Представете си, че сме в някаква социална лаборатория, в която протичат проучвания със съдействието на специалисти от всякакви области. Хора биват затваряни в различни помещения с определена цел и биват въвличани в специфични игри за оцеляване в условията на изкуствена среда. Тази уж стерилна среда постоянно се променя и участниците трябва да реагират според нея. Резултатите се записват някъде. Който успее да излезе читав и неопетнен от всички тестове, бива сочен за годен в обществото. А дозата шоу, с която е подправена проверката, е само за цвят... Такива има проверки има всеки ден, всеки час, навсякъде. Някой те следи. Дали не си жертва на пъклен сценарий? Дали не прозвуча като някаква конспиративна теория на психопат? Целият ни живот е една виктимизирана лаборатория, в която се изследваме постоянно. Проби, грешки, понякога успехи, рекорди. И си умираме ненаучени и неразгадали магията.
Зимата на 2004. Бях в 7-ми клас. Предгимназиално. Подготовки за кандидатстване. Никакво време. Имаше масирана реклама и някакви билбордове за някакъв Биг брадър. Населението пощуря още преди официалния старт на предаването в България. Ходих си на училище. Съучениците коментираха участници и ми се смееха, че не знам за какво става въпрос. Аз нямах време за телевизия. Мислех си, че това е аналог на предаването "Страх", което вървеше по онова време и което обичах да следя, преди да ме налегне кандидатстването. През зимната ваканция имах няколко дни на разположение и от чисто човешко любопитство си пуснах този Биг брадър. Заинтригува ме. Не знам какво и не знам защо. Не беше лошо. Опипваха почвата като за първа сезон на формата у нас. Беше и малко непривично. Седят някакви цял ден затворени, говорят си. Не знаех за историята на този социален експеримент по света. Да, той е точно такъв. Всъщност предаването само по себе си не е лошо като замисъл. Зависи от коя страна на призмата надникнем. Диктаторът наблюдава и контролира своите подчинени чрез приемници. Тази разузнавателност и контролируемост леко плаши. Особено когато не знаеш с каква цел те наблюдават. Предаването като продукт може би е е предизвестило случващото се с нашето човечество. Сега Биг брадър е по-актуален от всеки друг момент в история на света. А медийният обръч все повече се стеснява. Защо? Защото Биг брадър може да бъде всеки. Виртуалността ни позволява не просто да открехнем завесата. Ние направо влизаме с взлом хегемонично в задкулисието. И щурмуваме човешката душа. Нахлуваме в покоите на другия... Оставяме следи и си тръгваме. Няма тайни. Няма как да навлезеш в нечие лично пространство и да не оставиш белезите си. Докосваш се до интимността на човека, до нематериалното, до необлеченото в дрехи и роли, до съкровеното и вътрешното. Душевната материя е фина като пух. И имаш две възможности - да я обезоръжиш или да я омърсиш. Не става дума чак за нещо сакрално. Хората сме грешни. Но душите ни... Там е друго... Подсъзнание, психика, чувства. Те болят много повече от плътта и органите. Станахме прозрачни, уязвими като филм с предизвестен кофти финал. Като мишени с открити рани. И много подвластни на стадния принцип. Знае ни се ДНК-то. Знае ни се IQ-то. Знаят ни се слабите страни. Никога и никъде не си сам в пространството.
С масовия шпионаж, с повсеместния мониторинг ние сложихме начало на един вечен Биг брадър. Такъв, какъвто упражняват политиците. СРС-тата са само част от играта. Имам чувството, че властта се вози в бутиковите си автомобили, издава директиви и само наблюдава смущенията, бунта на масите, страданието. Палят фитила, крият се в убежищата си и гледат. За да програмират следващия си ход. Биг брадър у нас загуби стойността на идеята си. Гледал съм много от сезоните. За да си направя справка накъде върви, да се огледам в реалността. Много пъти съм казвал: "Под достойнството ми е да следя тези простаци". Не е съвсем загуба на време обаче. Е, този сезон ме втрещи. Това не е представителната извадка. А може би е?
