За мен се сещаш във миговете на безвремие.
Уж ме презираш, а гледаш ме с благоговение.
И искам, и не искам да те допусна в своя свят.
Тази любов непокълнала, красив и скрит цвят.
Не разбрах мотивите ти да ми се обаждаш.
На час по лъжичка внимание – и се прераждам.
От време на време любов – това е твоят подарък.
Трохички събирам – строя от илюзии замък.
И ето – пак ме набираш, усещам телепатично.
Пореден компромис - любов микроскопична.
А аз те чакам и още лекувам се, сгушен в ъгъла.
От време на време любов, калена в рая и пъкъла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар