Сядам вечер край морето. И потъвам във уюта на безвремие.
Романтично е небето. Чаша узо ми показва мойто отражение.
Самотна котва в дълбините. И поглед в необятна морска шир.
Прекъсват тишина вълните, разливащи се мимолетно и безспир.
Отпивам глътка минало. Разчиствам стари сметки и давя мъка.
Морето е изстинало. И мойте чувства ми напомнят за разлъка.
Бризът гали сетивата. Последна чаша и сметките са вече чисти.
Намери покой душата. Потънаха в морето непотребните мисли.
Няма коментари:
Публикуване на коментар