Мултикултурализмът
функционира в обществата с множество на брой съжителстващи помежду си култури,
без някоя от тях да е доминираща. Този феномен се свързва с редица теории и
трактовки, но същността му е обвързана с многообразие от традиции и принципи на
различни видове националности. Когато си личност, си осъзнал своите вътрешни
потребности. Успяваш и да се идентифицираш с дадена държава, формирование,
строй. Изпитваш принадлежност. Но все пак не допускаш да се обезличиш.
Съвременният човек е балансиран по своята същност. Да съществуваш като свободен
електрон – без произход и самоличност, е пагубно. Да съчетаваш нехомогенни
идентичности или да се опитваш да ги унифицираш – също е рисково.
Светът
съществува в една сравнително хармонизирана за самия себе си среда именно
благодарение на нашите специфики. Така че те не бива да се загубват. И все пак
– ние няма как да се обогатим и да натрупаме жизнен опит без пътуване към себе
си и чуждите нрави. Това освежава нашия мироглед, адаптира го към актуалните
измерения и генерира повече предпоставки за добротворчество и хуманизъм.
Хуманността – тя е част от мултикултурализма. Изисква се емоционална
интелигентност, за да възприемеш другостта. Но дори не всеки от нас да носи
такава, сме длъжни да възпитаме помежду си и у себе си чувството за съпреживяване
на общата действителност. Тя е една и съща за всички, но всички я маркираме със
знаците на своите възприятия. Успеем ли да редим пъзела на световния ред и мир
по начин, който да е утилитарен за всички, ще създадем един значителен порядък.
Ако превърнем тоталните несходства в успоредни прави, които да си
сътрудничат по пътя на мулкултурната магистрала, ние ще преминем отвъд
пределите на самосъзнанието си. Границите са просто един обозначен ареал. Той е
необходим, за да разграничаваме общностите и да филтрираме своята позиция в
пространството. Границата остава една административна формалност и топос. Отвъд нея са
срещите с другата култура, в конвергенцията. Миграциите са нормално явление за
реалността в 21-ви век, когато пътникопотоците са дори неуправляеми. И точно
затова трябва да си дадем сметка кои сме, къде отиваме, какво наследство целим
да оставим, кому принадлежим и принадлежим ли някому изобщо...
Мултикултурализмът
не търпи презразсъдъци, властолюбие и социална аномия. Неговата концепция
предвижда сливането на народите да довежда до нов цивилизован подход на
взаимодействие. Той няма универсален документ. И Всеобщата декларация за
правата на човека не го изчерпва. Идеологията му е формирана със създаването на
света, но векове са били необходими да я култивираме. И продължаваме.
Антидискриминационните практики са само част от схемата по обединяване на
народности.
Поантата е, че всяко общество носи свои дух. Ние
сме тези, които придаваме на населяваните от нас места смисъл. Ние сме тези,
които пишем историята им.
В Англия
демократизирането на процеса по интеграция е по-засилено от препоръчителното.
Затова се търсят начини този процес да бъде редуциран под формата на: обучение
за права и задължения на мигранти; задоволително ниво на владеене на английския
език; клетва за вярност при получаване на гражданство.
Важни предпоставки за
транснационалния обмен са свързани с направляването на групите.
Фракциите биха
могли да бъдат признати чрез различни способи: ролята на синдикатите и НПО;
намаляване или предотвратяване на расовота дискриминация при наемане в сфера на
заетост; подпомагане за създаване на специални училища. Трудно е да утвърдим
субстанция на дадена група. Групите са социални конструкции, но хората се
отъждествяват с тях и се вписват там, където интересите им се застъпват с тези
на други хора. Хибридният синтез на плуралистичните идентичности не е съвсем
кохерентен във всеки случай, тъй като сме склонни винаги да даваме израз повече
на една от идентичностите. Не би трябвало това да води до пречка при
координирането им обаче. Спазването на идеята за секуларизъм също е
наложително, както и да не позволим неолибералният капитализъм да образува
неофашизъм, гетоизация и терор.
Термините, които залягат в Бяла
книга за междукултурен диалог на Съвета на Европа, са свързани с диалогичност;
социално сцепление и позитивни мерки по интеграция.
Разрастване пространствата за
развитие на междукултурен диалог предполага да направим глобализацията
по-гъвкава. Макрообщността става органично цяло.
Околната среда и затворените
пространства постепенно ще включват разнообразни локации, където да се
провеждат мероприятия от общ и по-конкретен характер, свързани с налагането на
актуални алтернативи за консолидиране между отделните културни направления.
Достатъчно атрактивни и привлекателни трябва да са „отворените градове” – не
просто урбанизирани, а предлагащи опции за осъществяване на събития, подкрепящи
споделеността. Граждански акции, които да събират на едно място несъвместими на
пръв поглед характери и нрави. Могат да бъдат съпричастни и холдинги, социални и религиозни движения, управляващите
политически партии, сдружения с нестопанска цел.
Ролите на журналистите
в процеса са мултиплицирани. Етичните кодекси и журналистическата деонтология би
следвало да се обновяват спрямо потребностите на моментното статукво на
пазарната конюнктура, и не само. Преди всичко е важно да отпадне езикът на
омразата, да се спазва обществения дневен ред, да се съблюдават настроенията на
масите и групите в тях. Има малко познати и по-трудни за приемане малцинства и хора
в неравностойно положение, които заслужават трибуна под формата на форуми,
където да се обсъждат предложения за вписването им в подходящи за тях сектори.
