вторник, 15 ноември 2016 г.

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА



Отново ухае на зима. Дали ще възцари възстановка на "Лукановата зима"? Мирише на сух студ, глад, неизвестност. Единствено надеждата умира последна. Клише, създадено, за да оправдаваме и най-нетърпимото положение. И все пак - човекът е устроен, за да се приспособява към нови условия на оцеляване и да калява себе си в изпитания от всякакъв характер. България избра своя нов президент. Едно ново лице, което застава с името си и с отговорността да бъде държавен глава. И колкото и да се тръби, че президентът притежава ограничени правомощия, все пак той е представителният образ на своята нация. И трябва да има нужната харизма, авторитет и тежест. И не само...

Зимата на 1990 и въобще първите години на прехода са белязани от нечовешка инфлация, масова апроприация и тотален безпорядък. Ние, децата на демокрацията, сме от малко по-друго тесто и знаем 2 и 200. Нямам особени съзнателни спомени от най-началните години на промяната. Само са ми разказвали, че в магазините съвсем умишлено не е имало нищо. Трудно е било снабдяването с продукти, стоки от бита и първа необходимост. Дълговете са възлизали на баснословната сума от порядъка на 10 милиарда долара. Безработните надхвърляли 350 000 и се случват рокади и безразборни съкращения на щатове и кадри. Впоследствие тази идеология доизвършват сините в лицето на Костов, който продаде предприятия на безценица в още по-смутни години на управление, когато и доларът се срина главоломно. Помня опашките за хляб. Настъпи анархията. Хората започнаха да си завиждат, да се сравняват, да се конкурират със зъби и нокти. Досега, когато вече се умориха от това. И си искат Нормалността. 

"За Бога, братя, не купувайте!". Макар икономисти да твърдят, че точно с увеличаване на покупателната способност се разширяват пазарите. Сега в калиталистическия строй вече имаме всякакви по рода си магазини с пълни рафтове... И какво от това, щом стандартът ни не е помръднал, а минималната ни работна заплата е вероятно най-ниската в целия ЕС?
Генерал Румен Радев спечели президентските избори със сравнително убедителна преднина. Реката, която постоянно сменя цвета си, този път отново е червена.  Не че деля по цвят. Твърди се, че Радев е много по-малко зависим от БСП, отколкото е Цачева от своята партия. Но все пак в политиката е необходима доза дипломатизъм, съглашение, че дори и конформизъм, и няма как да си абсолютно самостойна единица. Още повече, че, струва ми се, президентът понякога е просто арбитър. Да оставим това настрана. Важното за него е да въплъщава качествата на хуманен, всеотдаен, търпелив, гъвкав, общителен. За мен президентът следва да притежава фасон, опит и внушителна аура. По втория параграф се опитаха да го уязвят с контравъпроси по време на пресконференцията след избирането му. Без цел да го защитавам - не това е целта на занятието, този човек все пак притежава опит в сферата на Военновъздушните сили и необходимото академично образование. Квалификационните и професионални степени и умения, които е придобил, са изградили в него чувство на чест, дълг и дисциплина. Поне така се предполага. Че това за него не са просто теоретични терминологии, а жизнени принципи. Това е изписано и на лицето му. Личи, че говори стегнато, премерено и встрани от високопарното словоблудство. Да си овладян в емоциите и еквилибрирането си е предимство. Anyway. Изборът е направен. Някои празнуват успехи, други ближат рани.

В тази политическа зима е жизнено необходимо кликата да си даде навременна сметка за пропуснати и бъдещи ползи, преди да е приключила годината. Нали в края на годината правим ретроспекция. Въпросът е очертаваме ли експлицитни нови хоризонти. Следва да се приеме бюджетът за следващата година. Бизнесът до известна степен се чувства притиснат. Очакват се до 30-50 процента свиване на печалбите, за да се задвижат наново оборотите. За момента водещите партии отказват да съставят кабинет в рамките на този парламент, така че се очакват предсрочни парламентарни избори напролет. Фиксират се дати като 26 март, 2 и 9 април, като последната е най-малко вероятна, тъй като се застъпва с Цветница. За момента единственото сигурно е, че всички партии ще върнат мандата, което на практика означава едно... служебно правителство. Настоящият избран президент встъпва в длъжност на 22 януари. И от тогава ще има два месеца за подготовка на парламентарни избори. Сега на дневен ред е формирането на служебно правителство, което да закрепи сегашното статукво, да подготви бюджет и да разчисти терена за новите избори. Действително бе редно кабинетът на Борисов да подаде оставка. Това е принципна позиция. Но този човек постави на карта съдбата на цял един народ. От думите, с които си служи, става ясно, че егото му е в застрашителни размери и го кара да взима крайни решения, да реагира тънкообидно на критика. А признатите му с половин уста грешки невинаги са половин грях. Ако ГЕРБ бяха излъчили Томислав Дончев например за кандидат за президент, щяха да постигнат съвсем друг резултат. Сами се поставиха в изолационизъм. Вотът този път до голямо степен бе и наказателен. Феодално и с фалшива пропаганда в 21-ви век не се управлява ефективно. Изборът на Цецка бе фрапантен и необмислен. Все пак в случая се гласува за личност, а нейната е меко казано, объркваща и безпардонна. Тя не е визионерът, който ни трябва. Не може да те накара да повярваш в нея. Инак, никой не отрича постиженията ГЕРБови. Пътна инфраструктура, детски градини, спортни зали и площадки. Но някак започнахме отзад напред реденето на пъзела. Фиксирани са 5 милиарди лева неизползвани средства за икономиката. Страната ни има нужда от бистра лява политика не защото социалистите са си внушили, че идват на власт, понеже Патриотите, ДПС и Марешки са ги подкрепили. Нуждаем се от социална политика, за да подпомогнем образование и здравеопазване и засегнатите в тези два сегмента - възрастните, майките с деца и бъдещето - студентите. За съжаление това остава само на лист хартия като добро намерение в заучени платформи и кампании. Необходимо е да се стимулира раждаемостта, да се постигнат данъчни и административни облекчения за редовия българин и да се редуцират авантажите на върхушката. Където трябва да сме еднакви - пред закона, не сме. Където не трябва да сме еднакви - в данъчното оценяване и заплащане, сме. В много случаи най-бедните се задължават да плащат чужди данъци или по-високи от този, който печели повече. Лесно се прехвърля отговорност на по-слабия. Защо?

Политическата зима е на прага и чука на вратата. Ледени висулки като копия се спускат над нас и ще засегнат най-пряко и болезнено широката общественост. Ако тя не спре да бъде пасивен играч. Каква е доктрината, няма толкова значение, колкото дали държим да сме нещо по-различно от васали и пролетариат. Мека или тромава, зимата не трябва да предполага апатия, нито заспиване в миналото. Нямаме нужда от родоотстъпничество, "мозъчен ревматизъм", "паяжина", мрежи от партенки, духовно пиянство и "политически бурени" и маргинали. Както Ботев прокламира - спасението е в революцията. На този етап... в нея и само в нея!


Няма коментари:

Публикуване на коментар