Преди време в предаването "Бизнес среща" по Bloomberg TV Bulgaria попаднах на интересен гост. Работя като редактор в медията и избрах аз да слушам интервюто. Бях провокиран от анонсираната тема - бизнес етикет. Казах си: "Ето една област, която ме интригува". Слушайки интервюто на доцент доктор Даниела Илиева, се вдъхнових неимоверно за личното си развитие занапред. От нейния изказ, добър външен вид, умението да комуникира спокойно. Тя ми излъчваше търпение, овладяност, през цялото време на записа бе усмихната. Не долових и грам напрежение. Най-интересно обаче се оказа онова, което добих като полезна за себе си информация от разговора на главния редактор на Bloomberg TV Bulgaria - Таня Кръстева, със своя събеседник.
Бизнес етикетът не е просто формалност. Това не е заучено нововъведение в динамичния корпоративен свят днес с цел да задължава субектът да бъде рамкиран. Но дори и така да е. Днес повече от когато и да било правилата са ни необходими. Необходимо е понякога да си налагаме саморегулация. В противен случай се получава повсеместна ентропия. Трябва да признаеш пред себе си, че има какво да научиш. Когато си в бизнес среща, на коктейл или някое друго събитие от подобен характер си длъжен да спазиш определени норми, без това да пречи на индивидуалността ти. Когато една личност е мултиплицирана - т.е. комплексно изразена, тя трябва да обръща внимание и на облеклото си, да се погрижи и за настроението си, за речниковия си запас, за комуникационната си стратегия, морала си. Учим се в движение с помощта на различни средства. И това продължава цял живот. Това ни прави гъвкави и адаптивни днес, когато много ценности и порядки се размиват.
Глобализацията е прекрасен инструмент за взаимодействие, чудесно е да сме космополитни. Можем да използваме промените на новото време, но сме длъжни да запазим мярката и да се съобразяваме със средата, професията си и имиджа, който искаме да изградим. Светът на бизнеса е колоритен, изпълнен е с изкушения и предизвикателства. А днес генералното предизвикателството е преди всичко да останеш верен на себе си, да си човечен и същевременно да си в крак с информационния поток и характерологията на събитийността. Така постепенно се изгражда авторитет. Благодаря Ви, г-жо Илиева, за това интервю. Професионализмът е въпрос освен на призвание, така и на труд. Вие го доказвате.
Занимавате се с консултиране по бизнес етикет.
Как бихме могли да разшифроваме най-конкретно и достъпно това понятие
за масите, макар повечето хора вече да знаят какво означава то? Вие лично какъв
нюанс влагате в него?
- Бизнес етикетът е познание и сила, увереност и самочувствие, успешна
комуникация и позитивни емоции. Когато даден човек знае кое е адекватното
поведение за конкретно
събитие, среща или ситуация, той или тя може да не го спазва, но има знанието. Това дава
невероятна увереност и възможност да се концентрираме върху момента, върху
събеседника, върху ситуацията, а не върху чуденката “дали така е правилно”.
Корпоративният свят днес е наситен, авантюристичен, примамващ, но в
известен смисъл и несигурен и стресов. Пазарната икономика е безпощадна и не
всеки успех е устойчив. Имате ли свой прочит на идеята за дългосрочния
успех в бизнеса, как изглежда той според
Вас?
- Мисля, че днес повече от всякога се цени искреното общуване. Имаме
един корпоративен микс от множество поколения в една работна среда; всеки идва
със собствения си модел за света, със собствените си поколенчески особености, минало,
настояще и личен характер. Но независимо от това кой от къде идва и накъде
отива, всеки иска егото му да бъде погалено и да му се предостави шанс да
разкаже личната си история.
От моя опит установявам, че хората са жадни за споделяне, за
изслушване, за реално качествено време извън дигиталния свят. Днес всеки се
стреми да бъде повече интересен (на англ.ез. interesting) и по-малко заинтересован (на англ.ез. interested), повече важен
и по-малко готин.
Считам, че дългосрочният успех в бизнеса е възможен, когато има не само
корпоративен интерес, но и лична заинтересованост; когато се търсят приликите,
а не различията; но и когато съществуващите различия се приемат като нещо
нормално и естествено. Светът е богат и интересен именно защото всички ние сме
толкова различни.
Прави ми впечатление, че стилът на обличане в България все още е далеч
от това високо ниво, което се забелязва в държави като Франция, Италия,
Великобритания, които винаги са се отличавали с повече аристократизъм и
естетика в този план. Какви добри примери и практики може да усвоим от такива
страни според Вашия опит?
