Зимна вечер.
Заспивам тихо, завит във одеяло от блян футуристичен.
Нощта съблече ме
така, че да остана насаме със съня си фееричен.
Булевардът си
отдъхва. Кварталните локали блещукат ефимерно.
Гласовете наоколо
заглъхват. Пренасям се в друг свят лековерен.
Сънувам свойта
преходност и вечност. Сега недей, не ме събуждай!
Реалността ми е далечна, ала обятията ти ще са ми още
нужни.
Затова остани
тук! В съня си се страхувам и имам навик да се губя.
А всеки допир,
поглед, звук ми подарявай винаги, когато се събудя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар