Лятото на
2018-та е белязано от появата на много нови заглавия в книгоиздателския бизнес
у нас. Това не е особено типично за отпускарския сезон по принцип. Оглеждах
щателно всяка нова книга с надеждата да спра вниманието си на някоя конкретна.
В един момент фокусирах "Малък живот" на Ханя Янагихара, финалист за „Ман-Букър“ 2015. Казах си:
"Каква ли пък е целта на едно такова заглавие?". Заинтригуван,
прочетох резюмето и някаква натрапчива мисъл ме подтикна да си я взема. Въобще
не знаех с какво се захващам, въпреки че след "Татко", "Живот
назаем", "Аз още броя дните" и други подобни имах още емоционален ресурс, за да поема тежестта и
на още поучителни и трогателни
произведения. Една истинска
добра книга, колкото и това да
е относително като понятие това словосъчетание и колкото и литературно недефинирано да е
- е книга, в която се съдържа поне частица драма. Както е и в живота - чрез
страданието се каляваме и достигаме до нравствени прозрения. Нищо против лековерните творби. Но тяхната семантика
не е моето верую. Слава Богу, че пазарът предлага право на избор, нали?
Малкият живот
не означава незначителен такъв. Малък е, защото в рамките на безвремието един
човешки цикъл е само кадър,
отсечен звук, секунда дихание, примигване, опит за летене. Малък, защото
изглежда, че имаме цялото време на света, а разполагаме с частична роля в някой
от всичките епизоди на световната история. Грешките правят живота ни малък. Ние
се учим в движение. Спъваме се през крачка, две, за да се научим как да ходим
правилно. Ходенето в живота е като да ходиш по въже. Ако не пазиш баланс, падаш
и се връщаш в изходна позиция. Всяко падане те отрезвява. Няма как да се движиш
само в права, възходяща линия. Не можеш да избираш родителите си, произхода си
и ранното си детство. Знаеш, че си се родил с някакви дадености. Разбира се, не
всички от тях са лоши. Добрите ще направят живота ти смислен, ако откриеш
призванието си, но той все пак ще остане все така малък, крехък, уязвим. Малък
живот. Но твоят живот!
Джуд...
Опорната фигура в романа. Джуд има още трима свои основни приятели. Всички те
съставят фигуралната композиция на творбата като четири ярко обособени
квадранта. Отделни, но и взаимносвързани и психологически издържани. Малкълм, Джей Би и Уилем ме научиха на
много за единия месец, в който изчетох книгата. Но Джуд... Джуд ме накара да
погледна по-надълбоко в себе си. С него имаме сходни страхове и копнежи в дадени аспекти. Той е изпълнен с безконечен
потенциал, който подлага на постоянни съмнения и самокритичност -
доказателството, че колкото си по-интелигентен, толкова си по-скромен. Говорим
обаче за онази скромност, която краси човек. Която му вменява реалистичната
представа, че той е просто човек и е преходен. Джуд е изпълнен и с грешки и грехове, за
много от които не е имал избор и те са предопределили живота му от ранно
детство. Няма да ви разказвам повече в случай, че решите да се потопите в света
на "Малък живот". Само ще ви уведомя, че Джуд може да се окаже вдъхновител за мнозина. Той е свръхчовек въпреки
греховете и слабостите си. Надмогва голяма част от своите предубеждения.
Бори се с живота като хищник, без това да го превръща в лош човек. Тялото му го
предава година след година. Той сам дори отнема от жизнените си сили, за да се
сражава с въображаемите хиени - тревогите си, плод на неговото съзнание и
подсъзнание. Съзнанието е сложен логаритмичен
комплекс от вродени и придобити компоненти. Джуд се изгражда като
стойностен приятел и професионалист, но миналото му го преследва и в съня. Чувствам се
сякаш длъжен да не ви
разкривам допълнителни подробности от
миналото му. Чувствам, че нямам правото да говоря за това като нормална констатация, а и целта не е да преразказвам. Ако вие решите да узнаете
- "Малък живот" е на ваше разположение. Тогава и вие ще се усетите
някаква необяснима потребност да опазите тайните на Джуд, да заживеете с
болката му, ще ви се прииска дори да му помогнете някак. Ще се окажете безпомощни като него в дадени моменти...