Значими са изразните средства на посланията, които се адресират до
аудиториите. Базата данни в умствения софтуер е еманация и на вродени, и на
придобити алюзии. Всяка една от тези алюзии подлежи на изменение и пречупване.
Общата действителност е базирана колкото на универсални истини, толкова и на
субективни такива. Затова не изключваме нито една лична представа, породена от
друга представа. Индивидуалистичните и колективистичните подходи са белег на
самосъзнание. Важна е семейната среда, приятелската, ежедневната.
Афроамериканците
и ислямистите споделят по-антагонистичен темперамент. Ислямът е религия, която
все повече омиротворени възприемат като екстремистка. Набезите на ИД
демонстрират хладнокръвие по отношение на тероризма. Много летища, метростанции
и други обществени места в сърцето на Европа станаха символ на кървавите атаки
на религия, възприемаща себе си за господстваща. Подстрекавана навярно и от
други държави, тя продължава да държи в подчинение много други. В повечето
случаи военните сражения са били мотивирани от жажда за териториална завоевания
или разпределение на блага. Същевременно битовата и организираната престъпност
в Конгрес хайтс продължава да взима жертви и да тлее като белег на неопитомена
култура на съпротивата на афроамериканското население.
Мултикултурализмът
се заражда в Канада и Австралия, където борбата за равни права между различни
общности налага възникването на тази нова идеология. И до днес активисти, и то
с все по-голяма сила, подкрепят инициативи в полза на равенството между хората
по показател раса, пол, сексуална ориентация, социален статут и други
показатели. В България проблемите с ромската общност продължават да стоят на
дневен ред. Интеграцията им в известен смисъл е криворазбрана. Този факт е
забележим особено в предизборно време. Животът на ромите, съдейки и по
произхода им, никога не е бил уседнал и узаконен. Тяхното отшелничество трябва
да бъде притъпено, за да станат пълноправни граждани на страната ни. Добро
управление, върховенство на закона, европейски политики и граждански права са
стъпките към подпомагане на процеса по интеграция на тази малцинствена група
според отчет на институт „Отворено общество” от 2014.
Повсеместните
възстановки на халифат крият рискове от разпространение на мюсюлманския
фундаментализъм. „Ислямът е Коранът” е твърдение на Ориана Фалачи. Сред
представителите на тази религия има и трезвомислещи хора, които отказват да
бъдат въвличани в конфронтации на подобна основа. Такива хора често стават
жертва на бежанската криза. Групират се и бягат от родните си места, където царят
размирици. Нелегалното им пребиваване на чужда територия създава хаос в
обществените структури и нагласи. Ангела Меркел се опита да помогне на точно
този тип бежанци, различаващи се от камикадзетата и наетите бойци на ИД, но бе
упрекната в прекомерна толерантност. Процедурата по вписване на бежанци остава
все така сложна и нерядко сурова за самите тях. Конфликтите между Запада,
Изтока и Русия се разрешават точно чрез подобен род изкупителни жертви. В
последните години се случиха доста прояви на недействителен и насилствен
мултикултурализъм. Атентатът в „Шарли Ебдо”. Сексуалните извращения в
новогодишната нощ в Кьолн. Конфликтите между Русия и Украйна. Белгия, Франция и
Турция и терористичните нападения. „Брекзит” е последното събитие, което
подейства разтърсващо и наложи спешен контрол и мерки по стабилизиране на
пазарите и единството на Европа.
Най-важните
изводи, които съставих за себе си, са:
-
„Vox unius, vox nullius, vox
pópuli, vox Déi”;
Никоя теокрация, хегемония или
друга подобна авторитарна структура не е актуален модел на държавна уредба.
Едноличната върховна власт, упражнявана с крайни средства, вреди.;
Войните за суровини и имат
резон, и нямат. Налагайки равновесие между разпространението и разпределението
на разнообразни ресурси по света, постигаме задоволителен стандарт. В страните
от Третия свят недоимъкът води до проблеми с хигиената, здравето, репродуктивната
дейност. Концентрирането на блага в безмерни количества само в определени
държави предизвиква останалите да воюват.;
Религиите и културите не са
създадени, за да ни разделят. Те са наше изкуствено творение и интерпретация. И
не трябва да доживяваме апокалиптичен катарзис, за да го разберем. Религиите
трябва да сплотяват и да са съвместими в тангентите си. Да бъдат обогатявани от
нови виждания, защото всичко ненужно старо неминуемо води до рестарт и от нас
зависи дали той ще бъде ползотворен.
Всичко започва от чувството за споделеност. От даването на шанс и доверието. От правото на избор. От вярата. Всички сегменти в механизмите на човешкия живот са просто проекция и личен избор. Всеки има своя произход и е свободен да се идентифицира с определени догми, обичаи, навици, за да запази индивидуалността си. Но персоналната индивидуалност е в личната заявка към света. Дълг на мултикултурализма е да я опази, като я превъплъти в условията на съвременния свят. А той изисква да стопим страха от различията и да го трансформираме в колективен дух, който да е отворен към космополитизъм.
Автор: Стефимир Гроздев. Всички права запазени.
