неделя, 31 януари 2016 г.

Един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава



Наскоро бяхме свидетели на поредната подадена оставка. Поискана, доброволна - never mind. И без това оставки се размятат със същата тежест, с каквато фактури за изравнителни сметки от Топлофикация. Е, Вальо Топлото е вече наистина на топло. А народът, макар и на свобода, продължава да мръзне под въздействието на високопарни политически соарета. Скоро ще пукне пролет, а с нея и надеждите за бързо съзиждане на модерна концепция относно бъдещето на България. С оставката на министър Танев общественото доверие отново бе хвърлено в смут и бе зазидано от ледовете на брътвежите в кабинета. Не се изтъкна конкретна причина за поисканата от премиера оставка на ексминистъра на образованието освен клишираната за системни нарушения и неизпълнения. Може би поредното взето на по чашка решение между фас- и пиш паузите на изключително заетото Бойково битие, тъй като, както знаем, той е твърде натоварена личност... влиза от среща в среща и комуникира само с смс-и. Консервативен до последно. Жалко, че ги няма мобифоните вече. Повече щяха да му отиват. Някак по-мутренски стои и напомня за времената, в които с Масларова се надпреварваха с кой мафиот да се сдушат по-напред. Интересно обаче някой васал ли му написа поясняващото оставката слово в социалните мрежи, или той го е продиктувал на някоя послушна писарушка, защото дълбоко ме съмнява да е толкова грамотен и дипломатичен. Чуваме го от ефира нонстоп - три папи са го галили по главата... и прочее съждения с желязна ала краката на Фики Стораро логика. Та в това болшевишко изявление аз виждам само общи думи, зад които не прозират истински намерения за оправдани действия по поискване на оставка. Най-малкото трябва да се допитат да обществото. Сега, знаем, че не взимаме ключово отношение по въпросите от дневния политически ред, но все пак няма нужда това да бъде демонстрирано толкова очебийно. Имайте малко милост за пред европейците, господа управници! Професор Михаил Неделчев рекъл, че по-дълбока била истинската причина. Кореняла се някъде в противоречието между ролята на литературата да е конформна с другите държави и тази да укрепва националното самосъзнание. Професор Драгомир Драганов пък говори за смесване на англо-саконски порядки и комунистически възгледи, връщащи ни десетилетия назад, в модела и професионалния профил на Танев.
Гражданското общество се надигна, за да защити произведенията си. Така или иначе това бяха просто предложения. Кощунство ще е да отпаднат бележити творби и имена от учебната програма или да бъдат премествени в друг клас. 

Когато става дума за учебен план, не можем да говорим за закостенелост, тъй като преди години най-добре е изчислено в кой клас точно какъв тип произведения е добре да се изучават. Това формира психологическо въздействие върху учениците, на които в момента биха се опитали да вменят хаос. Няма нужда да се подменя историята, за да се угоди на някой печалбар. От учебници е грехота да се печели. Нека бизнесът е бизнес на други нива, но не и когато говорим за преструктуриране на учебния материал. Той може да се пренапише на по-достъпен, занимателен език - да има евфемизми, където се налагат, ала не и подмяна. Защо ли ми се струва, че това кореспондира с настъпващата турцизация, диктувана от Сараите Доганови? "Съжителство" не е подходящата дума, щом става въпрос за иго, владичество, робство и потисничество. Най-надлежно турските вакханалии над българите са описани в експресивната творба на Макгахан - "Американският свидетел". А сега, видите ли, да сервилничим на Турция - няма нужда. Дори Русия ни се обиди за това, че кокетничим с турските държавници, договаряйки се за газ и ваксини. И какво били виновни настоящите поколения за набезите на османските си предшественици ли? Ами освен че носят тяхната кръв, с нищо друго. И ако това се повтори сега, пак ли ще бъдем раболепниците на Турция? Ама имало много турчета в българските училища - щели сме да ги комплексираме. От истината ли? Нито е било съжителство, нито е било доброволно, за да има и наченки на такова. Само асимилация. А защо има цели глави и уроци за поминък на Османската империя? Ще се окаже, че светът започва и свършва с нея. Защо преди време отпаднаха предмети като Родинознание? Учебниците не могат да бъдат пренаписани и преиздадени в толкова кратък срок, защото рискуваме качеството им да е потресаващо, а и не мисля, че някой ще позволи да се правим на лъжесвидетели в нечия полза. Не фигурира ясно изразен стандарт за тези учебници, нито се позволява възможност за творчество, диспут, диалог. Просто това е поднасяне на суха информация с цел зомбиране на поколението и пропагандиране на полуистини. Необходимо е да се образуват политически неангажирани авторски колективи и анонимни комисии, оценяващи съдържанието на учебниците. Това е била идеята на г-н Танев, която е прекъсната, тъй като според него бива считана за неудобна. Как да стане, когато корупцията е докарала ерозия на един от най-важните институционални сегменти на обществото ни - образованието.






 В тази връзка нека хвърлим и поглед към Доклада на ЕК за България. Отново констатираме проблемите, а когато опрем до практическото им разрешаване, ги заобикаляме. Отсрочването на процесите по делата, нужда от освежен Наказателен кодекс, липсата на последователност в дисциплинарните действия, да се актуализира и преразгледа националната стратегия за противодействие на корупцията, рискове при обществените поръчки, търговията с влияние, предотвратяване на организираната престъпност. Върху тези сегменти трябва да се работи. Само че аз не виждам категорични и рамкирани предложения за взимане на превантивни мерки. Комисията препоръчва: 1. Автономност, прозрачност и отчестност на съдебната власт 2. Реформи и ефективност в този сектор 3. Оперативна приемственост в наложените промени. Понякога се питам каква е целта на този мониторинг.

 Бих искал да завърша с важен пасаж от "Американският свидетел" във вид на въпрос в предговора на Луко Захариев, който задавам и аз. "Кога ще се намери български държавник, бил той Стоянов, Първанов или Драганов, който да покани турски държавен глава в Батак, Перущица или Панагюрище, за да се извини за стореното по време на турското робство? Докато не стане това, ние не ще сме изпълнили дълга си като наследници на милиони трагични и свети български жертви. Включително и пред паметта на Макгахан.".
И така... Май засега по самосъзнание оставаме "един нов и гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава". Историята е поука и колкото и да я преобразуват някои, не променят фактите. Ние избираме дали сами да се позиционираме в немилост в собствената си държава, или сами да защитим онова, което ни се полага по право да знаем, можем и бъдем.


Няма коментари:

Публикуване на коментар