ДИВЕРГЕНТ

Искаш ли да полетиш над хора, облаци и континенти?

Искаш да си от онези млади, дръзновени дивергенти?

Триумфите ти ще те понасят в райски кътчета земни.

В усмихнати превръщай всички хорски погледи вредни.        

Но успехът не идва, без преди това да си го изстрадал.

Трябва да си търсил, чакал, опитвал и неведнъж падал.

Не се отказвай – изпитанията гарант са за успеха утре.

Гледай право във целта напред и няма кой да те бутне.

А щом си финиширал, вече си победител, но и уморен.

Успехът кратък е, отдъхни и продължи напред устремен.

Бенефисът на ЗЛАТНИТЕ - заявка за дълголетна приемственост

За да си ценител на постиженията на ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА се изисква специфична култура. Не просто опорно-двигателна. Не просто да си познавач на изкуството. Да, на изкуството като цяло, тъй като тези момичета въплъщават в себе си всякакви проявления на изкуството в най-чистите му и еклектични разновидности. Необходимо е да си сензитивен естет и да си дадеш сметка колко години упорит труд е положен за крайния резултат. Крайният резултат винаги буди възхищение, но малцина се замислят какви лишения и жертви крие той. Снощи присъствах на гала вечер, на един гала спектакъл на българската хужодествена гимнастика. 14 000 души в Арена Армеец-София се срещнахме очи в очи с ансамбъла, който заслужава безспорните адмирации на всеки българин. 

Художествената гимнастика е не просто гимнастика и не само спорт. Тя съчетава в себе си аристократизъм, музикалност, техничност. Музиката съставя една голяма част от цялостното представление. Структурата на композицията придава и емоция. Представителите на това изкуство са носители и на вродени, и на придобите качества. Придобива се дисциплината, отношението към тренировките. Но ако не ти е вроден нюхът да си свързан чувствено с всички тези компоненти, няма как да ги изиграеш убедително и да накараш публиката да ти повярва. Да ти повярва, че си роден за това и че носиш духа на хужодествената гимнастика. Момичетата, които се занимават с това, са Дами. Те са олицетворение на пиетета към свободата, творческата непреходност и женствеността. Балет, гимнастика, танци, театрални етюди. Игри с бухалки, въжета, топки, ленти и обръчи. За фигуралната направа на всичко това трябва да си гъвкав, концентриран и максимално прецизен към детайла. 

Снощи всяко едно от момичетата, раздали се до безкрай в периода 2010-2016, имаше своя видеовизитка. Всички бяха презентирани по свойски начин. За всяка се каза по нещо различно, по нещо хубаво. Именно тези разностранни индивидуалности с явна сила в различни области от художествената гимнастика играха снощи като за последно и като едно цяло. Казвам като за последно с ясното съзнание, че те всеки път играят така. А дали е за последно... Те със сигурност ще продължават да отдават своя принос за България, а вече и за малките момичета, които ги наследяват. Затова в заглавието използвах думата "приемственост". Тя представлява един плавен преход и последователност между отделните поколения, които си предават щафетата, казано на спортсменски език. Представяйки се, отделните съзтезателки неколкократно споменаха колко трудно им е било в началото, как са били критикувани и подценявани. Вероятно и неведнъж са искали да се откажат и са се питали дали си струва. В крайна сметка професионалистите прикриват най-трудните мигове и ги оставят зад ефир и зад кулисите. Те демонстрираха, че за добрия играч няма отказване и компромис. И че истинският победител първо умее да губи. Никой успешен човек не е станал такъв от раз. Първо трябва да се сблъскаш с отхвърляне и спънки, за да може така да калиш с характера си. No pain - no gain, as we know. :) Казвам го като човек, който също се е занимавал със спорт - 7 г. народни танци, макар и не на такова високо и представително ниво като тяхното.

Един от сюблимните моменти снощи бе именно появата на Цвети Стоянова след тежкия за нея период. Цялата зала се изправи на крака, за да я аплодира за героизма. Изглеждаше много добре и развълнувана от срещата си с толкова хора, които се радвахме да я видим на крака и възстановена от травмата.