- Стилът на обличане в България е различен и разнообразен. Добре е да се
поясни, че не всеки е длъжен да съобразява облеклото си с бизнес етикета или с
някакви изисквания. Тези, които са длъжни да поддържат адекватен имидж и да
съобразяват облеклото си обаче, са публичните фигури и тези, които имат
представителни функции – независимо дали става въпрос за държавен или частен сектор. Самата
публична позиция изисква грижа, внимание, старание, познание и умения за
представителност, елегантност и адекватност на ситуациите. Непростимо е, когато
в общественото пространство се види липса на тези елементи, а същевременно такава
особа е избрала да бъде обществена фигура. Етикетът е това, което
правим, когато хората ни гледат. Какво правим, когато сме насаме, никой не го
интересува.
Много често се приема, че елегантността и представителността са
резултат от голяма инвестиция. Не е така, защото има много доказателства за елегантни
комбинации, плод на стил и находчивост, еднократни или двукратни професионални
консултации.
В едно интервю за Bloomberg TV Bulgaria споделяте, че етикетът е
комуникация и умение да се впишеш във всяка една среда и ситуация. От тези думи
разбирам, че човек трябва да е хамелеон и да спазва правилата при определен
стил на общуване. Повече вродено или повече придобито е това умение?
- Това умение е вродено, но в хода на израстването нараства и егото, а
допълнителна, значима роля за притъпяването на естествения хамелеон в нас изиграва
семейната среда, образователната система и обществото. Повечето хора се радват
на здрави и функциониращи зрение, слух, вкус, обоняние и допир – сетивата, с
които сме родени и са ни дадени от природата за общуване на тази земя. Притъпяването
или залиняването на което и да е от сетивата кара друго да компенсира. Анатомично,
а и психологично ни е дадено да слушаме повече, отколкото да говорим. Дадено
ни е да общуваме не само като слушаме събеседника си и му говорим, но и като
го/я усещаме с другите си сетива. Пример за това е огромното количество
информация, която можем да “извлечем” за някой от първото ръкуване – сила,
времетраене, позиция на ръката, зрителен контакт, близост, отдалеченост,
последващо приближаване или отдалечаване, начинът, по който си казва името,
въздействието, което оказва върху останалите ни сетива и на интуитивно ниво. И
така, след като си позволим да забравим това, което вродено знаем, идва момент,
в който осъзнаваме, че е добре да го научим отново. Моите обучения и
консултации , интервюта и изяви целят точно това – да си спомним това, което
вече знаем и умеем, а именно – да използваме всичките си сетива и цялата си
сетивност в общуването с хора и околна среда.
Модерният етикет е да накараш другите да се чувстват добре в твоята
компания, разказвате още в това интервю. А какво правим в случаи, когато сме
попаднали на неподходящо за нас място и се чувстваме неловко, как се излиза от
подобна ситуация?
- На първо място бих си задала въпрос “Какво правя тук?” Има още един
филтър, с който филтрирам много неща в живота и дори уча децата си с него, а
това са следните въпроси:
Какво искам?
Какво мога?
Какво е редно?
След едно определено ниво на растеж и развитие много неща и ги искаме,
и ги можем, а решаващият филтър и коректив остава доколко са редни.
В случая с попадането на неподходящо място:
Искам ли да съм тук? – Може би не.
Мога ли да не съм тук? – Вероятно да.
Редно ли е да си тръгна? Тук вече преценявам кого представлявам – дали
себе си, дали организацията ми, и може би ще се окаже, че е редно да остана.
Ако е ОК да си тръгна, тогава е ясно, че не се налага да се справям със
ситуация, която ми е неприсъща. Ако все пак реша да остана, защото искам да
науча нещо и да изкарам себе си от комфортна зона, или е редно да остана по ред
причини – тогава се връщам в първи клас и “сядам” да уча. Повечето хора не се
чувстват комфортно не с незнанието, а с факта, че трябва да признаят пред себе
си и пред други, че не знаят. Его.
Как се учи в такава ситуация? Чрез моделиране. Търсим и намираме този,
който ни изглежда най-адекватно, най-подготвен, най-сигурен във въпросната
среда и започваме да моделираме, имитираме, наподобяваме неговото поведение.
Какви трансформации считате, че ще претърпи бизнес културата занапред?
