УЗО И МОРЕ

Сядам вечер край морето. И потъвам във уюта на безвремие.

Романтично е небето. Чаша узо ми показва мойто отражение.

Самотна котва в дълбините. И поглед в необятна морска шир.

Прекъсват тишина вълните, разливащи се мимолетно и безспир.

Отпивам глътка минало. Разчиствам стари сметки и давя мъка.

Морето е изстинало. И мойте чувства ми напомнят за разлъка.

Бризът гали сетивата. Последна чаша и сметките са вече чисти.

Намери покой душата. Потънаха в морето непотребните мисли.

Лили Иванова озари и огласи достолепно Античния театър

На 11.09.2016 Лили Иванова изнесе поредния си уникален спектакъл, този път пред очите на пловдивската си публика в неповторимия Античен театър. Това е четвъртата изява на недостижимата българска изпълнителка, на която присъствам. Защо я определям като недостижима ли? Защото в моите очи тази жена притежава изключителна дисциплина, която е в постамента на нейния успех редица години. Трябва да служи като еталон. Много иначе талантливи творци не са разбрали, че голият талант не е самодостатъчен. Публиката не прощава груби грешки само защото си талантлив. Лили има пословично чувство за самосъхранение и извънредно такова за уважение към публиката и екипа си. В момента продължава нейното ежегодно турне в страната и го доказва за сетен път.

Концертът в Античния театър бе вълшебен. Тази дума за мен изразява магията, която почувствах на 11.09. Както знаем, Пловдив кандидатства за европейска столица на културата. Това е причината за интензивното развитие на града в последно време. Осъществиха се немалко рентабилни инвестиции в определени сегменти на древния и вечен Пловдив. Античният театър е един от културните и исторически символи в България изобщо. Мероприятията там минават при особено въздействаща атмосфера. Досега съм бил в зали на концерти на Лили. Този път обстановката на открито позволи да пречупя сетивността си под друг ъгъл. Знаете, в края на лятото човек се чувства меланхолично, носталгично именно поради самия му край и граби с пълни шепи от всеки един миг. Времето бе приятно. Небето - красиво. Сцената - отново стилна, без излишни ефекти и украшения. По време на музикалните изяви на гранддамата на българската музика се пее и свири на живо, без компромис. Върху това падна акцентът и сега. И отново взаимното уважение между аудитория и изпълнител взе превес. Лили на няколко пъти влизаше в пряк диалог с публиката, с което затвърждаваше впечатлението, че е близо до нея. Тя не обича думата "звезда", не обича да се качва на звездолета и да ръси прах. Тя е звезда в нашата малка България точно защото не гледа хората отвисоко, не ги дели и не предава родината си. Обърна се към всички страни, поздрави ни. Това е нейният реверанс и признателност. Програмата бе позната за мен, но още по-величествено представена. Изпълниха се както последните ѝ парчета, които публиката вече знае, така и утвърдените във времето. По традиция безумно ме докоснаха интерпретациите на "Сърцето е чупливо", "За тебе бях", "Камино", "Реквием", "Присъда", а на "Рокля на цветя" и особено на "Без правила" енергията бе повече от жизнерадостна. Финалът бе поставен от емблематичната "Щурче" и много, много бисове... 

Лили показа, че е великодушна и сърцата. С цялата почит, която демонстрира към разнородния си таргет. С точността си. С диалога с присъстващите. Със самоиронизирането и духовитостта си дори на моменти. Дори с това, че свали обувките си. И с безупречно детайлния си пърформанс. Всеки път тя пее песните си по различен начин, и всеки път все по-овладяно. Защото ги преживява пак и пак и им вдъхва нов живот и прочит. Пред Лили има още много път. Нейният поглед е в бъдещето. Миналото е нейният опит и урок. Настоящето е заявка за бъдещи перспективи. Това е Лили Иванова. Вечна. Титанична. Достойна. Стриктна. Благодарна. Желязната лейди на българската музика.

ОБИЧ БЕЗ РЕСТО

Обичай ме без уговорки и условия! Ще те обичам и аз така!

Обичай ме без празнословия! Ще преоткриеш в мен света!

Обичай ме изненадващо! И всеки ден превръщай в чудо!

Обичай ме грабващо! Не тихомълком, а пламенно и лудо!

Обичай ме до плюс безкрайност! Не го прави по задължение!

Обичай ме без грам потайност, в хармония и без напрежение!

Обичай ме напук на догмите! Разкъсвай с поглед всеки враг!

Обичай ме извън нормите! В сърцето ми за теб намирай праг!

Обичай ме винаги, не често! Копнея чувствата да са константа!

Обичай ме алтруистично и без ресто! Обичта е нашата поанта!

НАПУК

НАПУК

На много хора бъркам във душите. Злобата им пагубно прозира.

Без причина съм им трън в очите. И мислят си, че не подозирам.

Но причина има, до болка ясна. Побърквам ги отвътре цялостно.

Излъчването ми ги дразни бясно. Видят ли ме, им става тягостно.

Не ме заставяйте да наведа глава! Не моля и не вися на колене!

Не ми пречете да се боря за правда! Енергията ми ще ви помете!

Лакейството е идеалът на пълзящи. Летящите не просят внимание.

Достойнството е мойто щастие. А истината все е моето призвание.

Като човек съм горд, честолюбив. За масите това ме прави дребнав.

Духът ми е неопитомен и див. Характерът ми - непоклатим, корав.

Защо ви е със стадо да се сливате? Не ще ви понесе унификацията.

Живейте пъстро и свободно дишайте напук на цялата дискриминация!

НЕПОВТОРИМО

Неповторимо. Събудихме се като едно цяло.

Неповторимо. И свързани сме тяло в тяло.

Неповторимо. Утро с аромат на силно кафе.

Неповторимо. Допир с мекота на кадифе.

Неповторимо. Мълчание и топла виделина.

Неповторимо. Полъх от вековна планина.

Неповторимо. Величествена морска шир.

Неповторимо. Вододелен кръгозор, всемир.

Неповторимо. Църковна тишина, покой.

Неповторимо. Внезапен дъждовен порой.

Неповторимо. Мимолетно, сюрреалистично.

Неповторимо. Живеем кратко, бързо и епично.