Различни инструменти и звуци, интересни превъплъщения и комбинации държаха настроение в публиката през цялото време. Михаела Маевска, Цветелина Найденова, Християна Тодорова, Ренета Камберова и Любомира Казанова, Катрин Велкова, Елена Тодорова доказаха отново, че заслужено имат 81 медала от грандиозни първенства и са носителки на бронзовия приз от олимпийските игри в Рио. Те получиха и златни медали в началото на мероприятието от един от меценатите на федерацията по художествена гимнастика. А председателят на федерацията - Илиана Раева, трогна всички присъстващи със своята искрена реч и сълзите си. Признание заслужава, разбира се, и треньорката на Златния отбор - Ина Ананиева, както и целият екип. Финалното изпълнение обедини настоящите Големи и новите, малки Големи.

Благодарим Ви за този спектакъл, Златни момичета! Припомнихте ни защо е важно да сме горди българи. Продължавайте да бъдете съпричастни към българското изкуство, спорт и култура! Времето винаги възнаграждава усилията. Нека традицията продължи и да сме свидетели на още по-фантастични успехи по света и у нас! Поклон! :)

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

Отново ухае на зима. Дали ще възцари възстановка на "Лукановата зима"? Мирише на сух студ, глад, неизвестност. Единствено надеждата умира последна. Клише, създадено, за да оправдаваме и най-нетърпимото положение. И все пак - човекът е устроен, за да се приспособява към нови условия на оцеляване и да калява себе си в изпитания от всякакъв характер. България избра своя нов президент. Едно ново лице, което застава с името си и с отговорността да бъде държавен глава. И колкото и да се тръби, че президентът притежава ограничени правомощия, все пак той е представителният образ на своята нация. И трябва да има нужната харизма, авторитет и тежест. И не само...

Зимата на 1990 и въобще първите години на прехода са белязани от нечовешка инфлация, масова апроприация и тотален безпорядък. Ние, децата на демокрацията, сме от малко по-друго тесто и знаем 2 и 200. Нямам особени съзнателни спомени от най-началните години на промяната. Само са ми разказвали, че в магазините съвсем умишлено не е имало нищо. Трудно е било снабдяването с продукти, стоки от бита и първа необходимост. Дълговете са възлизали на баснословната сума от порядъка на 10 милиарда долара. Безработните надхвърляли 350 000 и се случват рокади и безразборни съкращения на щатове и кадри. Впоследствие тази идеология доизвършват сините в лицето на Костов, който продаде предприятия на безценица в още по-смутни години на управление, когато и доларът се срина главоломно. Помня опашките за хляб. Настъпи анархията. Хората започнаха да си завиждат, да се сравняват, да се конкурират със зъби и нокти. Досега, когато вече се умориха от това. И си искат Нормалността. 

"За Бога, братя, не купувайте!". Макар икономисти да твърдят, че точно с увеличаване на покупателната способност се разширяват пазарите. Сега в калиталистическия строй вече имаме всякакви по рода си магазини с пълни рафтове... И какво от това, щом стандартът ни не е помръднал, а минималната ни работна заплата е вероятно най-ниската в целия ЕС?

Генерал Румен Радев спечели президентските избори със сравнително убедителна преднина. Реката, която постоянно сменя цвета си, този път отново е червена.  Не че деля по цвят. Твърди се, че Радев е много по-малко зависим от БСП, отколкото е Цачева от своята партия. Но все пак в политиката е необходима доза дипломатизъм, съглашение, че дори и конформизъм, и няма как да си абсолютно самостойна единица. Още повече, че, струва ми се, президентът понякога е просто арбитър. Да оставим това настрана. Важното за него е да въплъщава качествата на хуманен, всеотдаен, търпелив, гъвкав, общителен. За мен президентът следва да притежава фасон, опит и внушителна аура. По втория параграф се опитаха да го уязвят с контравъпроси по време на пресконференцията след избирането му. Без цел да го защитавам - не това е целта на занятието, този човек все пак притежава опит в сферата на Военновъздушните сили и необходимото академично образование. Квалификационните и професионални степени и умения, които е придобил, са изградили в него чувство на чест, дълг и дисциплина. Поне така се предполага. Че това за него не са просто теоретични терминологии, а жизнени принципи. Това е изписано и на лицето му. Личи, че говори стегнато, премерено и встрани от високопарното словоблудство. Да си овладян в емоциите и еквилибрирането си е предимство. Anyway. Изборът е направен. Някои празнуват успехи, други ближат рани.

