Хей, любов възможно-невъзможна, къде ме запокити пак?
Намери ме, издигна ме и срина ме, обгърна ме във земен грях.
В разпенени вълни ме хвърли, упои ме със сластен еликсир.
Прегърна ме, разнежи ме, а сетне разпиля надлъж, нашир.
Хей, любов, възможно-невъзможна, какво направи с мойта власт?
Погали я, заключи я, изпепели я в опияняваща от съблазън страст.
Където и да идех, ти все преследваше ме неотменно като сянка.
Пътувах, крих се, бягах – но ти нахлуваше и в мойта дрямка.
Кажи, любов, какво желаеш? Сълзи, молби, убежище да бъда?
Триумфи на по чаша вино, пияна съвест – накрая тежката присъда.
Не мога с тебе да се боря, далече си от мойто скромно полезрение.
Аз съм подножие, а ти високо горе – ела и дай ми свойто благоволение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар