Гонки и потопи

 Не съм вярвал, че за неща, за които съм писал, ще пиша пак със същата сила с отрицателен знак. Добре дошли в България! Където дори табелите ни не са табели и пътните ни знаци не са знаци. Където точим милиони от изграждането на фонтани, на които боята се люпи на първия ден, вместо да подновим пътищата си. Това лято имах възможността отново да попътувам из страната. Обичам да съзерцавам. Обикновено този глагол се свързва с някакъв вид удоволствие при гледка, но всъщност много често спокойната ми усмивка замръзваше в спотаен ужас при вида на апокалиптичната българска разруха. Селцата и малките градове са тотално обезлюдени и откъснати от света. Треви с чудовищни размери са поникнали навсякъде и са покрили земята, която това лято изгоря от жажда. Тук-там някое куче пази забравен имот. Все повече магазина затварят врати. Все повече и повече възрастни хора остават в селата, където едва се препитават. Има разорени цели стопанства, което затруднява поминъка. Младата работна ръка се изтегля към по-големите градове в страната, а след време напуска и тях и се насочва извън пределите на родината. За градовете и урбанизацията ще поговорим друг път. Целият порочен кръг има едно обяснение. Нищо по веригата не работи в консонанс с другото. Дали това е само политически отдавна подготвена диктовка, както гласи Планът Ран-Ът например, не се знае. Но определено една шепа съюзници имат интерес населението в България да става все по-малочислено и манипулируемо, както сочи и друг доклад. Все още има по някой, който се противопоставя на статуквото, ала преждевременно  гласът му прекъсва, самата система го смачква. Принуден си да си в ъгъла, ако не робуваш на схемите за оцеляване, съчинени от дилетанти. Затворите са пълни с невинни и безобидни изкупителни жертви, а истинските престъпници ни четат морал от екрана. След като не могат да овладеят подвизите дори на един автокрадец…

 Дали не могат или не искат – е различно, тъй като в много случаи сме свидетели на взаимно покровителство между власт и организирана престъпност. Едни на други прикриват интересите и гафовете си. Политиците винаги са били в прикрито съзвучие с мафията и престъпния свят, а за престъпни посочват дребните риби, защото все пак точно някой безобиден трябва да обере пешкира, че да не остава народът съвсем с нагласата за абсолютна безнаказаност. Точат се милиони от еврофондове, помощи и проекти със съвсем различна начална стойност. Поръчки и конкурси печелят фирми на лична основа, разбирайте баджанашка. Подпомагат се сектори, които облекчават и акумулират бизнеса на бандити, от които номенклатурата е зависима. Този дебелашки комфорт на гърба на обществото и на фона на катастрофи. Всяко лято едно и също. Но това лято – в повече дойдоха гонките. На неграмотните ромски представители и не само, които завинаги зачеркнаха живота на невинни жертви, сред които доста млади хора. Понеже е много важно да демонстрираме мъжеството си на пътя. Да си мерим заболялото от комплекси его  там, където е място за пътуване и пресичане. Масово шофират, все едно пътят им принадлежи. На някои особи просто им личи как са си купили книжката. Наглостта на пътя се изразява в неправилно изпреварване, несъобразено високи скорости, неспазване на знаци и правила. Всеки бърза. И иска да покаже мощността на автомобила си. Трябва да сме равни, но точно на пътя различията си личат. Сякаш нещо им става на тези индивиди, като се качат в кола. Пускат се на автопилот. Дори аз, който все още нямам изкаран шофьорски курс, усещам как е правилно да постъпиш в даден ход, а мнозина – не. Не може на завой да изпреварваш с луда скорост. Не може да се престрояваш от лента в лента на зиг-заг.  Не може да паркираш по диагонал навсякъде. Не може да не даваш предимство на този, комуто по право се полага. Регулирани или не кръстовища, винаги трябва да си внимателен. Това може да коства не просто твоя живот, а и нечии други. За секунда. И ако ти си решил да се правиш на бабаит със системните си нарушения и рали шампионати, прави се  и се осакати или унищожи – но се блъсни сам челно някъде, щом не ти е мил животът. Толерантност и търпимост никаква. Култура на шофиране – увредена.

 А за поредните потопи какво да кажем… Отново задръстени шахти, затлачени канализации, неподменени тръби, нецелесъобразно, незаконно и прекомерно застрояване, изсичане на гори. Трябва да има някакъв баланс между флора, фауна и бетон. Трябва да се прецизират градоустройствените планове и инфраструктурата с процеса на строеж. Да се влага някаква инженерна мисъл. Не да има повече коли, отколкото един град може да поеме. Не морето и планините да не могат да си поемат въздух от бетон, да се образуват свлачища. Да не говорим за оттичане на водите, за заразите по морето тази година, за отпадъците, за покварата на Слънчев бряг. Туризмът сериозно ще пострада от немарливостта във всяко едно отношение. На един човек първо трябва да му е чиста душата. И когато строи или ползва природата за други цели, да се отнася с уважение към нея. Защото ето – прекалим ли, изсипва се един дъжд. И какво – отново ни свари неподготвени дори след последните мащабни наводнения. Отново не взехме мерки. Изглежда, трудно можем да се стреснем, но нека не забравяме, че е безмерно могъществото на природата и много скоро може да ни го покаже. Трябва ни един морален аршин и праг. Кога да спрем. Да сме покорни пред Вселената, Бог и законите. Природните, нравствените, правните, писаните, неписаните, общочовешките- и валидните. Поне. Защото, хей, хора - не искам България да не е страна на доизжяваване.
http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/10/22/803207_jivot_na_doizjiviavane/