На 11.09.2016 Лили Иванова изнесе поредния си уникален спектакъл, този път пред очите на пловдивската си публика в неповторимия Античен театър. Това е четвъртата изява на недостижимата българска изпълнителка, на която присъствам. Защо я определям като недостижима ли? Защото в моите очи тази жена притежава изключителна дисциплина, която е в постамента на нейния успех редица години. Трябва да служи като еталон. Много иначе талантливи творци не са разбрали, че голият талант не е самодостатъчен. Публиката не прощава груби грешки само защото си талантлив. Лили има пословично чувство за самосъхранение и извънредно такова за уважение към публиката и екипа си. В момента продължава нейното ежегодно турне в страната и го доказва за сетен път.
Концертът в Античния театър бе вълшебен. Тази дума за мен изразява магията, която почувствах на 11.09. Както знаем, Пловдив кандидатства за европейска столица на културата. Това е причината за интензивното развитие на града в последно време. Осъществиха се немалко рентабилни инвестиции в определени сегменти на древния и вечен Пловдив. Античният театър е един от културните и исторически символи в България изобщо. Мероприятията там минават при особено въздействаща атмосфера. Досега съм бил в зали на концерти на Лили. Този път обстановката на открито позволи да пречупя сетивността си под друг ъгъл. Знаете, в края на лятото човек се чувства меланхолично, носталгично именно поради самия му край и граби с пълни шепи от всеки един миг. Времето бе приятно. Небето - красиво. Сцената - отново стилна, без излишни ефекти и украшения. По време на музикалните изяви на гранддамата на българската музика се пее и свири на живо, без компромис. Върху това падна акцентът и сега. И отново взаимното уважение между аудитория и изпълнител взе превес. Лили на няколко пъти влизаше в пряк диалог с публиката, с което затвърждаваше впечатлението, че е близо до нея. Тя не обича думата "звезда", не обича да се качва на звездолета и да ръси прах. Тя е звезда в нашата малка България точно защото не гледа хората отвисоко, не ги дели и не предава родината си. Обърна се към всички страни, поздрави ни. Това е нейният реверанс и признателност. Програмата бе позната за мен, но още по-величествено представена. Изпълниха се както последните ѝ парчета, които публиката вече знае, така и утвърдените във времето. По традиция безумно ме докоснаха интерпретациите на "Сърцето е чупливо", "За тебе бях", "Камино", "Реквием", "Присъда", а на "Рокля на цветя" и особено на "Без правила" енергията бе повече от жизнерадостна. Финалът бе поставен от емблематичната "Щурче" и много, много бисове...
Лили показа, че е великодушна и сърцата. С цялата почит, която демонстрира към разнородния си таргет. С точността си. С диалога с присъстващите. Със самоиронизирането и духовитостта си дори на моменти. Дори с това, че свали обувките си. И с безупречно детайлния си пърформанс. Всеки път тя пее песните си по различен начин, и всеки път все по-овладяно. Защото ги преживява пак и пак и им вдъхва нов живот и прочит. Пред Лили има още много път. Нейният поглед е в бъдещето. Миналото е нейният опит и урок. Настоящето е заявка за бъдещи перспективи. Това е Лили Иванова. Вечна. Титанична. Достойна. Стриктна. Благодарна. Желязната лейди на българската музика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар