За да си ценител на постиженията на ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА се изисква специфична култура. Не просто опорно-двигателна. Не просто да си познавач на изкуството. Да, на изкуството като цяло, тъй като тези момичета въплъщават в себе си всякакви проявления на изкуството в най-чистите му и еклектични разновидности. Необходимо е да си сензитивен естет и да си дадеш сметка колко години упорит труд е положен за крайния резултат. Крайният резултат винаги буди възхищение, но малцина се замислят какви лишения и жертви крие той. Снощи присъствах на гала вечер, на един гала спектакъл на българската хужодествена гимнастика. 14 000 души в Арена Армеец-София се срещнахме очи в очи с ансамбъла, който заслужава безспорните адмирации на всеки българин.
Художествената гимнастика е не просто гимнастика и не само спорт. Тя съчетава в себе си аристократизъм, музикалност, техничност. Музиката съставя една голяма част от цялостното представление. Структурата на композицията придава и емоция. Представителите на това изкуство са носители и на вродени, и на придобите качества. Придобива се дисциплината, отношението към тренировките. Но ако не ти е вроден нюхът да си свързан чувствено с всички тези компоненти, няма как да ги изиграеш убедително и да накараш публиката да ти повярва. Да ти повярва, че си роден за това и че носиш духа на хужодествената гимнастика. Момичетата, които се занимават с това, са Дами. Те са олицетворение на пиетета към свободата, творческата непреходност и женствеността. Балет, гимнастика, танци, театрални етюди. Игри с бухалки, въжета, топки, ленти и обръчи. За фигуралната направа на всичко това трябва да си гъвкав, концентриран и максимално прецизен към детайла.
Снощи всяко едно от момичетата, раздали се до безкрай в периода 2010-2016, имаше своя видеовизитка. Всички бяха презентирани по свойски начин. За всяка се каза по нещо различно, по нещо хубаво. Именно тези разностранни индивидуалности с явна сила в различни области от художествената гимнастика играха снощи като за последно и като едно цяло. Казвам като за последно с ясното съзнание, че те всеки път играят така. А дали е за последно... Те със сигурност ще продължават да отдават своя принос за България, а вече и за малките момичета, които ги наследяват. Затова в заглавието използвах думата "приемственост". Тя представлява един плавен преход и последователност между отделните поколения, които си предават щафетата, казано на спортсменски език. Представяйки се, отделните съзтезателки неколкократно споменаха колко трудно им е било в началото, как са били критикувани и подценявани. Вероятно и неведнъж са искали да се откажат и са се питали дали си струва. В крайна сметка професионалистите прикриват най-трудните мигове и ги оставят зад ефир и зад кулисите. Те демонстрираха, че за добрия играч няма отказване и компромис. И че истинският победител първо умее да губи. Никой успешен човек не е станал такъв от раз. Първо трябва да се сблъскаш с отхвърляне и спънки, за да може така да калиш с характера си. No pain - no gain, as we know. :) Казвам го като човек, който също се е занимавал със спорт - 7 г. народни танци, макар и не на такова високо и представително ниво като тяхното.
Един от сюблимните моменти снощи бе именно появата на Цвети Стоянова след тежкия за нея период. Цялата зала се изправи на крака, за да я аплодира за героизма. Изглеждаше много добре и развълнувана от срещата си с толкова хора, които се радвахме да я видим на крака и възстановена от травмата.
Различни инструменти и звуци, интересни превъплъщения и комбинации държаха настроение в публиката през цялото време. Михаела Маевска, Цветелина Найденова, Християна Тодорова,
Ренета Камберова и Любомира Казанова, Катрин Велкова, Елена Тодорова доказаха отново, че заслужено имат 81 медала от грандиозни първенства и са носителки на бронзовия приз от олимпийските игри в Рио. Те получиха и златни медали в началото на мероприятието от един от меценатите на федерацията по художествена гимнастика. А председателят на федерацията - Илиана Раева, трогна всички присъстващи със своята искрена реч и сълзите си. Признание заслужава, разбира се, и треньорката на Златния отбор - Ина Ананиева, както и целият екип. Финалното изпълнение обедини настоящите Големи и новите, малки Големи.
Благодарим Ви за този спектакъл, Златни момичета! Припомнихте ни защо е важно да сме горди българи. Продължавайте да бъдете съпричастни към българското изкуство, спорт и култура! Времето винаги възнаграждава усилията. Нека традицията продължи и да сме свидетели на още по-фантастични успехи по света и у нас! Поклон! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар