Отвъд видимите представи

 Винаги съм считал астрологията и номерологията за точни науки. Особено астрологията като древна такава. Вибрациите, енергиите, планетите, числата, взаимодействията между закономерностите и отделните периоди на развитие ни дават сведения за всички фази на еволюцията. Мисълта се адаптира посредством специфични правила и се проектира върху модули на човешката същност. Вселената е необятна материя. Предсказването по индивидуални показатели във смисъл на врачуване е опасен момент, в който много често можеш да бъдеш подведен. Дори Ванга и Кочовска не са били безпогрешни. Виждат се опции, а реалността възниква такава, каквато я градим в движение. Колкото ние, толкова и съдбата. Знам, че по-големият процент в съотношението е в полза на предначертания ни път. Останалото избираме и ръководим ние с оглед на възникващите обстоятелства. Не сме съвсем независими, но все пак имаме някаква власт. До колко разполагаме със себе си? Какви сензори докосват нашата аура, какви механизми задействат двигателя на житейското ни горене?
За видимото, невидимото, сложно изтъканото, доказаното и недоказаното, интуитивното, лъжливото, фундаменталното, езотеричното. За вселенските избори и принципи, за научното, за зависимостите и взаимовръзките.

 Знаете ли – аз се вслушвам и взирам в знаците. Старая се да ги тълкувам и разчитам. Много пъти са ме насочвали правилно, ала и много пъти съм бил объркван. Има измамни знаци. Те са от типа „бягащи” – минават покрай теб и не можеш да ги уловиш. Дават ти погрешни индикации. Истината е, че с енергията си можем да привличаме и отблъскваме. Често са се случвали парадокси, които не успявам да си обясня. Разминаваме се с хора, пропускаме шансове. Може би тези шансове не са нашите. Може би не сме повярвали достатъчно в тях. Мисълта нерядко се материализира по невероятен начин. Затова и всичко се връща – рано или късно, под една или друга форма. Трябва да внимаваме какво мислим, какво си пожелаваме, какво изричаме на глас, каква заявка даваме и със сетивата си спрямо заобикалящата ни среда. Не обичам вмешателството. Има енергийни вампири, която пият от теб. Хранят душата си с твоята, но изпиват силите ти. Грабят и те оставят с усещане за празнота и разнебитеност. Съществуват доста измислени закони чисто теоретично. Закони за привличане, за отблъскване. Не може да са каже напълно дали противоположностите се привличат. Чрез тази теория се потвърждава идеята за баланса и взаимността, за преливане от другост в другост, за двустранчивото допълване. Има и случаи, в които еднаквостите не се отблъскват – напасват се, а противоположностите не успяват да съжителстват. Всичко е до сензитивност и сходни честоти. Ние не сме изолиран сегмент и абсолютно самостойни единици във Вселената. Тя все пак не е само материя. Тя има и своя духовна траектория. Интуицията и инстинктите ни са естествени човешки защитни механизми, които също неведнъж могат да ни подхлъзнат. Аз вярвам в това, което се случва. Във фактите. 

 Ако можем да обвържем астрологично 2016-та с вселенските подсказки, знайте едно: 2016-та е година на промени. Човечеството ни назрява за нов етап. Ние всички почти сме съблекли старите си дрехи, защото се чувстваме толкова неудобно в тях, че подготвяме телата и душите си да заживеят в нова опаковка. Казвам го съвсем образно и метафорично. Какво имам предвид? Душата и тялото са различни съставни части от нашата биологична натура. Те са свързани посредством биологични, химични – с една дума природни процеси. За да са споени в хармония, им е нужна устойчивост. Както  казва възрастният духовен наставник във филма „Яж, моли се и обичай”. Да не си прекалено подвластен на материалното, нито извънредно податлив на фанатичното и окултно духовното. Можеш да си позволиш кратко бягство от баланса с една нова любов – тя няма да навреди изключително на пълноценното ти съществуване. Всъщност съществуването се определя като вегетиране. Истинският, живият живот е да чувстваш, усещаш, обичаш, твориш, страдаш дори. Всичко. Всяка една емоция е живителна. Хората сме многопластови  и несъвършени. Затова не може и една-единствена дума да ни определи. В различните ситуации можем да постъпваме различно, но като цяло всеки от нас дава израз повече на едно или друго качество благодарение на своя индивидуален experience. Аз обаче генерално вярвам в изначалната идея за доброто у човека. Виждате обаче какво се случва от началото на годината – показни убийства, побои, сексуални извращения. 


В човешкия организъм и съзнание напират нечовешките пориви. Светът жадува за подредба, за нов ред. Всеки иска да намери своето място. Предстои падане на границите в необозримо бъдеще. Но за да паднат тези граници, трябва да се затегнат коланите и да има правила на допускане. Мултикултурализмът не е лоша тенденция, ако бъде овладяна. Ние първо трябва да си простим миналото. Да го оставим в историята и да не отмъщаваме за стари неразрешени въпроси на местно или междунационално равнище. Иначе какво се получава  - толкова години еволюция и накрая… Содом и Гомор. Никак не се вписва в представата за съвременния човек. Диващината ни връща в пещерната ера, когато още не е имало цивилизация, обособени обноски и поведенчески прийоми. Не виждам обаче да се прокрадва някакъв вид пацифизъм и секуларизъм. Затова в годината на маймуната – като животно  иначе толкова сладка, хитра и забавна, трябва да си подредим приоритетите и преосмислим потребностите. Агресията е вече в погледа ни, в думите ни. Трябва да се отърсим от нея. Тя не е териториална, тя е повсеместна и все по-застрашителни са размерите и тревожни показателите й. Знаех си, че празниците бяха кратък отдих - и от януари агресията отново избуя. Все по-неконтролируеми и безразсъдни са действията на хората. Което неизменно ще доведе до своите последици. Но какви са първопричините? Явно душите ни търсят покой в живия живот. Душите могат да избират къде да се пререждат. По принцип на Земята можеш да натрупаш повече опит и уроци. Волята е по-свободна. За другото не знаем – от него не са възкръснали в реално време. Обективните трудности в живота си ги създаваме сами. Но кармата ни преследва. Пред нея сме отговорни, както и пред това, което са създали предците ни, а и ние самите в предишните си вероятно форми на живот някъде и някога. Просто спомените ни са изтрити, за да изживеем пълноценно настоящия. За мен всичко се измерва с тук и сега. И най-важното послание е да творим добро – всеки чрез своята мисията, за която е дошъл на света. Материалното не захранва нашият вътрешен двигател. То е нискокачествено гориво. 

 А тъй като аз съм зодия Водолей и по принцип ние сме силно драматургични, далновидни… искам да заявя нещо в заключение… Колкото и да сме креативни, ексцентрични, напредничави, индивидуалисти… Ние винаги правим добро, очаквайки положителна оценка и признание. Смисълът е да правиш добро алтруистично. Очакването за оценка винаги ще те кара да страдаш. Ние живеем в бъдещето и често сме неразбрани, затова сме бунтари, дисиденти. Протестираме срещу посредственото, унифицираното, изкуствено наложеното. Борим се за идеализъм, а получаваме дуализъм. И няма как. Като Ин и Ян. Винаги ще вървим с това дихотомно противоречие. 2016-та ще е бурна, различна и пълна с много уроци. Много хора живеят с усещането за край. Но краят винаги е ново начало. Дано е началото на по-доброто в нас.