Приятелите на
Джуд имат свои професии - Малкълм е артихект, Уилем е актьор, а Джей Би -
художник. Джуд пък е юрист. Толкова пъстроцветни, нехомогенни и в същото време
толкова допълващи се като образи. Романът разгръща живота им от студенските
години до самия финал. Всеки персонаж е изграден с плътност. На места авторката
е дескриптивна, но книгата
има нужда от тези описания, за да се вникне по-детайлно в душевността на
героите. Многообразието от случки, факти, диалози, места и състояния рисува една
правдопособна картина от съвременния живот. Впечатление правят акуратните познания
от правото, архитектурата, киното и медицината, за които Ханя Янагихара
благодари на свои партньори. Къде е обаче поантата, и параболата кой е
лайтмотивът, бихте попитали? Ще оставя и тази задача на вас. Книгата го
позволява. Допуска всеки от нас като читател сам да открие къде се корени
есенцията, която да извлечем. Убеден съм, че някои кандидат-читатели биха се
стресирали от тематиката за сексуалната ориентация, но бих ги посъветвал да
игнорират предубежденията си в
случай, че страдат от такива. Става дума за много повече от това, какви
са сексуалните предпочитания на героите. Те са хора с постижения, стремежи,
спадове, лична философия.
Животът им е малък, но и голям, защото те се хвърлят в обятията му витално. Те
не са безучастни, беизразни. Те са самостойни единици и едно цяло.
Защо Джуд е
момчето, което изглежда като оста, около която се върти романът?
Той е най-загадъчен и многопластов.
Грижливо укрива тъжни и страховити спомени от началните си години, когато е бил
принуждаван да извършва определени деяния, от които после опитва да се пречисти. Ще му се наложи да се разкрие. Няма да има
избор, ако иска да задържи приятелите си и любовта на живота си, която се
оказва точно един от тези приятели. Много морални казуси залягат в
произведението. Темата за сексуалната ориентация е задоволително приемливо третирана, което е малко непривично.
Знаем, че въпреки модерните нагласи за общоприетост все още битуват едни предразсъдъци, каквито
фигурират например в сюжета на феноменалния филм с блестяща актьорска игра от 1993-та
"Филаделфия". И все пак, Ханя Янагихара ни спестява драми и оценки
около сексуалните увлечения и природата на героите в този план, което е вид
утеха. Нужда от подстрекаване към хомофобия няма. Това не е избор.
По-скоро се залага на темите за ролята на светската и духовната власт, за
покварата в църквата, за приятелските пристрастия, за насилието и блудството,
за осиновяването, за секса като разменна стока, за душевния бич, за
остаряването, за различните видове заболявания и смърт, за правото на живот и себеотрицанието... До тук ще спра.
Някъде из
страниците, сред някоя от репликите на героите, се споменаваше, че в
юриспруденцията няма правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. Едно е
какво се случва, друга е как се чете и прилага законът, а някъде измежду това
стоят редица обстоятелства, които правят живота всякакъв, ала не и черно-бял. Колко често
истината е общовалидна? Рядко, нали? Въпреки че "Малък живот" разбива
митове и легенди, тя оставя с убеждението, че има сродни души и приятелство,
любов, които надживяват времето. "Малък живот" разплаква, назидава,
амнистира. В един момент свикваш с нея и чувстваш, че историята ще продължи
вечно. Сякаш става дума за твоя живот. Сякаш привикваш към някаква болезненост и я приемаш за необратимост. Но
краят все някога идва и поне в случая не е като от приказките. Споменах, че
не се откривам в лековерни четива. "Малък живот" си подсказва за трагедията
в себе си. Но никой от вас, повярвайте ми, не е подготвен за обратите, с които
тя ще го сблъска. Така че, за да стигнете до края, трябва да започнете от
началото. И да имате търпение. Така
е и в действителността. Има тръпка в това,
нали? Тъй като, наред със сътресенията, сме награждавани и с победи и радости.
Мисля, че в даден етап от живота си всеки има поне малка нужда от книга като
"Малък живот". За да осъзнае
ролята на емпатията, физическото и духовното, етапите на съзряване и
траекторията, която бележим.
Благодаря ти, Ханя!
#bestseller #alittlelifebook
Няма коментари:
Публикуване на коментар