Общо-взето, българският читател/реципиент е станал до известна степен подпомогнат от масмедиите и от Негово величество Интернет, който сам по себе си е среда от медии. Да, има програми и приложения за удобен прочит през телефони и други средства за масовата комуникация и осведоменост, но все пак нищо не може да замести хартиеното четиво. То е класика. Всички известни печатни продукти имат свой интернет портал, където качват и архивират публикациите си. Ще възникват все по-интерактивни методи и проводници на повествование на информационно-публицистичните потоци. Просто всичко ще оживее във виртуалността и ще обслужваме духовните си потребности дистанционно. Което понякога нарушава целостта на възприятията при прочит. И все пак, някои издания остават вечни и незаменими. Защото са бутикови, луксозни, лимитирани, първоизточници, богато илюстрирани и са наложили авторитет, актуализиране, релевантност. Години наред вестникарските репове биват украсени от кориците на едно от най-култовите списания в човешката история и тази на журналистиката в частност – National Geographic, които от 1888 г. са развили своята дейност и телевизионни, в интернет и чрез различни свои приложения, мултимедия, абонаменти и електронни магазини. Тематичното богатство – География, История и всички останали застъпени науки и сфери, дава възможност за широк обхват на аудитория с разностранни интереси. Дава се възможност на читателите да бъдат и автори чрез написването на собствени пътеписи и участването в своеобразни конкурси. Археология, Биология, Геология, Екология, Космонавтика, Култура, Медицина, Общество, Палеонтология, Физика, технологии са другите тематични ресори и области на знания, които биват засегнати в нови и нови трудове, поместени в списанието. Винаги ще имаме нужда от Науката. Списание, които възпитава вкусове, традиции, ценности. Списание, което държи ниво, имайки свой облик. И което просто доусъвършенства дейността си, без да я комерсиализира или подчинява на безроботно обслужване на нечии политически холдинги и тръстове. Научно-популярен проект с умерени принципи и несъдържащо арена за пропаганда. Нека не забравяме и ролята на NGS – Националното географско дружество, които с приходите си само финансира научни изследвания. Което е по-скоро мултикултурно, защото обединява народи, бит и нрав. Прави усвояването на знания по-хедонистично и ангажира мисълта на човечеството с всички злободневни и естественоизпитателни въпроси. Посвещава в концепцията си и децата и създава един времеви мост за пренос на общообразователни предмети и обекти на разследване. Над 60 милиона читатели, 440 милиона домакинства зрители на 38 езика в 171 държави.