В тази политическа зима е жизнено необходимо кликата да си даде навременна сметка за пропуснати и бъдещи ползи, преди да е приключила годината. Нали в края на годината правим ретроспекция. Въпросът е очертаваме ли експлицитни нови хоризонти. Следва да се приеме бюджетът за следващата година. Бизнесът до известна степен се чувства притиснат. Очакват се до 30-50 процента свиване на печалбите, за да се задвижат наново оборотите. За момента водещите партии отказват да съставят кабинет в рамките на този парламент, така че се очакват предсрочни парламентарни избори напролет. Фиксират се дати като 26 март, 2 и 9 април, като последната е най-малко вероятна, тъй като се застъпва с Цветница. За момента единственото сигурно е, че всички партии ще върнат мандата, което на практика означава едно... служебно правителство. Настоящият избран президент встъпва в длъжност на 22 януари. И от тогава ще има два месеца за подготовка на парламентарни избори. Сега на дневен ред е формирането на служебно правителство, което да закрепи сегашното статукво, да подготви бюджет и да разчисти терена за новите избори. Действително бе редно кабинетът на Борисов да подаде оставка. Това е принципна позиция. Но този човек постави на карта съдбата на цял един народ. От думите, с които си служи, става ясно, че егото му е в застрашителни размери и го кара да взима крайни решения, да реагира тънкообидно на критика. А признатите му с половин уста грешки невинаги са половин грях. Ако ГЕРБ бяха излъчили Томислав Дончев например за кандидат за президент, щяха да постигнат съвсем друг резултат. Сами се поставиха в изолационизъм. Вотът този път до голямо степен бе и наказателен. Феодално и с фалшива пропаганда в 21-ви век не се управлява ефективно. Изборът на Цецка бе фрапантен и необмислен. Все пак в случая се гласува за личност, а нейната е меко казано, объркваща и безпардонна. Тя не е визионерът, който ни трябва. Не може да те накара да повярваш в нея. Инак, никой не отрича постиженията ГЕРБови. Пътна инфраструктура, детски градини, спортни зали и площадки. Но някак започнахме отзад напред реденето на пъзела. Фиксирани са 5 милиарди лева неизползвани средства за икономиката. Страната ни има нужда от бистра лява политика не защото социалистите са си внушили, че идват на власт, понеже Патриотите, ДПС и Марешки са ги подкрепили. Нуждаем се от социална политика, за да подпомогнем образование и здравеопазване и засегнатите в тези два сегмента - възрастните, майките с деца и бъдещето - студентите. За съжаление това остава само на лист хартия като добро намерение в заучени платформи и кампании. Необходимо е да се стимулира раждаемостта, да се постигнат данъчни и административни облекчения за редовия българин и да се редуцират авантажите на върхушката. Където трябва да сме еднакви - пред закона, не сме. Където не трябва да сме еднакви - в данъчното оценяване и заплащане, сме. В много случаи най-бедните се задължават да плащат чужди данъци или по-високи от този, който печели повече. Лесно се прехвърля отговорност на по-слабия. Защо?

Политическата зима е на прага и чука на вратата. Ледени висулки като копия се спускат над нас и ще засегнат най-пряко и болезнено широката общественост. Ако тя не спре да бъде пасивен играч. Каква е доктрината, няма толкова значение, колкото дали държим да сме нещо по-различно от васали и пролетариат. Мека или тромава, зимата не трябва да предполага апатия, нито заспиване в миналото. Нямаме нужда от родоотстъпничество, "мозъчен ревматизъм", "паяжина", мрежи от партенки, духовно пиянство и "политически бурени" и маргинали. Както Ботев прокламира - спасението е в революцията. На този етап... в нея и само в нея!