Моите уважения към бизнес нюха на Нико Тупарев. Но жаждата за печалба и махленски рейтинг може да погуби човек. От ефектите на кьорфишеците вече замириса на изгоряло. Не знам дали участниците са лабораторни мишки, зайци или нещо друго, но зрителите не сме. "Ама няма значение, след като си пуснал канала, докато излъчват Големия брат". Има. За да видя до къде стига всеобщата наглост и лакомия. Не искам да се правя на Мартин Хайдегер, но народът може да е доверчив, ала не и балъшки. Ако го въртиш дълго на примката, с такъв замах я къса и те захапва, че и намордник не помага. Водещият Ники Кънчев, който тотално е като прикачен и абониран за предаването, става все по-ожесточен в лайфовете. Насъсква противници, зрители, търси интригата, прекъсва, бърза, дърдори на поразия. А сега с Нико Тупарев и болезнено си приличат визуално - като съсухрени джихадисти са. Като семити. Като хрътки, на които им текат лигите за гледаемост, власт, сеир. Ние дори не сме като в Античността, когато са се събирали да гледат кървави боеве. Сега придаваме тържественост на един цирков спектакъл със слаби акробати и каскади. Дори и индийските сериали не са толкова предвидими. Добрият играч не е толкова добрият стратегически, колкото онзи с добрия образец, комуто обществото гласува доверие. То е като в политиката. Лъжливата харизма се познава. Но харизмата на лидера не можеш да я сбъркаш. Той няма да те подведе.
Не съм съгласен, че демонстрациите в този сезон са плод на истина. Налага се някаква фикция, че светът бива управляван от мускули. Мускули, ланци, татуировки, хиалурон, силикон, пиърсинг, грим, беден речник, липса на вкус и стил. Една уродлив-помпозна външност в комплект с антихристиянски- и европейски ценности, агресия, високи децибели, измислени лагери на пещернякоподобни. Очевидно в едно затворено пространство характерите се сблъскват и хората полудяват. Дали социалната действителност не е озлобила българина? Ако дразгите между съквартирантите не са в абсолютната си цялост продуцентското нареждане, то можем да заключим, че народът ни е психически нестабилен и екипната и алтруистична задружна му е чужда. Младите хора нямат търпимост към различията си. Не си дават шанс. Не разговорят цивилизовано. Търсят винаги конспирацията на дребно. Насаждат антагонизъм и си простират кирливите ризи на показ. Тук сме свикнали с една баджанашка сервилност, която пререства бързо в опушен комин, който винаги дими от пожари. Силни сме на маса. Мъжка ни е приказката само когато пием от едно голямо нататък. Обещанията ни, заричанията са гръмки. Клеветите и клетвите - още по. Действията - аматьорски. Не да се галим с перо. Не да се щадим. Ние се унищожаваме, деструктивни сме и към самите себе си. Видим ли по-слаб индивид, смачкваме го. Не мислим, че той привидно може да е слаб. Може да е чувствителен, крехък, но това не го прави непременно изнежен. Слабостта е в комплекса за малоценност и в парадирането на евтин, селяндурски тарикатлък. Тъжно е да видиш очите на тези хора. Те са измъчени, отровени, изпразнени, нагнетени. Не от цигарения дим, който витае около тях, докато пафкат сладострастно. Не от еснафщината и дивия балканския провинциализъм. А от мътната мисъл. Истинските мъже не са мутреещите. Истинските гейове не са Кристиян. Истинските жени не са кифлеещите. Даваме им поле за изява и много обичаме формата тук да го печелят простодушните, домакинстващите, онези с преувеличените трагедии или "народните" пичаги и батки. Зрителят обича да съпреживява и копира поведенчески модели. А дава ли си сметка кога го въвличат в скалъпени истории на фалшиви герои? В крайна сметка той потребява продукт, но не и в смисъла на прасе, на което може да пробуташ всичко и то да го консумира. Истински достойните и класните... Те са много често сами. Те са ненормално нормални. Борят се безроботно и доблестно. Работят. Творят. Не са на показ. И все по-често напускат България омерзени... Заради това, което ни залива в предавания като Биг брадър. Искам един сезон с позитивни, усмихнати, непокорни, креативни личности. Със силни характери, но не в криворазбрания за това днес смисъл. Хора смели, сърдечни, но и галантни, широкоскроени, великодушни. Да се обединяват, за да бъде пример това и за едно обединено общество. Да се насърчават младите на към пороци, а към подхранване на ценностната система и добродетелта. Да се стимулира благотворителността. Да си отворим очите за талантите си, за природата си и оптимизирането на ресурсите, за глобализацията, за изкуството, за хуманнното оцеляване. За нас...
