10.11.2017 за пореден път затвърди, че стилът на Любо Киров е класическо-съвременен израз на най-красивото, което може да се претвори в музиката. Когато музиката ти говори, ти се потапяш в един свят, който съвсем не е измислен. Музиката е изкуството, което е обединява и други изкуства в себе си. И дава резултат, когато е споделена безусловно. Така е в случая на Любо. Вече повече от 15 години той е сред обичаните имена на българската сцена. Снощи отново не изневери на себе си и представи ниво, което владеят само най-изкусните творци.
Ако в скромния ми анализ се натъкнете на нотки на патетичност, то знайте, че Любо е заслужил това ликуване, което зарази мнозина на живо. Мисля, че зала 1 на НДК е неговата зала. Разбира се, не изключвам възможността да напълни и Арена Армеец скоро и ЗНАМ, че това ще се случи. Просто по мое усещане зала 1 кореспондира със звуковата стилистика, която Любо и музикантите му предлагат. В тази зала има дух, има приемственост и автентичност в същото време. Тя си е точно концертна. Това не означава, че имам нищо против спортните зали - те пък носят друга емоция, също приятна.
Миналата година с първия си голям солов спектакъл, пак в зала 1 на НДК, Любо опипа почвата. Той се увери, че е имало защо да опита - ефектът бе поразяващ. Самият аз не знаех какво точно да очаквам - не бях посещавал негова изява, и то от толкова мащабен размер за рамките на България. Не само, че не съжалявам, че отидох - аз се презаредих за месеци напред. Върнах се назад, преоткрих песните му и ЗНАЕХ, че тази година ще посетя и втория му голям концерт в любимата зала. Искам да вметна само, че благодаря сърдечно на Любо, че миналата година сподели публикацията в блога ми за концерта му. Не само това - лично ми отговори на съобщението и реагира светкавично. Рядко съм получавал подобно отношение от известни изпълнители. Обикновено се големеят, придават си излишни важности и спазват една дистанция "звезда-публика". А трябва да се радват, че имат интелигентни почитатели, които им отдават почит. Аз не мисля, че говорим за звезди и за почитатели всъщност. Просто призванията са различни. Ние всички сме равни. Затова Любо ни дава онова, което ние му даваме. Съвсем не се счита за нещо повече.
Когато аз реша да посетя културно-масово мероприятие, винаги след това пиша за него в блога си. Вече не ми е толкова важно и интересно колко хора ще го прочетат, колко ще го споделят. Просто искам да запечатам някъде впечатленията си, а и добре знам, че когато не пишеш комерсиално, не би трогнал масите - просто не си лесносмилаем, което пък е комплимент. Ценителите са си от друго тесто. Точно по тази причина невинаги вярвам на милионите гледания в интернет, които освен всичко друго могат и да се манипулират, а и не всички хора са от сутрин до вечер в социалните мрежи и сайтовете за сподeляне. Музиката напоследък се превърна в един бит пазар и търг и вече успехите се измерват в някакви си цифри гледания, в стриймове, в тегления, в хонорари. За мен не количеството, а качеството и посланията са атестат един изпълнител къде се намира, както и концертната дейност. Малко изпълнители в България имат смелостта да залагат на свои спектакли, на вход, с билети и да събират разнородна публика без проблем.
За щастие, Любо също не е комерсиален в онзи примитивен аспект на думата, но той вече има една немалка като численост и вярност аудитория. Неговите последователите си приличат с него самия като душевност. Експресивни, възпитани, с елегантно чувство за хумор, талантливи, артистични. Както заглавието на една негова песен - "РАЗЛИЧЕН". Именно това да си себе си и да се отличаваш от стадния принцип те прави вече успял в попрището ти. Може да ти коства повече труд да утъпкаш пътечката си, да я поправиш през тръни и камъни - несъмнено е така, но постигнеш ли целта си да развълнуваш по-голям кръг хора, значи има някаква магия в теб.
Това обаче, което ме радва, е, че Любо се стреми да се развива. Всеки път да представя нещо ново на спектаклите си, като същевременно не бяга от амплоато си. Той танцуваше, разнообрази и програмата си и отново беше контактен с присъстващите. Нова порция приятелски закачки разчупиха обстановката. Когато усети, че всички са напълно във вихъра си, подаваше на публиката и тя му отвърна подобаващо. Накрая дори направи дълбок поклон.
След "Имам само теб", която ми е любима, Любо се разчувства. Това беше толкова искрено, че нямаше как да не му повярваме... Че музиката е животът му. Той изпълни парчетата от албума "Знам". Той наскоро бе обявен за златен по продажби. Едни от първите и добре познатите "Има ли цветя", "Ще те намеря", "Alright", "Различен" все още са предпочитани от слушателите и придават танцувалност. "Искам", "Мога" допълниха възприятията за музикантско от най-висок ранг с нежните и леко джазови аранжименти. Впрочем - поздравления за музикантите Ивайло Звездомиров, Ангел Дюлгеров, Калин Вельов и Живко Петров. Акустика, звукоизвличане, импровизации, светлинно шоу, мултимедия - всичко бе в абсолютен синхрон. Кантото - редуване на стакато и легато, създаде чувство за майсторска динамика. Момчетата наистина са репетирали качествено, а и Любо вече има дългогодишен опит. Тази година турнето му обхвана и други градове. Дори се радвам, че подарих билети на майка ми и баща ми за концерта в Летния театър в Пловдив, за да се насладят. Те бяха впечатлени от това, че той посрещаше гостите си от входа, благодарейки им лично и снимайки се.
Творчеството му не е за ширпотребата. Неговата музика не са купени семпли, върху които е наслаган бийт и някакъв измислен отсвир, който да е актуален сезон-два. Любо твори с мисъл тя да остане във времето, да лекува хората, да ги вдига и да им напомня, че сме живи, когато чувстваме със сърце. Цяла вечер благодареше ту на нас, ту на колегите си музиканти. Имаше и един особено сантиментален момент, в който той си припомни как преди 16 г. са му казвали, че българската музика вече няма да пълни зали. 16 години по-късно той все още го прави и се бори за това стойностната авторска песен да се издига в култ.
Финалът на концерта бе поставен от парчетата "Заедно", "Знам", "На края на света", както и "Freedom" и "Purple rain", с които Любо отново засвидетелства уважение към големите имена в световната музика и направи поклон. Специалните му гости - Графа, Орлин Павлов и Сантра, предизвикаха положителни реакции в публиката. Липсваха и Мария Илиева и Тони, които пък се появиха миналата година.
Концертите на Любо са богатство, защото са добре оформени като концепция, градация на репертоар и всеки път дават заявка за величествено изживяване. Всяка нота и акорд те издигат в небесата и безмерното пространство. И ти показват, че си човек. Че музиката е живот и дихание. Не са нужни етюди и излишни ефекти. Добрият музикант излиза, пее на живо и спойката му с публиката никога не се губи. Затова тя си тръгва доволна, изпълнена и чака следващия път, в който отново да усети тръпката на това прекрасно изкуство. Любо, благодарим за поредната доза невероятно изживяване! Благодарим ти за това, че си толкова сърцат, с фина музикална и човешка култура и стоиш така убедително на голямата сцена. Продължавай да го правиш - смисълът е винаги налице. До следващия път!