- Според мен, на първо място трансформация ще ни се наложи в отношението
ни към времето, което ще става все по-ценно и ценено от всички. На второ място
е необходимо генерално ментално
пренастройване, че този свят е за учещите се. За да се справим в динамично променящия се свят, трябва и ние да се
променяме. А промяната е учене – непрестанно, през целия живот, а не само до
университетската диплома.
На трето, но не последно място, апелирам към проявяване на детско
любопитство, което смирява егото, кара ни да учим с желание и ни дава една
забавна гледна точка към този невинаги забавен свят.
Поведението в социалните мрежи днес е част от ангажираността ни в
процеса на работа, а и като граждани. Каква мярка трябва да спазваме, за да не
се компроментираме в киберпространството?
- Задължително филтриране на ниво кое искаме да остане лично и интимно, и
кое да стане обществено достояние. Няма такова нещо като “ама той профилът ми е
затворен”! Не можете да си представите до какви “находки” достигам, търсейки
информация за някои кандидати за работа. И всичко това от “затворените” им
профили, от позицията на липса на каквато и да е LinkedIn свързаност, Facebook или Instagram приятелство. А информацията, до която
достигам, ми служи да си изградя не само визуална представа за човека и живота
му, но и за снемането на психологически профил. И мога да ви уверя, че това не
го правя само аз.
Виртуалната среда не отнема ли все повече от красотата на общуването
ни, не ни ли прави малко повече социопати без идентичност в известен смисъл? И
как виждате ролята ни като човеци занапред с оглед на дигитализацията? Ще
увредим ли емоционалната си интелигентност?
- Както казах и по-горе, искреният интерес на живо ще бъде новият
луксозен формат на общуване. Луксозен, защото не всеки ще може да си го позволи
във времето и пространството.
Виртуалната среда, социалните мрежи, дигиталното общуване са феномени
на развитието на технологиите и обществото. Не можем да отречем важността и полезността им. Но нека
не забравяме точно това, което казвате във въпроса – красотата на общуването на
живо. И все пак, изборът остава личен.
Що се отнася до емоционалната интелигентност, не мисля, че
дигитализацията я уврежда, а по-скоро липсата на време и желание за
размишления, анализи, самокритичност и истинско общуване със себе си най-вече.
Социалните мрежи позволяват влизането в роли и представянето с великански
профил или маска на желаната реалност. Има безброй рецепти за справяне с критични
моменти на нещастие, но остава вярно, че не е важно какво ядеш, а какво те яде
отвътре. Погледнато от страна на социалните профили, зад които бихме могли да
се скрием – не е важно как се показваш навън, ако не си добре отвътре.
Хубаво е да четем книги и е хубаво да четем от време навреме от хартиени страници. Много е
писано за ползите от това, така че няма да ги изтъквам отново. Но книгите ни
дават едно богатство на речника
и изказа, обогатяват социалната и емоционалната ни интелигентност.
Някои порядки при поведението ни в срещи на високо равнище остаряват,
някои излишни формалности от протокола вече се пренебрегват. Кое е най-доброто
съчетание от съвременни и традиционни принципи обаче, което можем да запазим,
за да сме винаги в класическата линия?
- Няма общоприето правило и единна рецепта. Всичко е въпрос на личен
стил, култура, ситуационен мениджмънт, анализ на момента, подготовка, гъвкавост
и желание за учене. Ако все пак трябва да заложим на “класиката” – едноцветно,
стилно облекло, прилични дължини, грижа към себе си и внимание към детайлите,
стремеж към личен стил и умерена визия, повече слушане и по-малко говорене,
правилна артикулация, възпитано его, знание, надеждност, позитивизъм и усмивка.
Доц. д-р Даниела Илиева е професионален трейнър-консултант по бизнес
етикет и международен протокол, сертифицирана от EUROPROTOCOL – The European
School of Protocol, Брюксел. Освен това тя е сертифициран трейнър по
Невро-лингвистично програмиране (НЛП), Коучинг и Хипнотерапия, акредитирана от
Международната НЛП Асоциация, Американския НЛП Борд, Американския Борд по
Хипнотерапия, както и от Европейския консул по менторство и коучинг.
Доц. д-р Даниела Илиева е и изпълнителен директор на Фондация „Право и
Интернет“ и член на Управителния съвет на Фондацията.
https://www.bloombergtv.bg/biznes-sreshta/2019-10-23/moderniyat-etiket-umenieto-da-obshtuvash-vav-vsyaka-sreda
